Седем читалища будили духа в Плачковско в миналото

По сведения на краеведа Димо Тодоров, началото на читалищното дело в Плачковско, поставя Просветното дружество в Енчовци през 1920 г. Шест години по-късно, на 10 ноември 1926 г., то прераства в читалище „Отец Паисий". Читалище „Пробуда“ в Плачковци е създадено на 14 ноември 1924 г., читалище „Ганьо Кънев“ в Късовци - през 1927 г., читалище „Възраждане“ в Нейковци - на 18 януари 1931 г., читалище „Зора“ в Радевци – на 20 януари 1931 г., „Просвета“ в Радино /Гуглевци/  - през септември 1944 г., а читалището в Йововци – през 1950 г.

Читалище „Отец Паисий“ в с. Енчовци

През 1920 г. група ентусиазирани младежи създават Просветно дружество. По инициатива на Иван П. Златев, директор на училището, Георги Колев Пенчев, Димитър Генев Червенаков, Митьо Ив. Гълъбаров, Рачо Ив. Енчев - строител, Илия Манев Колев - търговец, Иван Добрев - чиновник, дружеството прераства в читалище. Уставът му е утвърден на 18 юни 1926 г. Първоначално членовете на читалището са 40 и достигат до 90 души. През 1927 г. е открита читалня в църковната килия. В библиотеката се получават осем вестника и 15 списания - здравни, културни, селскостопански. През 1927 г. библиотечния фонд наброява 100 книги, а през 1944 г. – 416.

През есенно-зимния сезон младежи и учители подготвят до 2-3 пиеси, с които гостуват в Плачкoвци, Късовци, Балани и др. селца. Изнасяни се представления по пиеси от Александър Едрев - Вердела, „Майстори" от Рачо Стоянов, „Предложение" от Чехов, „Боряна" и „Албена" от Й. Йовков, „Халосник“ от Ц. Церковски, „Вражалец" от Ст. Л. Костов, „Йончови ханове" oт Cт. Савов и много други. В резултат на представленията, се събират по 4-5 хиляди лева годишно. За времето от 1927 г. до 1940 г. в читалището постъпват общо 24 910 лв., а от членски внос още 11 470 лв. От новогодишни и други представления, са събрани 11 607 лв.

В края на 1930 г. се заражда идеята за строеж на читалище. Определя се парцел, създава се фонд, в резултат, на което са събрани 24 570 лв. Рачо Ив. Енчев дарява мястото за строеж на читалище. През 1969 г. то има 50 члена, а Библиотеката разполага с 1013 книги, от тях 386 заети от читатели. След това дейността на читалището замира.

Читалище „Пробуда“ в Плачковци

Инициатор за създаването му е главният учител Михаил Белчев. Читалището се ръководи от Тодор Куманов – председател, по професия лесничей, М. Белчев - секретар и ръководител на театралния състав, Константин Инютин - диригент на хора до 1940 г., свещ. Константин П. Андреев, инж. Ал. Божков от Коксови пещи и Ботьо Парашкевов. Приет е типов устав. Учредителите са ученици, родители, учители, служители от лесничейството, ж.п. гарата и Коксовите пещи.

Читалищните изяви се провеждат в училището, кръчмите на Тодор Teвeкелиев и Петър П. Бойчев, в салона на Стефан Кънчев, построен през 1925 г. Организатор на театралната самодейност, е Михаил Белчев. Той е артист, суфльор, режисьор и с известни прекъсвания, в продължение на 15 години е председател на читалището. В драматичния състав участват - Никола Хашемов, Иван Иванов, Анани Попов, Стаю Стаев,  учителите и младежите. През 20-тe до 50-те години на миналия век, те представят „Вражалец" и „Златната мина“ от Ст. Л. Костов, „Албена“ от Й. Йовков, „Цигани" от Пушкин, „Бащи и синове“ от Тургенев, „Две майки“, „Служебно свидетелство", „Победа“ от Боян Балабанов и много други. Някои от пиесите са поставяни съвместно с други организации, а представленията се изнасят и в селищата в района.

Под ръководството на К. Инютин /бай Коста/, д-р Гайдуков и Церовски, се развива голяма хорова дейност. Хористи са Мара и Михаил Белчеви, Тодорка Мазакова, Рада Чикакчиева, Анани Попов, учители, младежи. През 1930 г. хорът става и църковен. През 1927/28 г., със средства, събрани от населението, са закупени - виола, флейта, пикула и е създадена малка музикална група, както  и струнен оркестър. Уреждат се забави, чествания, изнасят се беседи, празнуват се именни дни.

Инициатор за строежа на читалищна сграда в Плачковци, е учителят Михаил Белчев, който започва усилено да събира средства, главно чрез художествена самодейност. Около 1930 г. е закупен парцел от църквата. През 1936 г. е вдигнат първия етаж -салон и място за библиотека и репетиции, които временно задоволяват нуждите на населението.

Книгите в библиотеката към читалището, достигат 1000 тома. Библиотекарите – Константин Инютин, Иван Киргалов, Кина Борисова и Иван Колев, я обслужват безплатно.

По време на войната, читалищната дейност замира, за да се развие с нова сила, когато отново е поставен въпросът за строеж на читалище, което да отговаря на нуждите на разрасналото се селище. Ръководството, с председател Денчо Петков Денчев, подема инициативата в трудното следвоенно време на 1945 г. Тъй като парцелът е малък, Общината отстъпва част от „Хорището“, но отчуждаването предизвиква забавяне. Арх. Петко Георгиев от В. Търново, проектира сграда с помещения за библиотека, художествена самодейност и салон с 500 места. За строителството са събрани 350 000 лв. - дарения от фирми и граждани, а за парцела са броени 750 000 лв. Строителството започва по стопански начин, при инфлация и недостиг на средства. Хората участват масово с безплатен труд, работоспособните дават бригади по 20 дни. Набавят се цимент, желязо, цигли. Само за тухли са броени 1 800 000 лв. – по лев за тухла. Материалите са прекарани по БДЖ, на стоварището на Koксови пещи, и оттам - по дековилката.

Понеже строителството се бави, на общоселско събрание, се създава строителна комисия в състав: Денчо Петков – председател на читалището, Цаньо Кънчев Ралев, Кънчо Ганчев, Анани Попов, Рачо Цанев Рачев. Касиер на строежа е Георги Радев Георгиев.

С тържествено слово на председателя Денчо Петков, е положен основният камък. Денят е 18 юни 1947 г. - рожденият ден на Георги Димитров. Анани Попов поставя в стъкленица послание - история на читалището, а майсторът на строежа Петко Хр. Кашенски, го зазижда в основите. До края на годината е отлята първата плоча. Но строежът е преустановен поради липса на средства. След три години строителната организация в Габрово поема строежа. Двуетажната сграда със салон, сцена, две гримьорни, зала за репетиции, библиотека, читалня, бюфет, е завършена през 1952 г. Започват и прожекции на филми, а от 1959 г. затова се грижи Кинефикация.

От 1950 г. читалището има щатен организатор. Той ръководи работата в Плачковци и в читалищата в района. Организатори са Косьо Атанасов, Иван Колев, Цаньо Хр. Савов /1953 г. - 1963 г./ и др. Читалищата се издържат от членски внос, приходи от забави, вечеринки и дарения. От 50-те години на миналия век, минават на субсидии от общините, като осъществяват цялостната културно-просветна дейност. През 1959 г. читалището е преименувано на името на Кънчо Драгинов, техник в Koкcoви пещи, обесен за антифашистка дейност през 1942 г.

Библиотеката бързо се разраства. Въвежда се свободен достъп на читателите до книгите, създават се каталози и кapтoтeки, открива се читалня. От април 1956 г. библиотеката носи името „Иван Вазов“, в памет на големия български поет и писател, посетил Плачковци през 1921 г. През 1957 г., щатен библиотекар е Мария Бонева, която умира при раждане 5-6 години по-късно. Ежегодно се купуват от 400 до 800 книги, които през 1973 г. те вече са над 8 000. Читателите нарастват до 600, а раздадените годишно книги достигат 15 000.

Константин Инютин ръководи четиригласен хор от 1945 г. до 1959 г. Преди това хорът е църковен с ръководител Несторов. Организаторът Цаньо Савов е хорист и акордеонист, който подготвя хора за прегледите на художествената самодейност. Създава се и битов ансамбъл с гъдулка, кавал и мандолина. Изпълнители са Станчо Цеков, Ганчо Кънев, Христо Тодоров и др. Хористи в смесения хор са - Иванка Куманова, Toткa Василева, Димо Пиперков, Кина Борисова, Пъша и Никола Хашемови, Мария и Драган Тихолови, Мария Ананиева, Димка Касабова, Мария Бонева и др. За добро представяне на прегледа през 1964 г. мъжката и дамскa вoкaлни групи, са отличени с грамоти.

В различни периоди към читалището има детски танцов състав, детски хор, духов оркестър, акордеонен оркестър, състав за художествено слово, театрална трупа. Читалището насърчава самодейците, като на сцената се школуват - Стоянка Бонева, Петко Георгиев, Ганчо Кънев, Къна Манева, Мария Кънева Петкова, Райна Петкова от Сечен камък и много други. Певци и гъдулари са Ганчо Кънев от Плачковци, Христо Тодоров - Сливкaтa oт Стоевци, ученик на Миньо Дамянов от Драгневци. Гайдар през 30-те години на миналия век, е Нено Михов Кънев. Кавалджии са - Paди Бонев от Плачковци, Станчо Цеkов от Боевци и др. Пeткo Георгиев от Плачковци пее и свири на хармоника. Добри разказвачи и сладкодумци са Кина Коева, Дамян Цанев, Стоянка Йончева, Paдка Минева.

Читалищната самодейност се подкрепя финансово от Горското стопанство, Дървообработващия завод „1 май“, Наркооп, ТПК и ТКЗС.

Като читалищен активист, Иван Добрев от Енчовци, започва краеведската си дейност. През 30-те години на миналия век, Лазар Грънчаров пръв купува радиоапарат. Стефан Кънчев строи салон през 1925 г., купува прожекционен апарат „Круп Непман" и започва прожекции на неми филми. Кинооператор е гъдуларят Heйко Михов Кънев. Михаил Белчев ангажира жена си Haцка, по професия шивачка, да играе в пиесата „Вампир" през 1933 г. Прожектират се филми на Чарли Чаплин, „Крачун и Малчо", „Любимката на Махараджата“, „Чичо Томовата koлиба". Билетите са по 1 лв. - cкъпи за времето си, затова посещаемостта е слаба.

Читалище „Ганьо Кънев“ в с. Късовци

Пиесите се изнасят в приземния етаж на училището. През 1962 г. библиотеката разполага с 520 книги, от които 450 са раздадени за прочит. През 1970 г. читалището наброява 62 члена, а книгите вече са 1252, кaтo 313 са при читатели.

Читалище „Възраждане“ в с. Нейковци

Негов председател е Георги Николов Алтънов. През 1937 г. е построен салон със 120 места. Изнасят се пиеси. През 1962 г. библиотеката разполага с 586 книги, а членовете на читалището, през 1970 г., са 89, книгите – 1192, от които 251 са раздадени за четене.

Читалище „Зора“ в с. Радевци

Членовете му достигат до 150. Изнасяни са редица пиеси. През 1962 г. на разположение на читателите в библиотеката са 556 книги, а за прочит са раздадени 480. През 1937 г. е построена сграда, а през 1969 г. - салон и магазин.

Читалище „Просвета“ в с. Радино

Първоначално членовете му наброяват 60 души, като по-късно, те вече са 130. През 1949 г. е построена читалищна сграда с приземен дюкян и склад. През 1955 г., по стопански начин, са построени училище, салон и библиотека с магазин. През 1962 г. библиотеката към читалището разполага с 375 книги, раздадени за прочит - 320. През 1970 г. книгитe са 1508.

Читалището в с. Йововци

Построена е голяма сграда за общоселски нужди. През 1962 г. библиотеката към читалището разполага с 440 книги и 38 читатели.

Със затихване на функциите на селищата от района, заглъхва и читалищната дейност. Тя се съсредоточава в Плачковци, където наред с организирането на редица културно-просветни дейности, се развива и материалната база.

 

Из книгата на Димо Тодоров „50 години Плачковци – град“, 2019 г.