Из историята на някогашното село Пунговци

През втората половина на XVII в., почти до днешния град Плачковци, спряла група семейства с малко добитък, идваща от еленското с. Марен. Напуснали родното си село, за пореден път опожарено от турците. Там, където започвал пътят за с. Енчовци, групата се разделила и една част от преселниците тръгнали нагоре, покрай Енчовската река, стигнали до високо, закътано място и положили началото на колиби Долни и Горни Маренци. Другата част от бегълците, сред които били семействата на Къню Басана и Кръстю Добрев Клоцюв, пресекли местността Батоля и Късовско-Стоевската река, изкачили се на баирчето, вдясно от днешното село Пунговци, в м. „Юрта“, и образували колиби Пунговци.

Двете семейства заживели по братски. Работили задружно и поетапно станали стопани на земята до Късовци и м. „Поника“, оттатък Раевската река. Не прекъснали връзката си с другите преселници в Долни и Горни Маренци, и години наред се сватосвали и кумували взаимно. Но тъй като основателите на Пунговци, направили новото си селище до пътя на конските товари за турската хазна, идващ от Русе и пресичащ билото на Балкана, скоро започнали проблемите, заради набезите и безчинствата на преминаващите оттам турци. Вероятно по това време се разиграла една страшна драма с две сестри, млади девойки. Според предание, разказано от 80-годишната баба Стоянка Ганчева Богданова, родом от Пунговци и живуща в Брежниците, турци отвлекли сестрите и те повече не се върнали у дома. Техният брат дядо Дончо Динкин се поболял от мъка и загубил разсъдъка си.

Набезите на поробителите, принудили пунговчани да преместят колибите си по рътлината нагоре, в посока с. Радевци. Живели там известно време, видяло им се ветровито и се преместили по на завет, приблизително на мястото, където се намира днешното село Пунговци.

Според едно предание, преди да забегнат от Еленско, Къню Басана и Кръстю Клоцюв били майстори на кожени торби. Шиели и пунгии – малки кожени торбички за тютюн или монети, затова и хората започнали да ги наричат „пунговците“. Оттам идва и името на селището.

Друго предание гласи, че селото дължи името си на някой си дядо Пую. Построил той воденица на Радевската река и носел пунгия на врата си, вероятно за пари или тютюн. Когато се навеждал да изсипва, пълни или премества чувалите, пунгията често изпадала от пазвата му. От това следвало някакво мърморене, неизменно с думите: "Бътя пунга с пунга". Тогава мливарите му дали прякора “Пунгaтa", който прехвърлили върху селището, след като фамилията на дядо Пую нараснала.

Премествайки селището си по-далеч от пътя на турската хазна, пунговчани не успели напълно да се отърват от турските своеволия. Бивакуващи дaaлии, някъде високо над Горно Стоевци, слизали с конете си и връхлитали в селището на мирните стопани, за да плячкосват от овцете и хляба им, понякога и от покъщнината. Родената в Пунговци Стефанка Иванова от кв. Късовци, си спомня разказа на своята баба, как криели приготвеното за зимата сирене в урвата под къщата, за да не го намерят турските разбойници. И може би, не случайно, пунговчани станали ятаци на хайдутите в Балкана. /* Според предание от Петко Недев Рачев от Табаците, Пунговци било яташко село на Вълчан войвода/.

Може да се предположи, че в онова тежко време, до самите колиби Пунговци, скрито и безшумно, е преминавал и Апостолът Васил Левски. А дали е било така, ще узнаем, ако се потвърди преданието за посещението му на черковището в Горно Стоевци. До Освобождението нямало по-пряк и удобен път от този на турската хазна, преминаващ покрай Пунговци, който идвал от Трявна в посока към Черковището.

До Освобождението пунговчани се занимавали предимно със скотовъдство, овощарство, растениевъдство, дърводобив. Младите момичета ходели на "румъня" в Тракия. След Освобождението, участието на мъжете в дърводобива се засилил. Някои станали миньори, а пунговчани са сред първите българи, открили малки, частни каменовъглени мини. Много мъже, жени и деца на бедняци работили по прокарването на презбалканската железница.

От 1970 г. Пунговци е квартал на гр. Плачковци.

 

По сведения на Тодор Нейков Тодоров от книгата му „До Пунговци и малко по-нагоре“, 2008 г.

* Снимки: Иво Стамболиев