Малко известни факти за живота и делото на сестрите на Ангел Кънчев

Участието на Иванка Горова в националноосвободителното движение започва след омъжването й през 1874 г. за Димитър Горов – заможен фабрикант и търговец от Гюргево. Тя става негова помощничка в многостранната му родолюбива дейност. Посреща и изпраща патриотично настроените хъшове. Съпругът й отсъства често от къщи. През това време Иванка, запозната с делата му го замества при уреждане на набавянето и закупуването на оръжие за четите и за Вътрешната революционна организация. Доколко този огромен товар, заедно с грижите за революционерите, напълнили дома им е тежал върху плещите на младата жена с крехко здраве, се убеждаваме от една нейна телеграма до Горсов. В нея иносказателно, чрез думите „пратеникът е още тука“, съобщава на съпруга си, че Сидер Грънчаров е дошъл да урежда доставка на оръжие и настоява той да се върне по-бързо, защото не може да търпи повече „врявата на момчетата, които си искат „хесапя“ /сметката/. Още две запазени телеграми от Иванка са с подобно съдържание. В тях пише, че „детето му не е добре“. Горови нямат потомци и това се отнася за самата нея – че е слаба, болна. Въпреки това, Иванка Горова, заедно със сестра си Кина Кесякова, Петрана Обретенова, Наталия Каравелова, Тодорка Бакърджиева и др. пренасят революционна поща, литература, вестници, издавани от Христо Ботев и Любен Каравелов, оръжие и боеприпаси през Дунава в Русе.

След обявяването на Руско-турската освободителна война през 1877/1878 г. Димитър Горов продава имуществото си в Гюргево и тръгва за България като водач и преводач към руската армия. С него е и Иванка. Пристигат в Трявна и се настаняват в Долната махала – в къщата на Димитър Тарлев /баджанак на Петко Славейков/. Горов продължава пътя си с руските войски, а Иванка, тежко болна, остава в родния си град. Досега, според спомените на Нацка Икономова и други представители на рода на Ангел Кънчев, бе прието, че тя е починала на 28 юли 1877 г. и е погребана на другия ден в двора на тревненската църква „Св. Георги“. На погребението й свири военна музика на първата, влязла в Трявна руска военна част – разузнавателна казашка сотня. Новооткрит документ в Държавен архив – Габрово ни дава повод да се съмняваме, че Иванка Горова е починала през лятото на 1877 г. Това е писмото на втората съпруга на Горов, Цвята, също тревненка, до Богомил Даскалов. В него му пише, че се омъжила за Димитър, „в деня на подписването на Санстефанския мирен договор – 19 февруари /3 март/ 1878 г. „40 дена след смъртта“ на Иванка, и че Горов се е „водил“ с първата си жена четири години“, т.е. времето, през което са били женени. Според Цвята тя е починала към началото на 1878 г. Това е напълно допустимо. Сведението й е достоверно, защото макар и вече възрастна, помни, както всеки деня и годината, когато се е омъжила. Също така е запомнила и свързаната с нея впечатляваща и необичайна, дори осъдителна постъпка – вдовец да се ожени втори път, след като са минали едва 40 дена от смъртта на първата му жена.

По-голямата сестра на Ангел Кънчев – Кина Кесякова, също е участничка в национално-освободителната борба. Куриерка на БРЦК в Букурещ, тя живее известно време в Гюргево. След Освобождението, по повод уреждане поборническа пенсия, ген. Кирил Ботев, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Сия Стоянова и др. свидетелстват на Кесякова за нейната революционна дейност. В подписаното от тях удостоверение е подчертано: „К. Кесякова беше членка на БРЦК в Гюргево от 1872 до 1876 г., т.е. до тръгване на четата на Христо Ботев и през всичкото това време тя пренасяше на комитета от Румъния и България патрони и револвери“.

Сведения за куриерската дейност на Кина се съдържат в спомените на сина й Ангел Кесяков. Те са потвърждение на факта, че куриерите на канала Русе-Гюргево, благодарение на своето хладнокръвие и съобразителност, не допускат провал в рискованата си и опасна дейност: „Един ден пристанищния пристав Али Ефенди турил ръка на рамото й /на Кина/ и казал: „Ще те търсим“ /претърсим/. Тя отговорила: „Търсете ме, и ако не намерите нищо, ще се съдим чак в Цариград“. Пуснали я, но двама заптии я следяли – не можела да отиде у баба Тонка, а влязла в един двор на сватба – женил се Юрдан Шекерджията, баща на проф. Венелин Ганев. Стояла до късно. Заптиите си отишли и тогава отишла у баба Тонка“.

За това, доколко сестрите на Ангел Кънчев са в течение на събитията, които стават сред революционната емиграция и в Българско – подготвяне и преминаване на четите през Дунава, предстоящото въстание през пролетта на 1876 г., дейността на Първи Търновски революционен окръг, можем да съдим от писмото на Петрана Обретенова до Кина и Иванка. Тя иска да напомнят на Сидер Грънчаров – отговорник по въоръжаването да им изпрати колкото може по-скоро поръчаното оръжие, за което му е заплатила предварително. Настоява да уредят пренасянето на „една ока прах“ /барут/ и „картуши“ /патрони/. Съветва ги: „… ако ги дадете някому, най-добре ги предайте на Иванка Грудова /Ан. Данев/“ и продължава: „Пак ви повтарям, не бавете време, но постарайте се да изпратите всичко, що е потребно за вас, тукашните останали юнаци стягат вече цървулите, да дигат байрака и да стягат „кайрака“ /пързалката/, т.е. въстанието.

След разгрома на Априлското въстание Петрана Обретенова, споделя с Кина и Иванка, че „турците продължавали да се страхуват от русите и от евентуална война, дори след като изловили по-голяма част от българските въстаници“, и че „отсега нататък турската държава щяла все повече да напредва като ракът назад“.

Известно е, че сем. Горови изпраща Христо Ботев и четата му на борда на „Радецки“ от Гюргево до румънското пристанище Бекет. В досегашните биографични материали за двете сестри, бе утвърден и факта, че Кина Кесякова също е била на „Радецки“ със сестра си и зет си. В многобройните запазени спомени на останалите живи Ботеви четници, свидетели на събитията, разиграли се на легендарния кораб, никой не споменава името на Кесякова, а всички отбелязват присъствието само на „Горов и съпругата му“. За това приемаме, че тя не е била сред изпращачите на Ботевата чета.

След Освобождението Кина се завръща в България. Известно време пребивава в Трявна. В дневника си Никола Обретенов, отбелязва гостуването й у тях в Русе през есента на 1878 г., „отскачането“ й до Гюргево и Разград, как няма къде да живее…

Останала без средства, тя е принудена да работи на чуждите хора. Такава е съдбата и на много други поборници в новоосвободена България.

 

Катя Николова

в. „Тревненска седмица“, бр. 44/2000 г.

Иванка Горова

Кина Кесякова