Трявна и опазването на архитектурното наследство на България. Част II

Трявна е един от водещите възрожденски центрове у нас. Ето защо неговото архитектурно наследство е включено за закрила от Комисията за старините при Министерството на просвещението през 1927 г. в публикувания в Държавен вестник Списък на народните старини. Наред с посочените по-горе родни къщи на изтъкнати възрожденски дейци от цялата страна, специално внимание е отделено на архитектурните паметници в Трявна – къщите на Б. Даскалов, Ангел Кънчев, П. Р. Славейков и Казасов. (Държавен вестник, бр. 69 от 29.04.1927 г.)

Съгласно чл. 3 от „Наредбата-закон за запазване на старинните постройки в населените места” от 1936 г., Министерството на народното просвещение утвърждава протокола на комисията и приложения към него план на гр. Трявна за запазване на старинни улици, паметници и сгради в същия град. (Д.в. бр. 177 от 11.08.1939 г.) По силата на същия закон, през 1945 г. е обявена за старина и Райкова къща, с Протокол № 98 от 08.09.1945 г. на комисията.

След 1944 г. има няколкогодишен период, през който държавата и Общините нямат ясна представа как да се организира опазването на културното наследство, а за Трявна от архивите ясно личи липсата на контрол и регламент при унищожаването и модернизирането на движимите и недвижими културни ценности.

Докато държавата поеме под своя закрила паметниците на културата, въпреки нормативните документи, в Трявна се нанасят много и груби промени, дори разрушения на паметници на културата. Безброй движими паметници като предмети на бита, иконостаси, снимки, документи и други просто се изхвърлят. Много от къщите, оцелели до Втората световна война, губят автентичния си вид именно в онова десетилетие след 1944 г., когато държавната музейна политика все още не е в действие. Некомпетентна частична реставрация скъсява покривните стрехи на възрожденските къщи, рушат се дувари и се заменят с телени мрежи или огради от стоборки, боядисват се с блажна боя дървените части. Някогашната възрожденска чаршия изчезва, дюкяните се превръщат в мази, гаражи, стаи за живеене. Вместо да се възстанови възрожденската улична настилка в Качаунската махала, улицата се асфалтира. Живущите там не газят кал, но асфалтовото петно е веществен паметник на едно голямо неразбиране и неоценяване на възрожденското богатство на град Трявна. Вътре в къщите се премахват пезули и вградени долапи, разширяват се прозорци, правят се преустройства, които ликвидират характерните индивидуални отлики между къщите, за да се унифицират напълно. Докато за периода преди 1944 г. в местния и централен печат се появяват статии от отделни личности, призоваващи за грижа към Трявна, като арх. Козаров, арх. Рашенов, Херман Шкорпил, Иван Христов, Богомил Даскалов, Димитър Друмев и др., то след 1944 г. има период на почти пълно мълчание що се касае за Трявна, и ако има апели те не стигат до печата, до публични коментари.  

Във връзка с приетото на 30.12.1951 г. Постановление № 1608 на Министерския съвет, Градският народен съвет (ГНС) -Трявна възлага регистрирането и опазването на недвижимите паметници на културата на създаденото към него Музейно бюро. Огромната работа, която предстои не може да се извърши на обществени начала, затова Музейното бюро изготвя многократно мотивирани предложения до Окръжния народен съвет (ОНС), отдел „Просвета и култура“, гр. Велико Търново, за отпускане на щатна бройка за музейната сбирка. Проверката на място потвърждава справедливите искания и такава щатна бройка е разрешена. Околийският народен съвет, гр. Дряново /Трявна тогава е към тази околия/, въз основа на писмо 23450 от 31.03.1958 г. на председателя на ОНС-Велико Търново, със Заповед №58 от 31.03.1958 г. назначава Кънчо Пенчев на щат към Околийския народен съвет, където заема длъжността уредник на музеите в гр. Трявна и гр. Дряново.

Една част от паметниците на културата в гр. Трявна са регистрирани през 1951 г. Първоначално укрепителните работи се извършват от строителна група към ОНС, но строителите са незапознати с изискванията на реставрационната дейност и са без опит в тази област, затова и качеството на укрепителните работи не е добро. Реставрират се предимно сгради с опасност от самосрутване и такива частично засегнати, с цел да се предпазят от по-нататъшно разрушаване.

На 20 януари 1960 г. специална комисия под председателството на Филип Грозев, представител на отдел „Култура и просвета“ при ОНС – Габрово, Цаньо Антонов, председател на Музейния съвет, Кънчо Пенчев, уредник на музея в гр. Трявна и др., преглежда и регистрира всички исторически, архитектурни и археологически паметници в Трявна. Комисията излиза с предложение да бъдат обявени за паметници на културата с национално значение къщата на Славейкови и Ангел Кънчев, и архитектурните ансамбли – площад „Капитан дядо Никола“ и Качаунската махала. Регистрирани са 147 паметници на културата. 

На сесия на ГНС-Трявна от 18.07.1958 г. е взето решение да се направят постъпки пред Министерството на просветата и културата за изкупуване на Даскалова къща за нуждите на музея и Райкова къща – за уреждане на експозиция, представяща тревненския бит. През 1960 г. за нуждите на музея са изкупени Даскалова къща и Райкова къща, които са обявени за паметници с национално значение. Институтът за паметниците на културата определя Специализираната строителна организация към Института за извършител на възстановителните работи. На следващата година Даскалова къща е основно реставрирана, а през 1962 г. стопанската сграда е преустроена за музейни цели, съгласно плана за художествено оформление на експозицията. Към 31.12.1962 г. музеят разполага с 2 492 музейни единици на стойност 11 490 лв.

През 1966 г. след завършена основна реставрация, започва обзавеждане на битова експозиция и малка документална експозиция на долния етаж на Славейкова къща.

През 1967 г. група на НИПК – район Велико Търново започва реставрация на Райкова къща, Ангел Кънчева къща, Часовниковата кула и иконостаса на църквата „Св. Архангел Михаил“. Райкова къща е завършена и предсрочно обзаведена в чест на 50-годишнината от Октомврийската революция. Новата експозиция е приета от Музейния съвет на 25.10.1967 г.

През 1969 г. за реставриране на паметници на културата в гр. Трявна са отпуснати 31 000 лева, от които 2 000 лева за Ангел Кънчева къща и 5 000 лева за Старото школо. През същата тази година основният музеен фонд възлиза вече на 4 504 експоната.

През 1970 г. за Ангел Кънчева къща са отпуснати 57 000 лева, реставрацията е завършена, уредена е документалната експозиция и битовата част. На 30.10.1970 г. къщата официално е открита за посетители. До нея е открит и паметник на Ангел Кънчев, като е донесена пръст от гроба му в Русе и поставена до паметника. 

През 1970 г. е извършена консервация на таваните и други дървени части в Даскалова къща, като не свалена остава блажната боя на тавана и прозорците в „къщи“-то. Завършена е и реставрацията на дуварите – всичко на стойност 80 000 лева. През 1974 г. за пръв път се прави консервация на двата резбовани тавана в Даскалова къща, както и дезинфекциращо опушване на всички експонати в експозицията и мазата на къщата. Това става възможно благодарение на финансовата помощ на Окръжен и Общински Народен съвет. В периода 1972-1986 г. се консервират 87 музейни, 18 църковни икони, 367 експоната – иконостаси, пана, дървоскулптури.

Най-важните въпроси, касаещи движимото и недвижимо културно наследство се обсъждат от Градския музеен съвет, в който се включват музейни работници, видни тревненски общественици, представители на ръководството на културата в града. От 1972 г. Музейният съвет се обособява като музейна секция към Градския съвет за духовно развитие. Така той изпълнява функцията на обществено-държавен орган. Проблемите, които трябва да се решават са сериозни, особено в края на 50-те и 60-те години на XX в., когато трябва да се подготвят материалите по регистрация на недвижимото културно наследство, да се създадат и реализират възможности за откриване на нови музейни обекти и експозиции. Често се стига до конфликти и музейните работници не могат да се справят сами без подкрепата на ГНС – Трявна. Към него функционира Техническа служба, която контролира и санкционира гражданите, които нарушават ЗКН, но не са редки случаите, когато тази служба позволява да се извършват такива нарушения, или си затваря очите за тях. През 1981 г. към ГНС се създава група за реставрации, която работи по недвижими паметници, невключени в списъка за реставрация на НИПК – Габрово.

При реставрациите на обекти от периода на Възраждането се забелязват множество проблеми, свързани с непознаване на материалите и техните възможности. Макар тези сгради да са устояли повече от двеста години на обитаването от хората, земетресения и атмосферни влияния, те не са разпознати от съвременната законова рамка като устойчиви. Много често дори самите архитекти и инженери не са убедени в техните качества и препоръчват възстановяването им със съвременни материали. Поради тази причина от изключителна важност за успешното  опазване на ценните къщи от периода на Възраждането е познаването на местните строителни традиции и местните строителни материали.

Кои са главните архитектурни достойнства на тревненската къща? Преди всичко тя е балкански тип - Тревненска къща. През XVIII век тя е двукатна с голям чардак, наричан тук “сулдурма”, на втория етаж, който е жилищният. Най-характерното за този тип къщи е, че тяхната квадратна планировка се пресича на кръст и по такъв начин се обособяват четирите основни помещения: къщи, соба, одая и сулдурма. Срещат се и жилища с много по-сложни архитектурни решения, но независимо от богатството на тяхната архитектура, всички се подчиняват на това деление на помещенията и те присъстват във всяка къща на Боженци. Този тип къщи са определени от архитект Багра Георгиева като „отворени” или къщи с чардаци. По своята архитектура те са приемници на старите талпени къщи. Характерни са за един твърде широк район на Централния Балкан. Повечето къщи в Тревненско и Габровско са от този тип, като до средата на ХХ век в тях настъпват много малко изменения и в повечето случаи те са предизвикани единствено от прилагането на новия покривен материал - цигли, вместо тежки каменни плочи.

Изграждането на двукатни къщи в този район на Балкана е предопределено от стръмните терени, на които се строят селищата, както и от това, че приземният етаж служи за обор и зимник в селата, а в градовете за занаятчийски или търговски дюкян. Непромененият бит на повечето граждани и селяни в района до средата на ХХ век задържа и развитието на традиционната архитектура в областта на жилищното строителство и то търпи съвсем малки изменения.

Вторият тип къщи, са по-малко на брой, но са строени определено от по-богати хора. Това са т.нар. „затворени” къщи, т.е. – без чардаци. Принадлежали са на търговците и занаятчии. В зависимост от условията, които създава теренът те са дву- или трикатни. Приземният етаж тук се използва за търговски дюкян или занаятчийска работилница, разположени с лице към улицата, а останалата част служи за складове. Вторият и третият етаж са жилищни. Тук липсва просторният чардак, но за сметка на него, стаите са повече. Независимо от по-модерните архитектурни решения и тук основното помещение е това с камината. В зависимост от броя на камините се срещат и двуогнищни къщи. Строени са и къщи за съвместно живеене на две семейства или т.нар. двуфамилни жилища според сегашната терминология. При тях жилищните помещения са симетрично групирани от двете страни на оста на сградата в традиционното разположение на „къщи” и „соба”.

Характерно за украсата на тревненската къща е, че няма дълбока резба, тя е проста, съставена от геометрични и растителни мотиви, технически изпълнена като плитка резба, гравирана или геометрично рязана. Преобладаването на растителен орнамент се явява основна съставна част на тази дърворезба – цветове, листа, гроздове са местно явление, специалитет в набора от форми на тревненския резбар. Естествено, трактовката на различните растителни мотиви и оформените от тях композиции имат индивидуалния маниер и стил на работа на майстора резбар. В резбарската украса на жилищните сгради невинаги вземат участие резбари, често тя се изпълнява от майсторите, които строят къщата. Но заговорим ли за сътвореното от ръцете на тревненските резбари, в съзнанието ни изплуват изящно изрязаните акантови листа, цветове от ружа, роза и невен, листа от дъб, топола, папрат и круша, подредени в характерната стегната композиция, оформяща табли на врати, на стенни долапи и малки ниши, капителите на колоните и домашните иконостаси, композиции разнообразени на места от различни птици и животни.

Тревненските майстори дялат колоните от тежки дъбови стволове. Капителите сa с различно оформление – прости капители с форма на куб, като предната част е украсена с розета, спирала или птичета или пластично оформени, наподобяващи коринтски капители, като се влага местно, свое тълкуване, акантовите листа се заменят с местни растителни видове – удължени гладки листа, гроздове, лалета. Капителът на тревненския майстор е пластичен, с ясни очертания и ритмично подредени елементи, под шийния пръстен има огърлица от дребни листенца, които свързват колоната с капитела, а някои са украсени и долу, на височината на парапета.

Горният праг на вратите на стаите има вид на полукръгла или сложна арка, и двата вида добиват широко разпространение в строежите и се използват еднакво. Вратите са таблени – плоскостта е декоративно разчленена на малки фигури с профилирани фризове, изработени от различен материал по структура и цвят. По извивката на дъгата и в страничните полета се изрязва или гравира геометричен орнамент, в средата на таблите се резбоват пет, шест, осемлистни или многолистни, едноредни, двуредни или триредни, разработени около общ център розети. 

По същия начин се оформят и вратите на стенните долапи. Долапите са изградени като равна отвесна стена от бук или като начупена във вертикална посока плоскост. Трябва да се отбележи, че тревненските майстори разнообразяват силуета на нишите, променят турската геометрична арабеска и търсят нови решения и с течение на времето се получава голямо разнообразие в изрезките на нишите и в лицевата част на стенните долапи. Таблите на стенните долапи винаги спират вниманието на резбаря. Най-често квадратни, те подсказват какъв орнамент може да ги украси най-добре. Резбарят не се впуска в изрязване на сложен орнамент с дребни мотиви, една едра розета заема голяма част от полето и четвъртини розети в ъглите. Вместването на квадрат в квадрат е характерен и спада към декоративните особености в работата на тревненските майстори.

Композицията на тревненските тавани е уравновесена и технически стегната, прекаляване с декоративния материал не се среща. Ако се сравнят с таваните в Пловдив, Копривщица, Самоков, Рилски манастир, родопските селища или другаде, ще се установи, че те се отличават със своята яснота, простота, правилна пропорционалност на частите и оразмереност с големината на помещението. Те се различават от другите по това, че имат две или три основни схеми и отделните решения се движат в границите на една от тези схеми, изпитани, развити, утвърдени. Най-разпространените декоративни елементи в композициите на тревненските резбари са профилираните квадрати, триъгълници и ромбоидни таблети, и летвите с перли (малки полусфери), с които се покриват фугите между отделните елементи. В центъра винаги има един диск, окичен с перли, листа розетки, палмети, лалета, а триъгълните полета в ъглите на тавана се запълват с релефно изрязани растителни мотиви. За образци на тревненските майстори служат таваните в Даскалова къща, работени през 1808 г., в някои случаи копирани точно, а в други с внесени по-малки или по-големи изменения.

Освен таваните с розета в центъра или изображение на слънце, което простира лъчите си по цялото кръгло или многоъгълно поле, са запазени и други, като в Даскалова и Райкова къща, с равно поле, оградено от широка рамка и разделено на еднакви геометрични фигури – квадрати или шестоъгълници, или разбито на декоративни фигури чрез комбиниране на малки дъги със спирали в двата края.       

Произведенията на тревненските резбари доказват, че родовата приемственост се оказва своеобразна школа, в която определени мотиви и композиции се доразвиват и усъвършенстват. Забелязваме, че някои композиционни решения, които допадат на резбарите са третирани многократно и на различни места, като всеки резбар подхожда към композицията и нейното пластично решение според своите творчески виждания и възможности. Високохудожествената дърворезбена украса на тревненската къща, наред с архитектурните ѝ качества и композиционни похвати, приложени от тревненските майстори при изграждането ѝ, превръщат града в един от най-богатите центрове на възрожденското архитектурно наследство.

Факт е, че у нас културното наследство е обект на закрила от самото създаване на съвременната българската държава. Какво е положението днес? След влизането в сила на Закона за културното наследство през 2009 г. все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Опазването на културното наследство е отговорност на много органи и структури на национално и регионално ниво, с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения – областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.

Информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно, поради което липсват актуални данни за тях. Декларираните недвижими културни ценности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в т.ч. 355 от национално значение, а останалите са от регионално, местно, ансамблово значение и за сведение.

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности. В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ – Старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

Дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на изпълнението „Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2018 г.

Повод за този одит са редица публикации и репортажи в медиите за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация.

Би трябвало да се преосмисли и разшири ролята и функциите на музеите в управлението и опазването на историческото, художественото, архитектурно наследство, присъстващо в музеите, както и да се осигури неговата валоризация и най-подходящо ползване. Без държавна подкрепа и разбиране от местните общности, без партньорството на културните и туристическите организации и сдружения, културното наследство в много български градове ще остане красив визуален образ без покритие и живот.

Остава ни надеждата, че една нова стратегия ще гарантира устойчивото развитие и опазването на културното наследство, а сегашните и бъдещи управленски екипи ще имат желанието и постоянството да я направят ефективна и действаща, за да бъде нашето бъдеще по-добро от нашето минало.

 

 

Проф. д. изк. Симеон Недков, д-р Вяра Белева

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.

Снимка на Райковата къща-музей в Трявна 1960 г.

Райковата къща в Трявна днес
снимка - Станимир Недялков

Снимка с изглед от стара Трявна – възрожденски къщи
в Качавунската махала, 1966 г.

Улица в Качавунската махала в Трявна днес

Часовниковата кула в Трявна,
архивна снимка

Часовниковата кула в Трявна днес

Резбеният таван на уста Димитър Ошанеца в
Даскаловата къща в Трявна, архивна снимка

Резбеният таван на уста Иван Бучуковеца в
Даскаловата къща в Трявна, архивна снимка