Из делата общински, но… преди повече от век

Трявна е една от малките общини в новоизграждащата се българска държава. След няколкото административни промени от 1879 г., съгласно Закона за градските общини от 1.07.1886 г., тя се ръководи от кмет, избиран от Общинския съвет измежду неговите членове, които от своя страна са избрани от местното население. Общинският съвет се състои от 10 души, освен кмета и помощник-кмета. Заплати получават кметът, помощник-кметът и секретарят на общината, които съгласно бюджета за 1889 г. са съответно: годишна заплата на кмета – 1080 лв. или 90 лв. месечно; на помощник-кмета - 720 лв. или 60 лв. месечно, на секретаря - 960 лв. годишно  или 80 лв. месечно. Служители на общината са също: разсилен – 480 лв. годишно, писец – 180 лв., касиер – 600 лв., стар вардач - 600 лв., двама млади вардачи – по 480 лв. и 100 лв. за извънредни служащи в случай на нужда. През 1902 г. са предвидени 80 лв. за „навивач на градския часовник“. Общината има функции от стопанско, просветно, благоустройствено, санитарно естество. Грижи се за издръжката на основното училище в града. Общинският съвет определя броя на учителите, тяхното възнаграждение  - от 145 до 752 лв. през 1902 г. Кметът ги назначава и освобождава. Кметът е председател и на училищното настоятелство. През юли 1889 г. Общинският съвет решава да бъде открит трети мъжки клас в Тревненското училище.

Към общината има общинска полиция, пъдари, горски. Средствата, с които общината разполага, се разпределят съгласно общинския бюджет. Общинският съвет се свиква на редовни и извънредни заседания, за да разисква изникнали въпроси, касаещи общината, но решенията се вземат в рамките на правомощията, посочени в Закона. Решенията на общината се заверяват от Търновския окръжен управител, под чието разпореждане е Тревненската община. При нужда съветът гласува правомощия на кмета да представлява интересите на общината пред съдилищата в Княжеството или да упълномощи лице, което да направи това.

Как се формира общинският бюджет и за какво стигат средствата? Какво може да се направи с бюджет от 12 170 лв.?

 Отговор на тези въпроси ни дават протоколите на Тревненското градско общинско управление за 1888-1892 г. Те са и ориентир за посоките на дейност на общината. Ето как са разпределени общинските средства за 1889 г. (в скобите е посочена сумата за предходната година, ако е различна):

По прихода

1. От наем на общинско имущество - 12 лв.

2. От наем на места по улиците по време на сборове и панаири - 220 лв. (192 лв. и 15 ст.)

3. От позволителни билети за направа и преправа на здания - 150 лв. (100 лв.)

- на голямо двуетажно здание – 25 лв.

- на средно здание - 15 лв.

- на каквито и да било нови едноетажни здания – 10 лв.

- за поправка на къща и други здания – 4 лв.

4. от канцеларски берии (свидетелства за правоспособност, честност, удостоверения и пр.) - 200 лв.

5. От глоби ( нарушаване правилата за строеж на здания и на прикази (заповеди) на кмета; от затворени добитъци (капан) - за едър добитък по 1 лв., за всяко теле по 50 ст., за свиня, прасе, коза по 40 ст., за овца, агнета, ярета по 20 ст. - 100 лв.

6. От продаване едър добитък (налогът се отдава чрез търг на предприемач) – 250 лв.

7. От клане добитък - 335 лв.

8. От мерене с крина и теглене на кантар – 335 лв.

9. От налог върху патента на питиепродавците по 25% - 360 лв. (През 1888 г. сумата е 320 лв. )

10. От налог върху продажбите чрез публичен търг – 15 лв.

11. От бариерно право (от кола, коне, катъри и пр., натоварени с храна, стока и пр., които остават в града – 2 200 лв. Събирането чрез търг се отдава на предприемач. (1051,3 лв.)

12.От печати върху предмети за игра – 15 лв.

13. Позволителни за концерти, представления, свирения и др. 15 лв. (10 лв.)

14. От градско право „октроа“ (50 ст. за всяко ведро вино, оцет; 0,5 ст. от всеки градус ракия и спирт; по 1 ст. от всяка ока грозде, които остават и се внасят в града за частно употребление) - 4 343 лв. (3 500 лв.)

15. От непредвидени приходи - 20 лв. (120 лв.)

16. От недобора по изтеклите бюджети – 1 500 лв. (2 000 лв.)

17. На основание чл. 109,  п. 8 и 14 от Закона за градските общини, разхвърляно на всичките данъкоплатци по съразмерна част според преките даждия, плащани на държавата, по 25% . Прие се сумата 2100 лв. (2 000 лв.)

По разхода

1. За съдържание служащите в общинското управление - 5 680 лв. (3 120 лв.)

2. За осветление, отопление и др. канцеларски разноски на Общинското управление – 250 лв. (150 лв.)

3. За съдържание на градския горски стражар – за 6 месеца през годината (лятно време) - 240 лв. (220 лв.)

4. За поддържане училищата (училищата се намират в незавидно положение) – 3 000 лв. (1 800 лв.)

5. За поддържане зданието на общината и за наем - 30 лв. (60 лв.)

6. За правене и поддържане пътищата  - ще се извършат някои поправки на шосето през града, а това се отдава на търг – 1000 лв. (1500 лв.)

7. За осветление на града – 200 лв. Има да се правят няколко нови фенери из града (250 лв.)

8. За поддържане двата нощни стражари по 360 лв. (годишна заплата за двама стражари – 720 лв.)

9. Помощи за бедни, недъгави и за отхранване намерени деца – 150 лв. (70 лв.)

10. За помощи за разни благотворителни неща и за храма „Св. Александър Невски – 100 лв. (50 лв.)

11. За тържества и осветление на града по случай на празниците – 150 лв. (50.95 лв.)

12. За дребни разноски – 120 лв. (250 лв.)

13. За изплащане разходите по сключените бюджети – 150 лв. (1 400 лв.)

14. За разноски, гербови марки, мито и прочее дела, заведени пред съдилищата - 50 лв.

15. Запасен фонд - 300 лв. (520 лв.)

При недостига на средства във финансирането на общински дела, общината има право да събира средства за непредвидени разходи от местното население в размер на 25 % от налога, който плаща всеки данъкоплатец от Трявна. За периода от 1888 до 1892 г. на общинския съвет три пъти се налага да се събират допълнително суми. През януари 1888 г. се разпределя сумата от 2 000 лв., нужна за ремонт на „градския часовник, който е почти на срутване“ и на „градските чушми, които от няколко време насам са спрели“. През 1889 г. общината разхвърля налога от 600 лв. за ремонт на пътища в общината. Сумата е разпределена между 128 данъкоплатци, като 6 човека заплащат по 20 лв., 8 човека – по 10 лв., 11 човека по - 6 лв.; 1 човек заплаща 16 лв., също един -11,80 лв.; един - 12 лв.; един - 2 лв. и най-много – 128 души, заплащат по 1,80 лв. През юли 1891 г. общината разхвърля между данъкоплатци налога от 2 390 лв. от училищния данък. През март 1888 г. общината се опитва да реши проблема с мястото за гробище на Средната и Горната махала, тъй като намиращото се на хълма Калето е трудно достъпно при лошо време. За целта се гласува откупуването на имот в Киселската махала, като средствата трябва да се съберат от живущите в двете махали и се запишат в специална книга. Решението на общинския съвет се определя като несъобразно съгласно Временните правила за опазване на общественото здраве и не е прието от Търновския окръжен управител.

Съществен проблем на малката община са кадрите. Търновският окръжен управител няколко пъти поставя въпроса за назначаването на „персонал напълно грамотен, който да умее да води правилно правителственото и общинско счетоводство“. За целта е нужна сума от 400 лв. И тъй като в общинския бюджет за 1889 г. такава не е предвидена, секретарят на общината е натоварен със задачата да помага на помощник-кмета, изпълняващ ролята и на общински бирник, във воденето на тези документи.

На свое заседание на 17.08.1892 г. Тревненското общинско управление определя 13-членна делегация от общински съветници и граждани на Трявна, която да посети изложението в Пловдив. Взето е решение разходите по отиването, пребиваването и връщането на делегацията да се покрият от общинския бюджет,  параграф „Непредвидени разходи“. За кмета са определени 100 лв., а за всеки член от делегацията – по 80 лв.

В старите Протоколните книги на общината могат да се открият още много любопитни истории.

 

Даниела Тодорова - Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна