Из историята на колиби Рашовите

Легендата говори, че пръв заселник на тези колиби била мома Нина. Според запазеното и до днес предание от жителите на това селце, тя била от Търновския край. Произхождала от виден род. Случило се така, че родила син, още като била мома, когото кръстила Рашо. От хорски срам, тя напуснала родителите си и забягнала далеч в Балкана, като си построила къща в местността „Рашевски харман”, който и до днес се намира сред селцето. Впоследствие, нейният син дал името на това ново колибарско селце. С течение на времето то се разраснало и стигнало до 20 къщи. В Рашовите се очертали 7 рода: на Койчо Цанев, Кавалжийския род, Дамяновския род, Димиевския род, рода на Есето, Радославовия род и Качаунския род. Всички тези родове в далечното минало били от една кръв.

Сега от рода на Колю Цанев няма никой в к. Рашовите. Всички са се изселили. От Кавалжийския род е Иван Димитров Кавалжиев, изселен в Трявна, където беше агроном. Неговият син – Димитър Иванов Димитров Кавалжиев бе директор на МТС /Машинно-тракторната станция/ в Трявна и председател на управителния съвет на междузаводското помощно стопанство за приплоди и свинско месо в село Белица. От Дамяновият род е Дамян Колев Дончев Дамянов, от когото и събрах тези сведения. Той също живее в Трявна. От рода на Тотю Минев Есето не е останал никой в к. Рашовите. Брат му Колю Минев Есето дълги години бил кмет в Бахрешка община. От Радославовият род също няма никой в к. Рашевите. От Качавунският род – също. От този Качавунски род е Досю Йончев Николов, изселил се в Трявна. От този род е и Стойно Качавуна – хайдутин, доживял Освобождението. Взел участие в Освободителната руско-турска война приз 1877/78 г., като опълченец. След освобождението на България става бикогледач на общинския бик в Трявна. Един ден този бик го намушкал с рогата си и го убил. Така печално завършил живота на този хайдутин-поборник, опълченец.

Интересното е, че в к. Рашовите на около 500-600 крачки от селцето, в далечното минало имало отделна махаличка от 3 къщи, която се казвала Качавунската махала. Намирала се между к. Рашовите и връх Килимявката. Руините на тази махаличка още личат. Личи и кладенчето, от където тези хора са си взимали вода, което и сега се казва Качавунското кладенче. Преданието говори, че в това кладенче някога се удавил един овен и от тогава то било изоставено. През 1985 г. то отново било разкрито от Дамян Колев – пенсионер от Рашовите. Наоколо то било изградено от сух каменен дувар, а отгоре покрито с плоча. В близост личали и следи от гробища. В тази махаличка се родил Стойно Качавуна. След време родителите му напуснали родовата си къща и се преселили в к. Рашовите. Изселили се и хората от другите две къщи в тази Качавунска махала. И с течение на времето тя запустяла. Останал само Качавунският род в к. Рашовите.

Говори се също, че в селото някога живеел някой си Дабко, който се изселил във Велико Търново **. Дъщеря му Вангели била съратничка на Васил Левски /* става въпрос за съпругата на зографа – революционер и съратник на Апостола, Цаню Захариев/.

Днес постоянно живущи хора в Рашовите няма. Всички са се изселили, но си поддържат къщите. Лятно време селцето гъмжи от хора. Така е и през празничните и почивни дни. Селцето е електрифицирано още през 1945 г. Водоснабдено е още през 1979 г. Сега във всяка къща има и чешма. Асфалтов път го свързва с Трявна, която отстои само на около 2 км. Личи и стария път от Трявна за Рашовите, който минавал през квартал Тепавиците. На места този стар път бил постлан с плочи с водотек по средата за течащата вода. Край този стар път навремето била плевнята на Радославовият род от к. Рашовите, в която през паметната 1876 г. се криел Петър Генчев, четник от Тревненската зографска чета и единствената жертва на Априлското въстание в Тревненско, понеже бил издаден от баба Мина от к. Димиев хан, сега квартал на Трявна.

В миналото почти всички мъже от Рашовите били дюлгери. Образували една дюлгерска чета. Работили повечето в градовете Шумен и Преслав, както и в с. Осмар - Шуменско. Водени били от Дончо Дамянов (Тотев) и неговия син Колю /* р. 1887 г./, както и от Йовчо Николов, който също се майстореел. Дончо Дамянов бил от Дамяновският род в Рашевите. Той имал брат – Георги Дамянов, който бил изселен в Шумен, като дюлгерин. Той наемал работата в този Шуменски край, като майстор-дюлгерин, а брат му Дончо Дамянов и сина му Колю Дончев Дамянов, водили дюлгерската чета от строителни работници, всички от Рашовите, за да изработят наетата работа.

 

По сведения на Иван Бонев Иванов,

22 декември 1987 г.

 

** По сведения на Здравка Станчева, внучка на зографа-революционер Цаню Захариев, прадядо й Дабко, бащата на Вангели, бил „бабукчия“, родом от Рашовите, което „личало“ и от завещанието на брат й Петър Дабков, дарил къщата си в Търново и 100 000 гроша за построяването на училище…

 

 

*** Според данните от преброяването през 2011 г. в село Рашовите има двама постоянни жители