144 години от Освобождението на България. Незабравимата епопея

Няколко дни след решаващото сражение край Шейново, след което пътят на руската армия на юг, към Цариград е открит, са правени подробни доклади и рапорти, които в детайли разкриват трудният преход на военните части, минали през Тревненския проход. Вълнуващи документи за времето, когато се е решавала съдбата на България.

Предоставяме ви два такива документа (със съкращения).

„1 януари 1878 г. – Казанлък. От командира на 5 сапьорски батальон до началника на тревненския отряд.

По разпореждане на командира на VIII корпус на 22 декември миналата година аз с 3 сапьор на рота и щаба на поверения ми батальон се придвижих от Шипченския проход в Тревненския балкан и на 23 число постъпих в отряда, поверен на Ваше сиятелство. На 23 по заповед на Ваше сиятелство бе пристъпено към разчистване на снежни преспи на пътя, минаващ през Тревненския проход при съдействието на събраните за това около 2000 работници българи. Тия работници са слезли от всички околни места и много групи са приближили към мястото на работата още привечер. Пристъпиха към разчистване на преспи до 2 сажака дълбочина. При все това, благодарение на енергията и разпоредитлеността на сапьорите, разчистването на пътя в този ден бе доведено до самия Кръстец – на разстояние 15 версти, при все че за половината от този път нямаше даже и следа.

След необходимия кратък отдих, на разсъмване, на 24 декември групата български работници под непосредствения надзор на сапьорите и ръководството на всички господа офицери, движейки се в началото на авангарда, разчистваха пътя по-нататък при неимоверни купчини преспи и вечерта стигнаха до село Селци. Преминавайки почти 20 версти на разсъмване на 25 декември, съгласно заповедта на Ваше сиятелство, бе пристъпено с работници от войската към разработка на стръмния каменен спусък до Селци към устройване на мост от сапьорите на близо до това село и към продължаване с българите работници под ръководството на сапьорите, разчистване пътя от снежни преспи по посока към село Гюсово, довеждайки го до определена позиция на последния до това село превал, откъдето се открива вече долината на река Тунджа, тъй като по-далечното придвижване с работници през деня би могло да бъде забелязано от неприятеля.

Всички тия работи бяха завършени с възможната бързина и целият отряд привечер се събра към указаната позиция, до която оставаше, до изхода на теснината, 6 версти неразчистен път. Имайки предвид, че на 26 декември на разсъмване трябваше да започне движението на отряда, с настъпването на здрача, за да не се задържи това придвижване, бе пристъпено към продължаване разчистването на пътя, пи което бе необходимо да се изпълнят две условия:

1.   Като се напредне, колкото може по-далече, по възможност да се преминат първите три версти, преминаващи по изровения път, затрупан от снега.

2.   В никакъв случай да не се издаде работата.

Тази задача бе изпълнена напълно при прикритието на изпратените секретно сапьори. Разчистването на пътя бе доведено до места, от където бе възможно да се движат напред без особени затруднения и работата не бе издадена…“

Полк. Свищевски

 

***

 

„Релация на тревненския отряд. 3 януари 1878 г. От началника на лявата обходна колона до командира на VIII армейски корпус – ген. Радецки.

… Съгласно предписанията на Ваше Високопревъзходителство за настъплението на поверената ми колона, на 24 декември войската настъпи от Трявна в определения ден на разсъмване в следния ред: 4 стрелкова бригада, 2 сотни казаци от 23 полк, 9 дружина от българското опълчение и 1 планинска батарея, се движеха в авангарда през Кръстец към Селци под общото началство на командира на стрелковата бригада полк. Крок. След него се отправиха 33 пехотен Елецки полк, 34 Севски с IV батарея от 14 артилерийска бригада и 36 Орловски полк с 1 батарея от 9 артилерийска бригада, 3 сотни казаци вървяха пред главните сили, а 1 сотня – в ариегарда. На 30 пехотна дивизия беше наредено в този ден да премине от Дряново в Трявна. Пред придвижващите се войски се заеха с разчистването на пътя от дълбокия сняг 2000 българи под надзора на рота от 5 сапьорен батальон. Не гледайки страшните затруднения при движението, цялата войска, на която бе наредено да пристигне към нощта в село Селци, се стремеше към този пункт… На 24 число войската премина най-високата точка на прохода и се спусна в Селци… до колене в сняг, вървейки по невъобразимо стръмни изкачвания и спускания…

Ген. княз Св. Мирски

И така, четейки техните подробни доклади, ние имаме ясна представа за военните действия. За духа, за чувствата, за саможертвата, ние почти нищо не знаем. Въображението, подпомогнато от картините на художниците, може да ни представи отчасти истината за войната, наречена Освободителна за България.

 

Иванка Бонева

Зимният преход на освободителната армия през Балкана

Зимният преход на освободителната армия през Балкана

Генерал Николай Столетов -
началник на Българското опълчение