За живия въглен на Възраждането. Част I

Културните интереси на будното тревненско население не се ограничават само с развитието на едно модерно за времето си образование. Успоредно с него се полагат основите и на други форми, отговарящи на стремежа към просвета. Една от първите изкарани стаи на училището, наречена „обща", става център на духовния живот на тревненци. Още от 1839 г. по полиците й се подреждат книги, вестници и списания. Учителите или други образовани хора са четели на глас статии вестниците или от книги, след което са водели дълги спорове и разисквания… При тия събирания на посетителите се е поднасяло и кафе. Поп Йовчо е съзнавал значимостта на това явление и е отбелязал приетите книги през 1841, 1842, 1847 и 1848 г., както и абонамента за три течения на вестници през 1848 г. През 1841 г. Васил Априлов изпраща до Никифор Даскалов един сандък с книги с препоръка да влязат в библиотеката „обща“. През 1847 г. е написан и първият устав на „книгохранителницата“, като са записани всичко 376 книги и под номер 1 е записан „Элино - Российско - Французкий лексикон“.

Че любознанието и стремежът към просвета и култура не са били присъщи само на организаторите и дейците на книгохранителницата, личи и от наличието богати домашни библиотеки по това време. Такива са притежавали поп Йовчо, Петко Славейков и други тревненци като Христо Н. Даскалов, иконописците Сърневи, до последните наследници на които достигат 160 книги, Райко Николов, Никола Райков и др. Богати библиотеки са имали и някои жени, показали всестранни литературни интереси. В домашните библиотеки са открити изписани от странство книги (Париж — 1860 г.). Съдържанието на библиотеката, начинът и редът на ползването й и духът, който владеел в Общата стая, я издигат като етап на духовно развитие, което по-нататък стига до своята по-висша форма - българското народно читалище. Така, че въпросът за образуване на читалище в Трявна се е зародил и развивал с израстването на националното съзнание и културния уровен на населението, следвайки закономерността и логиката на нашето Възраждане, намерило едни от най-добри носители в лицето на просветените тревненци. Поради същата логика дейността на Общата стая е срещнала и съпротивата на старите чорбаджии - конформисти и противници на всякакъв прогрес, в лицето на т. нар. триумвират чорбаджиите Кънчо Генков, Никола Чушков и Цаньо Райков.

Тази борба е съпровождала културния и икономическия живот на Трявна през цялото Възраждане на по-късните периоди на нашето развитие, чак до 1944 г. …

В началото на читалището (образувано на 11 ноември 1871 г.) стоят имената на Васил Левски и Ангел Кънчев, а в неговите основи лежи дейността на местния революционен комитет. Образуваното читалище „Трудолюбие" е адмирирано от П. Р. Славейков, който отпечатва устава му в 500 екземпляра в печатницата на в. „Македония“, а за негов пръв председател е избран Иван Славейков. Към тези имена, свързани с читалището, се прибавят и имената на членовете на революционния комитет или бъдещи въстаници – Васил Михалев, Цаньо Шишков, Михаил Икономов, Симеон Цонев - Моната, Цаню Захариев, Кънчо Захариев, Петър Генчев, Петър К. Мошев, Иванчо Ангелов и др. Това окончателно определя облика на бъдещата тревненска интелигенция.

И в Трявна театралната дейност започва в 1872 г. с „Многострадална Геновева", посрещната с наивността и възторга на отворилия си за пръв път очите наш зрител. Тук „театрото“ е било изнесено на специална сцена и подиум, декорите и завесата били рисувани от тревненски зографи. Следващата година се изнася пиесата „Потемкин“, после пак „Многострадална Геновева“, допаднала много на настроението и надеждите на населението. И в тази дейност начело са младите революционно настроени учители, зографи и занаятчии, като Димитър Витанов, Симеон Цонев, Васил Михалев, Кънчо Захариев и др. След Освобождението театралната дейност се развива с променлив успех в зависимост от политико-икономическата обстановка и сформирания екип от запалени ентусиасти самодейци. Особено в периода 1924-1930 година се проявяват много талантливи местни артисти, като Петър Сергев, Иван Йонков, Мария Ошанова, Цаньо Ангелов, Михаил Иванов, Никола Шиваров и др.

На това време, на тази атмосфера принадлежат и първите пориви на бъдещите колоси на нашето национално театрално изкуство - народната артистка Марта Попова, Невяна Тенева, Златина Недева и народната артистка Виолета Николова. Издънка на поп Димитър Кънчовата зографска фамилия е народната артистка Надя Афеян, а от Устагенчовия род произхожда оперетната певица Анета Цанкова. Тук е и коренът на народната артистка Адриана Будевска. Музикалният живот в Трявна се развива заедно с другите видове изкуства и дава своите богати плодове, Народната песен никога не е заглъхвала по сватби, празненства и сборове. Около средата на XIX век се проявяват и професионални музиканти. Но и тук вкусът и талантът на тревненци внася своя стремеж към развитие и усъвършенстване. Още през 1874 г. се сформира оркестър от даровития самоук музикант Петко Кулов - връстник и приятел на Петко Славейков, който по това време събира в Трявна фолклорен материал, съчинява песни и внася реформи в преподаването на пеене в училищата. Най-яркият представител на това изкуство в Трявна е Янко Мустаков, развил музикалната си дейност в град Свищов, изключително талантлив музикант, музикален педагог и диригент, патриот и книжовник, основател на първия хор в България. Явлението Янко Мустаков е пълна и вярна характеристика на възрожденския дух в Трявна в областта на музикалното изкуство с исторически заслуги към българската музика.

По-късно училищата поемат развитието на музикалния живот в града, като още през 1893 г. се образува ученически хор. Четири години след това се образува и първият оркестър, а през 1903 г. се слага началото на първото музикално дружество в Трявна — „Гусла“, което по-късно развива богата художествена дейност.

През 1919-1924 г. в Трявна е учител първият музикант с висше музикално образование - Атанас Пейчев, който основава детско певческо дружество „Тревненска детска музикална китка“. Непосредствено след Първата световна война в Трявна по инициатива на социалдемократическата партия се образува и първият работнически хор, който след септемврийските събития през 1923 г. преминава към музикалното дружество „Гусла“.

Място за музикална изява тревненци намират и в църковния хор при църквата „Св. Георги“. Върхът на музикалния живот в Трявна преди Девети септември 1944 г. е изнасянето на голяма музикална вечер с оперетните певци артисти Райна Симеонова и Мария Корели и драматичните артисти Константин Кисимов и Марта Попова.

През по-голямата част от този дълъг период от време читалището не е могло да бъде обединителен център на разнообразната дейност, която е присъща на тези уникални културни институти в нашата страна. Силите са били насочени главно към завземане на неговото ръководство, защото и „младите“, и „старите“ са виждали значението на тази позиция за овладяване на духовете. Тази борба се е водила постоянно и е била причина както за застой в читалищната работа, така и за бурни подеми в зависимост от това в чии ръце е било ръководството на фона на политическата обстановка в страната. В тази борба, явна и тайна, понякога бурна, тревненци са показали, че могат да владеят и „тънката политика" - на 1 януари 1872 г. с цел да не се допусне да бъде избран в ръководството на читалището Кънчо Кесаров, който макар и млад, бил „душа на чорбаджиите“, младите единодушно го посочват да предложи новото ръководство, а той от честолюбие не ще предложи себе си – и успяват. Младите водят читалищната дейност и спечелват симпатиите на населението. След разгрома на Априлското въстание чорбаджиите вземат връх и читалището започва да гасне, а книгите да се разпиляват, като този процес продължава до 1886 г., когато читалището преустановява дейността си. Задачите и целите му обаче се запомнят от младите, подготвени да възприемат и идеите на социалната революция. През 1888 г. група социалисти, начело с Никола Иванов Чушков, образуват обща библиотека „Познай себе си“, закрита в 1894 г. През Стамболовия режим тя е заменена с казионното читалище „Развитие“, просъществувало само няколко месеца. След това изниква дружество „Братство“, което според думите на Христо Даскалов „си поставя за цел нравствено и политическо възпитание на народа червено знаме". След неговото разтуряне работническото дружество „Защита“, наименувано по-късно в младежко комунистическо дружество „Карл Либкнехт“, продължава просветната си и културна дейност до 1925 г., когато полицията разтурила клуба и изгорила книгите му.

Образуваното през 1897 г. читалище „Напредък“ е съществувало формално до 1944 г., като единствената му по-значителна проява е тържественото честване на 50-годишния юбилей на читалище „Трудолюбие" на 11 май 1921 г.

 

(Следва)

 

Д-р Димитър Беров

 

Откъс от доклада „Живият въглен на Възраждането“, публикуван в сборника „От ръката Тревненска“ /1987 г./

 

* В илюстративният материал са използвани снимки от презентацията по повод 150-годишнината на НЧ „Пенчо Славейков – 1871“

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Из презентацията по повод 150-та годишнина на
НЧ "Пенчо Славейков - 1871"

Цаню Шишков

Васил Михалев

Цаню Захариев

Симеон Цонев - Моната

Никола Чушков

Янко Мустаков

Мандолинен оркестър в Трявна, 1907-1908 г.

Църковен хор в Трявна през 1912 г.
Дали е бил към едната от двете църкви, не е ясно.
Но от снимката се вижда, че този хор, съставен изключително от
 млади и интелигентни мъже, е четиригласен

Атанас Пейчев, вдясно на снимката

Учителят Петър Сергев със свои ученици

Златина Недева

Марта Попова

Анета Цанкова

Виолета Николова

Адриана Будевска

Надя Афеян