Спомени за Освободителната война

Във фонда на Музея в Трявна се съхранява ръкопис, озаглавен „По-главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“. Негов автор е Дабко Устагенчов – син на големия самобитен майстор. Военен по професия, той живял и работил в София, но никога не прекъснал връзките си със своя роден Тревненски край. На него посветил краеведческите си изследвания, публикувани в някои научни периодични издания.

В ръкописа наред със сведенията за живота и творческата дейност на Уста Генчо Кънев, се съдържат и описания на интересни моменти, свързани с Руско-турската освободителна война от 1877/1878 г., освобождението на Трявна и последвалите го събития.

„При избухването на войната за нашето освобождение в 1877 г., Уста Генчо се прибрал у дома си, като на две-три места оставил недовършени здания и висящи сметки. По Петровден, когато русите стигнали победоносно в Трявна, той бил заставен да събере набързо работници и да поправи всички мостове по Янтра и нейните по-големи притоци. Но щом завел работниците до Дебелец, русите го освободили, защото ръководството на поправката поели техни военни инженери. След няколко дена в Трявна дошли облечени в униформи чиновници от току-що въведеното гражданско управление във Велико Търново. В числото на тия чиновници влизал и добре познатият в тукашния край Георги Смилов – технолог с руско образование, собственик на фабрика за сапун. Веднага в двора на напуснатия от турците конак били свикани всички граждани, които застанали поотделно, едни от горната махала, други от долната махала и пр. Като застанал по средата, Георги Смилов си снел шапката и започнал с думите: „Господа граждани, свикани сте да си изберете изпомежду си членове на градския съвет, на които имате пълно доверие и пр. Най-подире той казал, че в числото на членовете не бива по никакъв начин да влизат хора, които в турско време са служили, като кметове, стареи и др. Веднага се зачули гласове – „от горната махала искаме Христо Досев – „добър“, „от долнята махала искаме Уста Генча* – „добър“ и пр., като записал имената им Георги Смилов ги провъзгласил за избрани, заявил на всеослушание, че те ще образуват „градския управителен съвет“ и ги помолил да влязат в конака. Никога на домораслия архитект не му минало през ума, че тревненци от долнята махала ще направят тоя жест да го изберат за член на общинския съвет в първите дни на свободата“.

„От 20 юлий насетне, когато пълчищата на Сюлейман паша навлезли в Старозагорското поле и долината на Тунджа и Стряма, по градове и села на север от Балкана потърсили прибежище с хиляди бежанци, повечето гладни, голи и боси хора. В своята голяма къща Уста Генчо дал гостоприемство на един игумен и десетина калугерки от Девическия манастир в Калофер, които спечелили обичта му още, когато въздигнал там църква и поправил един метох. Заедно с бежанците в Трявна се прибрал Петко Р. Славейков, който преди започването на неприятелските действия бил главен учител в Стара Загора, гдето живял със своето семейство. Не се минало много време и по нареждане на новия губернатор във Велико Търново, народният будител бил назначен първо председател на общинския съвет в Трявна, сетне тукашен околийски началник. Старите приятели Петко Славейков и Уста Генчо през войната се събрали, работили наедно в конака, но това не траяло дълго. Първият бил преместен на по-висока длъжност в Сливен, а вторият се принудил да отиде на работа в Свищовско и Русенско.

Знае се, че през лятото на същата, 1877 г., Цар Освободител, Александър II, прекарал доста време в с. Горна Студена, гдето се намирала главната квартира на Дунавската армия. Докато домораслият архитект привършвал едничката тук църква „Св. Димитър“ през Априлското въстание, започнали да върлуват черкези и башибозуци, та се принудил да избяга заедно със своите работници, да я остави без врати и прозорци, да не снеме скелите около и пр. През август при него дошъл в Трявна нарочно изпратен човек от с. Горна Студена, който му донесъл поздрав от тукашния тревненец дядо Павле Личов и писмо от поп Първан Стоев. Тоя свещеник писал на Уста Генча, че църквата „Св. Димитър“ трябва да се довърши, защото на богослужение в нея присъства редовно самият руски император със свитата си и пр. Според нейните епитропи, ако предприемачът не изпрати по-скоро работници за привършване едно-друго вътре и вън, той няма да получи повече ни счупена пара. Като добросъвестен човек не можал да не вземе във (под) внимание писмото на свещеника, който при това се оказал негов познайник от Калофер, а през войната бежанец в с. Горна Студена.

Макар и с труд и жертви, Уста Генчо изпълнил задълженията си по постройката на църквата „Св. Димитър“. Възложил довършването й на сестриника си Къню Денев и дори сам отишъл да си прибере дължимата сума от епитропите й.

На пролетта на 1878 г., понеже му се отворила работа, още един път посетил с. Горна Студена и останал удивен от вътрешната украса на църквата. Благодарение на Цар Освободител Александър II, тя била снабдена с прекрасно темпло (иконостас), хубави икони, скъпоценни утвари и пр. Всичко това дошло направо от Русия и се отличава по своята изящна изработка, каквато у нас рядко се среща. Оттук Уста Генчо продължил през Бяла, гдето имало полска болница, пълна с ранени войници и през с. Тръстеник, дето по полето имало полуразложени трупове и на тях се събрали сума кучета“…

Големият майстор отишъл в Русе „да забиколи ония здания, които няколко години по-рано въздигнал“. По понтония мост преминал в Гюргево, за да види построените от архитекти здания, изградени с тухли, камъни и др.

„Когато Уста Генчо се завърнал в Трявна, с възхищение разказвал на домашни и приятели, че видял в с. Горна Студена руския цар, как направил преглед на гвардията си, как я поздравил и насърчил, как свиряли музики и пр. Той още разправял, че видял бомбардирани градове, полусрутени укрепления, понтонен мост, неразчистено бойно поле и пр. От тогава именно в неговото сърце заседнала дълбоката почит към руския цар и неговия народ.

През есента на 1877 г. в Трявна дошле неколцина руски офицери, а понеже тук нямало никаква гостилница, кметството се зачудило къде да им даде вечеря. Всички от неговия състав решили, че къщата на Уста Генчо е хубава и широка, па и в нея Бог дал едно-друго за ядене. С уреждането на вечерята бил натоварен учителя Димитър Начев, възпитаник на българската гимназия в Болград. Според него, супата не трябва да се даде в една-две общи паници, а в отделни такива, пред всеки гост. Благодарение, че у домакина имало доволно кокошки, масло и яйца, а също и сума чинии, от разна големина и форма. В края на вечерята, по покана на най-главния офицер – един беловлас старец, Уста Генчо заел място до него, както ходял у дома си, т.е. без салтамарка (б.а. къса горна дреха с ръкави, отворена отпред, изработена от дебел вълнен плат) и по чорапи. Последното ястие, поднесено на русите, било сирене, което някой от тях нарекъл „бринза“. На излизане всичките се сбогували с домакина и жена му…“.

 

Катя Николова

Уста Генчо Кънев
Снимка: ОДА - Габрово

Къщата на уста Генчо Кънев в Трявна, строена
през 60-те г. на 19 в. Съборена през 1945 г.
архивна снимка от фонда на проф. Асен Василиев
в ЦСВИ "Проф. Иван Дуйчев"

Църквата "Св. Димитър" в с. Горна Студена

Дабко Устагенчов

Копие из ръкописа на Дабко Устагенчов,
който се съхранява в СМРЗИ - Трявна