Тухларството в Трявна в началото на 20 век

 За майстора – тухлар Стефан Койчев Станев

 

Стефан Койчев Станев е роден на 31 август 1889 г. в Трявна. Завършва училище в родния град, участва във войните 1912-1918 г. и получава орден за храброст „Св. Георги”. Когато се връща в Трявна, семейството му изнемогва. Стефан се захваща със занаята на баща си - тухларство. Учи се при него. Когато дядо Койчо загубва зрението си, Стефан поема занаята, като го разработва много по-добре от баща си. Явява се на изпит пред Варненската търговско-индустриална камара и получава майсторско свидетелство № 4399 от 13.04.1929 г., с което е провъзгласен за майстор по занаята тухларо – керемидарство. Дядо Койчо умира след 1925 г.

Една от многото промени, настъпили в България след Освобождението, е свързана с архитектурата. Първо в големите градове възрожденските къщи отстъпват на новата европейска мода – жилище с много стаи, част от които с представителни функции, изградени по европейски образци. Често строеното от възрожденските майстори се определя като „фенерна архитектура” и „многопрозоречна ветреница”. Предпочитани са и новите строителни материали – тухли, марсилски керемиди, които осигуряват по-висока хигиеничност на дома.

Едва в средата на първото десетилетие на ХХ век започват първите опити новата градска архитектура да се свърже с традиционната българска, която се оценява като културно наследство. Един от конгресите на Българското инженерно–архитектурно дружество е посветен именно на опазване на българските архитектурни постижения и ограниченото им включване в новото градоустройство.

Тези процеси идват в малките градове по-късно. Началото на ХХ век е. Занаятите, които през XIX век са носили славата на Трявна, вече не осигуряват добро препитание на занаятчиите. През 1910 г. се създава Дружество за културно е/и/кономическо повдигане на град Трявна, което си поставя за цел да даде нова насока в развитието на селището - да превърне града в курортен център. За да посрещат гостите в приятна обстановка, тревненци се заемат с „благоустрояване” на градчето. Съборени са много от старите къщи, особено в Средната махала, където се оформя градският център. Започва строеж на хотели и частни домове в „по-модерен” стил, което предполага и „по-модерни” строителни материали. Материалите и методите на старите тревненски майстори – строители се оказват недостатъчни. Изработването на кирпич – тухли от глина с примеси от слама, не е непознато  като умение за балканджиите, но в новите постройки като материал се налага печената тухла. Така място намира още един занаят – тухларството.

В Трявна този занаят има кратък период на развитие. В Училищната кондика, започната на 19.12.1847 г., в годините 1854 – 58 се среща името Тодор Грънчар, като едното споменаване е придружено с бележката „от Тодур Грънчаря от 345 гроша един тимисюк са изгубя чи гу заплаща със тухли дету дал за кавенето на Кънчо Карагенева...”. Може само да се предполага, че през втората половина на XIX век в Трявна е имало занаятчийско производство на тухли. Според спомените на наследниците на утвърдилия се като най-добър тухлар в средата на ХХ век Стефан Койчев, тухларни имало в м. Дупчена поляна (Кавалджийското) над гробищния парк. Такава имало и край р. Светушка с майстор Петър Косев, но тухлите му не били достатъчно качествени и не се търсели много. Работила е може би до 20–те години на ХХ век.

През първата половина на ХХ век тухларството се развива и в селища около Трявна. Тодор Калчев Станев, р. 1905 г., от к. Михаилчета, Беличанско, работи тухларство през 30 –те години на ХХ век. Тухларският занаят учи в Карнобат. Започва самостоятелно работа през 1932 г., като първите 150 тухли прави за себе си. Първата му тухларница е била до герана на Михаилския дол, после прави тухларна в м. „Зимничето“ в Иван Димовския дол. Там прави тухли през 1935-36 г. за строежи в с. Белица и района – к. Уруци – за 3 къщи; к. Дамяновци – за 1 къща; с. Вонеща вода – за 1 къща. Впоследствие отваря тухларници в с. Райковци, където изработва 80 000 тухли; гр. Трявна – тухли за 6 къщи; с. Стоевци – тухли за 7 къщи; к. Околиите – за 2 къщи; м. Конаското – за 1 къща; к. Димовци, Райковска община – за 1 къща

В Беличанско тухлар е бил също Марин Грозев Стоянов от к. Кисьовци, изработил 120 хил. тухли. Имал е тухларници и в с. Станчев хан и с. Вонеща вода.

Златю Петков Георгиев, р. 1903 г., от к. Глутници. Със занаята се занимава от 1927 г. Имал тухларница в м. Колев дол и работил тухли за селата Белица, Чифлика, Михаилчета. Тухларница имал и в к. Глутници, където направил тухли за 7 къщи; к. Иринеци – за 1 къща,  но тухлите му не били много качествени и не просъществувал дълго като майстор.

С тухларство се занимавал и бащата на Стефан Койчев – дядо Койчо, който прави и съоръжения за изработването и печенето на тухли (намирали са се на сегашната ул. „Минчо Д. Венков”). Стефан Койчев поема занаята от своя баща в момента, когато Трявна и района вече са обхванати от новото строителство и търсенето на тухли като строителен материал е нараснало. Наблизо няма големи предприятия, произвеждащи строителни материали, но има подходяща глина за занаятчийско производство на такива. Успява да се наложи като добър майстор и продукцията му се търси не само в Трявна, но и в околните селища – Плачковци, Радевци, Божковци и т.н. Запазена е разписка за превоз на тухли за направа на ремонт на павилиона в м. Чучура край Трявна – едно от най-посещаваните от тревненци и гости на града място за развлечения след 20-те години на ХХ век: „Стоко – разписка, 28.06.1938 г. за превоз на 1000 тухли от Стефан Койчев до „Чучура” – 22 ст. – 220 лв. Превозвач е Дончо Тодоров от с. Фъртуните”.

Глината за тухлите копае от Чернева поляна – в протоколите на Община Трявна от началото на ХХ век е записано: „... Да се даде позволителен билет на Стефан Койчев от гр. Трявна за изкопаване на 100 м3 пръст от общинската мера за изработка на тухли през 1930 г.”... . Глината се накопава от предния ден – около 5 каруци. Изчиства се от всякакви примеси, надробява се с мотика и на другата сутрин се закарва и изсипва в т. нар. „калило” - представлява трап с размери 1,5 х 2 – 3 метра, дълбок не по–малко от 1 метър. До калилото има кладенец, от който вади вода и залива глината да се размекне. Глината престоява така до следващия ден. На другата сутрин с боси крака започва да меси глината, прехвърля я 2-3 пъти, за да се омеси добре. При месенето не се слага слама, както при кирпича. Изважда я от калилото и я завива със зебло да не изсъхва. След обед на същия ден започва да прави тухлите. С ръце слага от глината в специално направени калъпи от дърво – глината се хвърля силно в калъпа, за да прилепне плътно към дъното му. На самото дъно на калъпа има релеф, който образува малко улейче в тухлата. Материалът, от който се правят калъпите, не е точно определен, но не трябва например да е чам – трябва да са от по-траен и здрав материал – дъб, бук. Представляват сандъче с две прегради и дръжки от двете страни за носене. Работят се по поръчка от дърводелец. Преди да се сипе в него глина се обтрива добре със ситен пясък – да не залепва глината. След като са запълнени с глина, повърхността  отгоре се изравнява с гладка дъска. Тухлите се работят по стандартен размер като на тухларските заводи. Водят се като единични тухли. Работи се с три такива калъпа – единият се пълни, другият се взема да се изсипва, третият е изсипан и се връща за пълнене. Калъпът се носи от двама души. Готовите тухли се изсипват от калъпа върху площадка (харман), посипана също с фин пясък. Те се подреждат в прави редички и се оставят да съхнат. На другия ден преди обед се изправят да съхнат на една страна – до вечерта. Тогава с количка се извозват на определени места – т. нар. „банкети”. Имало е 6  банкета. Там тухлите се нареждат на 3-4 реда и под ъгъл, за да преминава край тях въздух и да съхнат. Покриват се с ламарина, за да не ги мокри дъжд. Когато изсъхнат хубаво – стоят 4-5 дни, се нареждат в пещите, т.нар. коптори – имало 2 големи и 1 малка пещ. В големите пещи е имало по 3 дупки за огън, а в малката – 2. Трите пещи са в обща постройка, с покрив от керемиди, има и шапрон за прибиране на инструментите. В самите пещи се редят ред тухли, ред коксови въглища. Тухлите се редят до горе. Най-отгоре се слагат тухлите за джамали – да не изгорят, защото от тухлите, които са най–отдолу, има и такива, които почерняват при печенето. Пещите са имали и термометър за мерене на температурата. Работата в тухларната е основно през месеците май–август, септември. Стефан Койчев наемал по двама помощници от селата от Гергьовден до Димитровден срещу договорено възнаграждение и по един костюм. Наемал е момчета от селата около Вонеща вода, селата Селци, Лява река. Момчетата са живеели през тези месеци в Трявна и се хранели при майстора. Те са му помагали при пренасянето на калъпите, обръщането на тухлите, прекарването им към банкетите и пещите. Но с объркването на глината, правенето на самите тухли, подреждането им в пещите и печенето им там, се е занимавал само майсторът. След опалването на пещите се поддържа силен огън денонощно в продължение на 3-4 дни – докато тухлите се изпекат добре. Трябвало да се запалят въглищата догоре. През тези дни майсторът не се прибирал в къщи. Носели му храна, а пък имал и голяма зеленчукова градина край тухларната, от която си осигурявал продукти. След изпичането на тухлите огънят се спирал и тухлите се оставяли в пещта до изстиването им, което продължавало до 10-15 дни. След това започва да продава тухлите. Докато пече тухлите в едната пещ, прави тухли и зарежда и другите две пещи. Ако продаде тухлите от едната пещ и времето позволява да се правят още тухли, може повторно да се зареди пещта, но синовете му не си спомнят да е зареждал два пъти една пещ през сезона. Те не могат да определят колко тухли е побирала една пещ, но са хиляди и са за повече от една двуетажна стандартна за времето къща (една пещ побира до 20 000 – 30 000 тухли). В работата на Стефан Койчев са му помагали и синовете – веднага след като приключат училище. Вкарвали глината в калилото, сипвали в калъпи. Помагали и в голямото стопанство – пренасяли сено, снопи,  вършеели. Единият от тях – Досю, имал задачата да пише разписките при закупуването на тухли и си спомня, че е имало разписки за по 4 хил., 8 хил. тухли. Цената на тухлите се е определяла всеки сезон. Продажбата им се записвала на разписки, поръчвани в печатницата на Колю Бонев. На разписките задължително се записвал броя на тухлите, за къде са и името на каруцаря, който ги извозва. Стефан Койчев има Позволително под № 138, издадено от Дряновското околийско управление на народната милиция, за превозване с каруца с един кон. Разрешителното е от 02.09.1948 г. и му дава право да упражнява занятието кираджийство. Каруцата Стефан Койчев е използвал основно за превозване на коксови въглища за пещите от мина Кръстец, пясък за обработване на калъпите и местата за подреждане на тухлите, превозване на глина от Чернева поляна.

Освен единични тухли за къщи, Стефан Койчев правил и тухли за джамали, които са по-малки по размер и дебелина и имат улей в средата – при необходимост да се счупват на две. Правел е и фаршове - плочи за постилане на пещите в селата. Това са квадратни плочи с дебелина 10 см. Правят се от същата смес като тухлите, но не се пекат, а само се сушат. Според сина му Ангел, е правил и турски керемиди, но малко. Тухлите се продавали в Трявна, Плачковци (там не е имало тухлари) и по селата. Тук са се купували малко фабрични тухли. Тухлите на Стефан Койчев не са имали фирмен знак. Тухларната е отчуждена на 18.06.1959 г. По спомени на синовете на майстора, тя работила и в началото на 50-те години.

Тъй като тухларството е сезонна работа, тя не остава единствено занятие. Стефан Койчев имал около 50 дка имот – овощни градини, ниви с жито, овес, ечемик, леща, картофи, царевица, тикви. Сеели и много зеленчуци – домати, чушки. Имал 1 кон и 4-5 крави, от които продавал мляко. До тухларната имало и сушило за сливи с 10 леси - продавал сушени сливи. Сушилото се ползвало и от хората от квартала – носели си само дървата за сушене на сливите.

През месеците, в които тухларната не работела, Стефан Койчев поемал грижите по стопанството - гледане на животните, извозване на тор по градините, изораване, засяване. През лятото основно се занимавал с тухларството. За копаене и жътва наемал хора. Вършеенето се правело от семейството.

Запазено е „Удостоверение на Стефан Койчев за упражнявания от него занаят тухларство” през 1947 г. и получените от това доходи, които са обложени с данък:

1. От тухларство доход - 318.700 лв.

2. Земеделие - 49,850

3. Животновъдство - 70,000

4. Наеми - 25,200

Всичко: 464,750 лв. 

Стефан Койчев умира на 09.06.1964 г. след тежко заболяване. Причината е вероятно стреса, получен при отчуждаването на имота му - събарят тухларната, вземат му коня, изкореняват дърветата в овощната градина на Тепавиците.

Последните тухли, останали от майстора, синовете му продават през 70-те години за ремонт в един (не си спомнят кой точно) от търновските манастири. Това е висока оценка за качеството на работените от Стефан Койчев изделия.

Основната част от сведенията съм събрала от синовете на Стефан Койчев. Той се жени се на 19.05.1919 г. (почти 30-годишен). Има 6 деца – дъщери Недка (Чалъкова ), която е помагала и в работилницата (тухларната), дъщеря Марийка – помагала в домакинството и по градините, синове Койчо, Димитър (починал), Досю (р.1929 г.) и Ангел. Къщата, в която сега живеят синовете на Стефан Койчев, е купена от Ангел Захариев от Витановската фамилия през 1924 г., когато той заминава за Русе. Над къщата имало 12 дка овощна градина и каптаж за вода, от който много преди градския, си направили водопровод за къщата, включително и за банята.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

* Благодарности за снимките на Ангел Койчев - най-малкия син на Стефан Койчев и съпругата му Грозданка

Майстор Стефан Койчев Станев

Майсторското свидетелство на Стефан Койчев.
Снимката е добавена по-късно, тъй като оригиналната липсва

Сватбената снимка на Стефан и Иванка Станеви

Единствената оцеляла снимка в семейните архиви
на тухладжийницата на Стефан Койчев

Стефан Койчев в овощната си градина от 12 дка,
която се намирала под днешния хотел "Сезони" в Трявна

Дядо Стефан и баба Иванка

На преден план - Стефан Койчев и
съпругата му Иванка,
дъщеря им Мария, в ляво, другата дъщеря Недка
и братятата им, отляво-надясно -
Койчо, Досьо, Ангел и Димитър