За приноса на тревненци в културното развитие на Тутракан през Възраждането. Част II

Едновременно с борбата за църковното дело българите в Тутракан търсят възможност и за откриване на българско училище, в което децата им да учат на матерния език. Затрудненията идват не само от официалната административна власт, но и от сложните етнически взаимоотношения в този край. Те срещат доста трудности и големи противодействия от страна на румъните и за отваряне на българско училище. След дълга и упорита борба с румъните българите успяват да издействат от турските власти разрешение за откриване на училище. След това първата им грижа е да намерят учител и помещение на училището. В това начинание на българите взели живо участие и някои от дюлгерите, които строели тогава църквата, родом от Трявна и Тревненските колиби, съдбата на които, като че ли е предопределила да помогнат на тутраканци и да свърже името на някои от тях с историята на развитието на църковно-училищното дело в Тутракан и да ги постави в числото на тези, за които няма забрава.

Един от тях е Никола Копанов. Той е родом от Трявна, син на Тодор поп Димнев, също от Трявна, и внук на поп Димня, родом от Румъния - моканец. Първоначалното си образование получава в Тревненското взаимно училище, в което учи в периода 1850–53 г. През 1854 г. учи в Търновското училище, от 1855–59 г. в Габровското. За кратко постъпва като монах в Габровския манастир, след което заминава за Русе. Там намира дюлгерската компания на стария уста Генчо от Трявна. Строителите тревненци го познават и приемат в своята компания и започва да работи с тях дюлгерлък. След като през 1862 г. уста Генчо е извикан в Тутракан да строи новата църква, с него в града се озовава и Никола Копанов. По време на монашеството си в манастира, той усъвършенства добре църковното пеене и макар че в старата тутраканска църква се е пее само на румънски от румънски певци, той успява от време на време да се вреди да пее и да чете на славянски. Прави впечатление на българите с доброто си пеене и е поканен за учител в града. Първото българско училище се отворя през есента на 1862 г. Така Никола Копанов става първият български учител в Тутракан, разкрива първите страници на българската наука и урежда взаимно училище с пясъчниците, таблиците и модерната в онова време Ланкастерска метода. В Евангелието към черквата „Св. Кирил и Методий" е записана следната бележка „Тук бележа, че съм дошел в гр. Тутракан на 1862 лятото юни 14, за учител". Тази дата остава завинаги на първо място в летописите на града, защото тя е началото на развитието на българщината в Тутракан.

На 18 август 1864 г. тутраканци пишат писмо до русенската община с молба да им се издаде пандахуза за събиране на доброволни помощи за строителство на училище, набавяне на учебници и заплащане на учител. След откриването на българското училище в Тутракан еснафите от града създават каса за доброволни пожертвования и събират сумата от 6000-7000 гроша. С тези пари е закупена къща и е приспособена за училищна сграда през 1869 г., като такава се използва до 1880 г. Неразбирателството между българи и власи в съвместната община не спира и през 1869 г. българите я напускат и съставят самостоятелна българска община. Новопостроената църква в града обаче остава за съвместно ползване, което предизвиква непрекъснати спорове. През 1869 г. учителят Никола Копанов е ръкоположен за свещеник, а за негов заместник е назначен Петър Цанев Ковачев, също родом от Трявна. Той е препоръчан на Българската община е Тутракан от протосингел Нил Изворов, който съветва тутраканци: „Вижте, та не отпущайте тоз даскал, па го довете за учител". Петър Цанев учителства в родния си град през 1867-1869, а след това и в Тутракан от 1869 до 1872 г. Свещеник Никола Копанов продължава да играе важна роля в живота на Тутракан преди Освобождението.

През 1873 г. в Тутракан е избрана българска община, чийто председател е Копанов. Общината решава задачи, свързани със стопанския и културно-просветния живот на българите. На следващата година, след идването на епископ Браницки (Васил Друмев), на 1 септември в Тутракан се създава Смесен казалийски съвет, в състава на който отново е Никола Копанов заедно с други представители на тутраканското еснафство, „които да отговарят на важните дела". Съветът има за задача да ръководи църковния живот и подпомага откриването на училища в селата, както и уреждане работите на българите от Тутракан и околните села пред официалната турска власт. През май 1877 г. Копанов е изпратен за свещеник вс. Кадъкою. Тревненецът Никола Копанов завинаги свързва съдбата си с Тутраканския край. След Освобождението продължава да е уважаван свещеник. Търсен е, защото е начетен и образован, владее караманлийски (диалект на турския език), румънски, руски, сръбски, гръцки. Пенсионира се на 62 години, след 48 години служба. Но все още изпълнен с енергия и силен дух дори и след това продължава да търси енория, в която да служи.

Първите учители в Тутраканско идват от Трявна. Тяхната родолюбива дейност представлява един от важните фактори във всенародното движение за българска национална просвета.

Будните и просветени хора на Трявна заедно с жадните за духовни промени българи в Тутракан подемат борбата за възраждане на Тутраканския край против румънските домогвания и официалната турска власт и тя добива голям размах.

 

 

 

Румяна Симеонова

Исторически музей – Тутракан

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 1, 2008 г.