За живия въглен на Възраждането. Част II

Интересно и самобитно явление културния живот на Трявна е образуваното на 30 юли 1910 г. и просъществувало до 1944 г. Дружество за икономическо и културно издигане на Трявна, известно под името „Културно дружество“, с пръв председател Христо Н. Даскалов. Дружеството е успяло да обедини цвета на тревненската интелигенция и е дало възможност културният живот в града да се оглави от прогресивни сили. Неговата дейност е съзвучна с порасналия културен уровен на населението, с повишените му изисквания и вкус. Урежда театрални, литературно-музикални вечеринки, сказки и реферати, концерти, гостувания на писатели, музиканти и др. То е пропагандирало историческото и културното минало на Трявна и я е популяризирало като културен и курортен център. Образувало е тревненски дружби в Русе и София - „за взаимно опознаване и сътрудничество, за общо културно-просветно издигане на нашия роден край“.

В Трявна продължават да никнат кълнове на почти всички културни, обществени и социални прояви в страната - Туристическо дружество „Планинец“ (1902 г.), клон на БЧК (1903 г.), тревненски клон на Съюза за закрила на децата в България (1937 г.) и др., като всички се включват в общата задача за културно издигане на Трявна. Така например ловното дружество „Сокол" в 1935 г. подпомага „Културното дружество“, за да купи тон-киноапаратура за 150 000 лева.

Културният и неразривно свързаният него обществен живот в Трявна се развива бурно и търси своите най-ефективни и полезни организационни форми. Активната и упорита дейност на тревненските комунисти Ненко Бонев, Никола Чонев, Никола Бъчваров, Христо Василев, Борис поп Александров, Пенчо Донев и др., насърчавани от инструктора на ЦК на БКП Борис Богданов и писателят Чудомир, на 6 февруари 1944 г. се увенчава с успех и общото събрание на читалището обединява в единно ръководство всички културни прояви в града. /…/

Културният живот в Трявна има свои ярки представители в лицето на тревненската традиционна и новобългарска интелигенция. Въпреки историческата променливост на тази социална група, тя във всички периоди на развитието си запълва представите ни с най-добро съдържание, което можем да вложим в това понятие. Времето на формирането на интелигенцията в Трявна е било такова, че нейният социален статус й предоставя широко поле за изява и лично ангажиране с реализация на идеите си, налага изцяло граждански ангажименти. Защо е било така? Защото консервативната държавна власт се е оказала на другия полюс на вълната на просвещението и духовния прогрес, на гребена, на която са били дейците на нашето духовно и политическо възраждане. Историята ни дава неопровержими факти за това. Така например при срещата на Мехмед Къбръзлъ паша - велик везир на Турската империя, с Петко Славейков и д-р Стоян Чомаков на 9 юни 1861 г. пашата им заповядва: „Ходили сте по Европа, напълнили главата ви с дим и сте дошли после тука ум да ни учите и нас, и народа, та ни  разбърквате и този ум, който имаме, та не знаем какво да правим“ или „Държавата ни ще я развалят ей таквиз като вас, които ходят по Европа и дойдат тука…“. При това Къбръзлията е бил френски възпитаник, а д-р Чомаков - също френски възпитаник, туркофил и горещ защитник на еволюционизма.

Heкa съпоставим тези схващания на турския сановник със схващанията и стремленията на формиращата се интелигенция в Трявна.

По същото време (1 август 1866 г.) тревненският Поп Кою пише писмо до Николай Павлович, в което между другото се казва: „Като чух, че сте заминали на север (Браила), така се предположих, че сте забравили отечеството си, но като се известих от господина Славейкова, че са завръщане в отечеството си, за да му послужите сос таланта си, истина, много се зарадвах и радвам се и на такава младежи, които си получават образованието в Европа и идат да послужат на отечеството си, за това Ви изявявам ази моята и Вам благодарност и Ви призовавам да заповядате в дома ми като в бащина си дом“.

А какви са били тогава младежите в Трявна? Ето какво пише през 1882 г. 18-годишният Пенчо Райков, тогава ученик в Николаевската гимназия, за да му разреши баща му и го издържа да учи химия в Германия: „Сега са съвсем други времена, тате, в които трябва не само да са понаучним, но и да са доучим, защото тогава тези, които се доучват, са доволно много. И ти, отче, аз мисля, че сте разбрали за какво досега съм писал, какво е моето желание и каква е моята цел, на която досега, слава богу, искрено съм служил и ще я преследвам сърдечно, докато са тя изпълни. Колянопреклонно стоя пред Вас в деня на ангела Ви и като Ви целувам всемогъщата Ви за мене десница, прося Вашето отеческо благословение" или „Щото съм твърде убеден, че Вий като сърдечно желаете благото на предания Ваш син, ще устроите неговото бъдеще не с материална страна, не със завещания богатства, но само с достойно възпитание и прилично образование, което е неизчерпаем източник на всяко щастие“.

Върху тази зинала пропаст между устрема на нашето Възраждане и консерватизма на поробителя не може да бъде прехвърлен мост. Не само в стремежа си към просвета и наука, не само с факти, че дейците на културата в Трявна се занимават с духовна дейност и създават духовни ценности, но и със социалната проекция на тази дейност, с ясно определената си гражданска позиция те стават неформални духовни лидери на обществото, в което живеят, и приемат облика на истински интелигенти. При това, като носители на нови идеи и виждания в изкуството и просвещението и свързването им пряко и трайно с националното ни Възраждане и политическо освобождение било чрез духовната си или чрез друг вид дейности, те поемат риска да реализират идеи, различни от позициите на официалната власт в името на културно-историческия прогрес на обществото. Така формиралата се интелигенция можем с пълно право да наречем романтична, социално-ангажирана, възрожденска – в по-голямата си част революционна, при това във вечна борба с възгледите на макар и малката група консервативни и вернопoдaнически чорбаджии и единичните прагматични, несоциално ангажирани търговци и лихвари.

Доказателства за това определение на тревненската интелигенция има много. Димитър Попски слага началото на българската революционна лирика с написаната от него през 1813 г. и публикувана през 1861 г. в „Дунавски лебед" от Раковски ода за възхвала на Софроний Врачански. Дело, което освен че може да се нарече първо, но е и в най-близко отношение с голямата задача на времето.

Поп Кою се радва на образовани младежи, защото ще могат да „послужат на отечеството си“.

Поп Йовчо със своя летопис е напълно съзвучен с идеите на времето си, активен общественик, патриот и демократ, оставил ценен книжовен паметник за възрожденския процес в България.

Иконописците, резбарите и строителите – изследванията на всички изкуствоведи установяват, че тяхната дейност не е рутинно-професионална, а пряко свързана със създаване и обогатяване на определени културни ценности на обществото. При това те са развивали и друг вид дейности, които ги причисляват към интелигенцията. Много от тях са били даскали, революционни и просветни дейци и не само дейци, но и двигатели в тази области. Зографът Цаню Захариев е бил касиер на революционния комитет. Участници във въстанието са били зографите Васил Михалев, Симеон Цонев, Христо поп Димитров, а главата на Петър Генчев забита на кол, е била донесена пред конака.

Тревненският еснаф надхвърля рамките на традиционната интелигенция и поради участието си във всички други културни прояви в полето на просветата и читалищната дейност, където е пак в първите редици. Тревненското девическо училище е открито по инициатива на уста Димитър Сергюв и Петър Тотев.

Широка дейност в областта на културата развиват представителите на тревненската художествена школа и по другите места на страната, където са работили. Симеон Цонев е един от основателите на читалището в Лясковец и е нарисувал иконите за „Многострадална Геновева“, играна там на 24 декември 1871 г. Той е този, който първи рисува обесването на Васил Левски и прави първите копия на стенописите на Боянската църква. Иван Попдимитров прави първата художествена изложба в България - 1885 г., и две изложби в Париж.

Несъмнено голяма роля за даване на правилна насока на деятелността на тревненската интелигенция е играло и дългото присъствие в Трявна на техния „едноселянин и доброжелател“ - Петко Славейков, стожер на културния и просветния живот в Трявна в продължение на много години. Неделим от тревненската интелигенция ще остане и Пенчо Славейков не само поради факта, че е роден и прекарал детството си в Трявна, но и поради това, че тя за него остава до края на живота му извор на поетично вдъхновение, „където ме с милувка чака/ на мойто щастие сънят“ и „родна реч слухът ми гали".

Дейността и саможертвата на тревненеца Ангел Кънчев подчертават още един път, че образованието е потвърждавало необходимостта от национално освобождение и, съчетано с революционните стремления на времето, довежда до най-висока степен на гражданска и личностна реализация.

Че гражданската проекция на тревненската интелигенция има големи измерения, личи от дейността на всички нейни по-видни представители.

Проф. Пенчо Райков освен постиженията си в областта на химията е и един от основателите на Българското химическо дружество и председател на комитета за учредяването на медицински факултет. Синът на поп Кою Витанов – д-р Теодоси Витанов, на базата на богатата си медицинска ерудиция и възрожденската среда, в която е отрасъл, става в продължение на четири десeтилетия самоотвержен войнстващ радетел и апостол на здравната просвета у нас, дава насоки на здравеопазването, които звучат съвсем актуално и днес.

Определена ярка гражданска позиция заемат и „трите самородни звезди“, издигнали българския театър на завидна висота – сестрите Марта Попова, Невена Тенева и Златина Недева, а също и Адриана Будевска, които са били не само творчески дарования, а и достойни граждани с развълнувана обществена съвест, със съзнание за културна и политическа отговорност. По същия път развива по-късно своя талант и народната артистка Виолета Николова.

Димитър Витанов – другият син на Поп Кою – като учител изнася редица публични беседи, в които прокарва идеите на руските революционни демократи от 60-те и 70-те години, урежда дискусии /наричани словопрения/, бил е новатор със съзнанието за рисковете, които поема. Уволнен като учител в Севлиево поради въвеждането на светското образование.

Тревненци се проявили като деци на културния фронт на много места в страната. Навсякъде обаче тяхната дейност е носила знака на гражданския елемент. В Севлиево учителства Захари К. Даскалов. Обърнат с лице към обществените проблеми на времето си, той развива треската дейност да помогне на българското земеделие да се освободи от вековния консерватизъм и суеверията, характерни за бита и работата на тогавашния български земеделец. С тази си дейност той влиза в редиците на първите на селскостопански просветители.

Теодора Петева е дипломирана по акушерство в Русия през 1910 г., заради обществената си дейност е изпратена като единствена представителка на България на конгреса на жените във Франция.

Не е възможно да се изброят имената и делата на всички тревненски интелигенти, особено на учителството, разкривало света не само пред учениците, но и пред цялото население и затова заело естествено водещо място и културния живот на града. Не можем обаче да не споменем имената на Христо Даскалов, Богомил Даскалов и Никола Иванов Чушков. Богатата съкровищница на техните дела подлежи още на проучване, за да обогати представите ни за духа на Трявна. Тяхното творческо дело се превръща в смисъл и съдържание на личния им живот и подчинява всичките му пориви и стремления като „неизчерпаем източник на всяко щастие“ - както пише младият Пенчо Райков.

Трявна е дала на страната много творци на духовни ценности и е приютявала в своята атмосфера много деятели на културата, получили тук вдъхновение и първи тласък при по-нататъшната си дейност в областта на науката, изкуството и културата, като Димитър Мантов, Александър Морфов, академик Алекси Пухлев, Христина Милчева и много изследователи на българското изкуство и култура.

Тревненската възрожденска интелигенция с творческия огън в сърцата си, със стремежа си към широки културни хоризонти е била в челните редици на процеса на утвърждаване на нашето национално самосъзнание и поради това е била свободна далеч преди нашето политическо освобождение. След Освобождението, вярна на прогреса, във вечна борба с консервативните и реакционните тенденции, успява да превърне културния живот в Трявна в твърдина на българското изкуство и култура и внася своя голям дял в нашата общонационална култура.

 

Д-р Димитър Беров

 

Откъс от доклада „Живият въглен на Възраждането“, публикуван в сборника „От ръката Тревненска“ /1987 г./

Поп Кою Витанов

Пенчо Райков като студент в Лайпциг

Художникът Иван Димитров /Попдимитров/

Поетът Пенчо Славейков

Д-р Теодоси Витанов

Борис Попалександров

Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир

Александър Морфов

Акад. Алекси Пухлев

Димитър Мантов

Изкуствоведката Христина Милчева