Родовата памет за Васил Михалев /участник в Тревненската чета през 1876 г./

Георги Светославов Василев от Русе е изпратил на музея сведения за своя прадядо Васил Михалев /1848-1922 г./.

Те са написани въз основа на негови проучвания и спомени от по-възрастни членове на рода. Част от тях предоставяме на читателите на в. „Тревненска седмица".

Васил Михалев като човек е буден, ведър и шегобиец с оптимистичен нрав. Винаги с огънче в очите, закачлив и засмян, за разлика от съпругата си баба Сийка – сериозна и строга.

Неговият характер наследяват всичките му потомци с изключение на сина му Георги, който взема сериозността на майка си.

Васил Михалев участва в първото театрално представление в Трявна – „Многострадална Геновева“. Заедно с Цаню Захариев рисуват декорите, също и тези ца театъра в Силистра. Двамата много си допадат като другари и колеги.

Щом има нещо за изрисуване, независимо дали е църковно или светско, зографът Васил Михалев веднага се захваща за работа без колебания. Най-голям майстор е обаче в позлатяването. Почти от всички краища на страната го викат да позлатява орнаменти, икони и др. Говори се, че той прави опит за позлатяване кубетата на църквата в с. Шипка.

Дядо Васил използва всеки момент да предаде професионалните си знания и умения на своите синове Христо и Георги. Води ги със себе си като помощници по църкви и монастири, но само Георги наследява дарбата му. Дългогодишен преподавател по дърворезба е в Русенското Държавно средно столарско училище.

Васил Михалев е в ядрото на комитета още от началото. Участва в Тревненската чета през 1876 г. Разказва се, че с голяма любов подготвя своето лично оръжие. Сам скъсява цевта на пушката си и си преправя приклада.

След боя при Нова Махала, Габровско, когато четата е обградена и разпръсната от врага, голяма част от четниците се укриват в гората и колибите. Три дни дядо Васил се провира към Трявна. Накрая го застигат двама заптии и искат да го убият. Той се прави на ням и започва да жестикулира. Единият турчин казва: „Остави го, Алах го е наказал“. През нощта пристига в Трявна, където се укрива шест месеца в едно скривалище у дома си. За това знае само майка му. Когато се понася слух, че е убит, майката облича траур и прави помен на сина си. Михалев простива в скривалището, налага се да излиза по-често. Вижда го буля му и го заплашва: „Василе, ще ни запалиш къщата. Ще те издам“. Тогава той отива в Арбанаси, където се крие в скалите близо месец. Тук отново има среща с двама заптии, на които казва, че е козар в селото. Болестта и приближаващата зима го принуждават да потърси убежище при игумена на Преображенския манастир, който го познава като зограф.

Като участник в Българското опълчение през 1877-1878 г., в боевете при Стара Загора, Васил Михалев е ранен в корема. Оказва му помощ неизвестна българка. Предполага се, че е починал от възпаление на червата, вследствие на заседналия турски куршум.

 

Катя Николова

 

в. „Тревненска седмица“, бр. 13/1996 г.

Надгробният паметник на
Васил Михалев в двора на
църквата "Св. Арх. Михаил"
в Трявна

Снимката на Васил Михалев от
надгробния паметник