Тревненски бУдил: Краеведски сведения и предания за днешното село Дървари

Малкото колибарско селце Куртовци /дн. Дървари/ се състои от три махалички - Куртовци, Кокилите и Мануилите. През 1951 г. то било преименувано на Дърварите. По сведения на краеведа Иван Бонев Иванов, родом от к. Милиджии /дн. с. Явор/, най-вероятно старото името на селото е свързано с „Кулата-крепост“ от времето на Второто българско царство, която се издигала там. Или поне така гласи преданието. Източно от Куртовци, се намирало „царското селище“ Царето. А Кулата-крепост била построена, за да брани прохода и царското селище, които свързвали Търновград със Стара Загора, Одрин и Цариград. Още едно селище в миналото носило името Куртовци /Кулов хан/, заради кулата, която се намирала там. Става въпрос за с. Мечевци, което по-късно се сляло с Белица. Някога следите на тази кула все още личали над старите гробища в селото. Тя охранявала брода и моста на р. Белица.

Според краеведа Иван Б. Иванов, има още една хипотеза за старото име на днешното село Дървари, а именно, че то произлиза от турската дума „курт“ – вълк. През 1951 г. много от колибарските селца в кметство Престой променили имената си, но Куртовци станало Дървари, а не Вълковци… Така или иначе, въпросът за произхода на старото име на селището остава неизяснен, както и времето на неговото заселване.

Знае се, че през 1860 г. в Куртовци се заселил Николай Иванов -Курдалана, който според едни сведения дошъл от к. Сърбогъзите, а според други - от м. Галуните. Местните му лепнали този прякор, понеже бил тънък, висок и сух човек – постал или на турски – курда, и оттам - Курдалана. Никола имал четирима сина: Иван, Цаню, Петко и Генчо. Той поставил началото на Курдаланския род, чийто потомци се пръснали в различни краища на страната.

В Куртовци се заселили още два рода - на Иван Бонев Михов /Богданов Тодоров/, чийто прадядо Тодор, вероятно бил първият заселник от този род в Куртовци. Третият род бил на Иван Тотев Колев, роден през 1883 г. и починал през 1938 г., на 55 години. Съпругата му се казвала Гана.

В колиби Куртовци имало и воденица – караджейка, която се намирала над селото, малко по на изток, на левия бряг на река Криводялка. Наричали я „Дядототювата воденица“, понеже била собственост на рода на Иван Тотев Колев.

В далечното минало между Куртовци и Царето, по левият бряг на р. Криводялка, имало още една махаличка. Местността носи името „Асенов юрт“ и вероятно, в миналото, колиби Царето, Асеново и Куртовци са били едно селище.

В близост до к. Дървари, на около 300 – 400 метра, в източна посока, се намирала една махаличка, само с една къща – Мануилите, кръстена на първия си заселник - Мануил. От къде дошъл той, е неизвестно. Изглежда, че живял на това място доста време, защото си построил къща и плевня. По сведения на Димитър Стойнов Митев, родом от к. Ошани, първият заселник на Мануилите, се изселил и имотът му бил купен от търговеца Димитър Златев /Бел. Г. Иванова – Д. Златев е внук на уста Димитър Ошанеца и един от акционерите на първата текстилна фабрика в Трявна – „Александър I“. Той притежавал и тютюнева фабрика в града/. По-късно, продал къщата и целия имот – гори, ниви, пасища и др. на Цаню Енчев от к. Джуровци /дн. Престой/. От постройките на дядо Мануил, не останал и спомен…

Първият заселник в махала Кокилите бил някой си Божко. От къде дошъл той, е неизвестно, но вероятно се заселил на това място около 1790 г. Преданието разказва, че веднъж, докато сякъл едно дърво на м. „Божков копак”, за да си направи орница-нива, да сее жито, едно дърво се закачило в съседното и той се качил на него „да го откачи“. Освободеното дърво се отметнало и откъснало единия му крак. Дядо Божко започнал да ходи с патерици, които по онова време наричали „кокили“, от където произхожда и името на тази махаличка. Макар и с един крак, дядо Божко преживял до 116 години. Имал син и пет дъщери.

В миналото всички мъже от Кокилите били дюлгери. Занимавали се и със земеделие, овощарство и скотовъдство, но по-голямата част от работата по ниви и добитък, оставала за жените и децата. Някога в малката балканска махаличка кипял буен живот. Зимно време момите се събирали по седенки, а малкото колибарско селце „гъмжало от ергени“ - все млади и буйни момци. Облечени с кожуси с навити навуща на краката, препасани на кръста с черни козени върви, те не сещали ни студ, ни мраз. Идвали в Кокилите на седенки от околните колиби, най-много били от Белица, където имало и най-много задомени Кокилски моми. В края на 80-те години на миналия век, всичко това вече е минало, пише още краеведа Иван Иванов, който успял да събере кратки сведения за родовете от тези махалички от все още живите им по онова време наследници, за да се знаят и помнят Корените и Началата...

Подготви

Галина Иванова

* По сведения от преброяването на населението през 2011 г., днешното с. Дървари няма постоянни жители. По данни на НСИ, през 1934 г. в селото живеят 68 души, като през годините броят им постепенно намалява, през 2001 г. те са само 4, а от следващата година и до днес, в селото не живее никой…

* Снимките са дело на фотографа Жоро Хаджиев