Чалъмите на Дончо Чалъма

Дончо Кънев Чалъмов, внук на дядо Доню от Пунговци, е роден през 1882 г. Баща му се удавил много млад в река Янтра до гр. Бяла, Русенско и оставил две сирачета – Дончо и Мара. В много отношения Дончо приличал на дядо cи Доню. Като се задомил създал честно и задружно семейство, в което "лоша дума не се чувала". От обществените му дела най-значими са организацията на корекцията на пътя Плачковци - Пунговци, водоснабдяването на селището от изворите "Пейчева ливада", строежа на паметника на загиналите във войните пред Кметство Плачковци.

Като училищен и църковен настоятел, той активно подпомагал градежа на училището и дейността на църквата в Плачковци. Бил организатор на миджиите при строежа на къщи в Пунговци.

На него родителите, и от съседни селища, поверявали дъщерите си да ги води на "румъня" в Южна България. При разпри в селото, него виквали да сдобрява страните. Когато идвали калайджия или гледачка, намирали подслон в дома му. Бил голям шегаджия. И изключително честен в отношенията си с другите, поради което имал и много приятели.

На ръст бил от по-височките. Вървял със спокойна и стройна походка. Налагал овчи калпак, от по-високите. Официалният му бил румънски, донесен от Добруджа, където воювал. Kaтo ерген носел потури. По-късно горното му облекло, се състояло от полушуба от пресукан шаяк и панталони. През зимата, от дете до пределна възраст, навивал навуща и обувал кожени цървули. Лете носел обувки. В пояса си затъквал малко буренце /павурче/ с ракия.

Бил здравеняк, силен и неустрашим, като дядо си Доню. Веднъж, като отишъл с биволите си в Тръмбеш, да закара рязани дъски и друга стока - детайли за домашен стан, наплати, спица за колелетата, за хомоти на впрегатния добитък, които сам изработвал за продан, на пазара някой се опитал да му среже джоба и да му вземе парите. Дончо го усетил, рязко се обърнал и хванал за гушата крадеца, извил му ръцете и го замъкнал в участъка. Смаяни от пъргавината и яките му ръце, хората се развикали: "хванаха стражаря, оня с големия калпак го хвана". В участъка се оказало, че крадецът наистина бил общински стражар, излязъл на пазара без униформа, уж да го пази от крадците, а сам посягал към джобовете на новодошлите търговци.

В голямата немотия, след Първата световна война, като нямало пари за кундурки и галошки за децата, дядо Дончо им правил чехлички от липово дърво и кучешка кожа, както и налъми. Когато му умряло прасето, одрал го и от кожата му направил цървулки за децата с кълчищени връвчици. Мекички и слабички били, но като се скъсали, обували следващите. Така децата му по-рядко ходели боси.

Обичан бил Дончо и заради майсторлъка и далновидността си. Още като юноша, отишъл да извозва трупи от Балкана. На пътя до едно сечище, не му харесал начина, по който се натоварвали трупите. Огледал той, помислил и предложил да ги извличат на по-високо място. Всяка кола да се надига откъм долната страна към брега, така че странично да опира в земята, пoд тpyпите. После леко и внимателно, един по един, те да се избутат, подредят и привържат в полуизправената кола, и накрая задружно да я върнат на четирите й колела. Възприели идеята му, така и сторили. И още при първата изправена кола, собственикът на гората Цоню Никифоров възкликнал: "А бе Дончо, ти си бил чалъмлия човек!" С течение на времето този му прякор, се превърнал във фамилия на един много уважаван род.

Обичал Дончо и каменарската работа. Много дни прекарвал в кариерата под долния край на Пунговци. Той се славел с майсторлъка си - да намира дамарите на камъните при цeпeнето на големи блокове за издялване на стъпала или основи на къщи, както и за високи дувари.

По времето, когато Акционерното дружество за преработка на суров дървен материал в Плачковци, ръководено от Цоню Никифоров, закупило парна машина за гатер, която решило да монтира високо в Балкана, в южната страна под връх Българка, в местността "Карталова Вада", единствен Дончо Чалъма приел да организира и ръководи транспортирането на тежката 3.5 тона машина до определеното място. Тя била доставена с влака до гара Кръстец. Дончо приел, по джентълменски, без предварително спазаряване, да свърши тази работа, защото знаел, че Цоню Никифоров по достойнство ще оцени свършената работа и ще се разплати по съвест, както винаги постъпвал с наетите от него работници. Уговорено било само 20-30 работника от дъскорезницата да помагат в нелекото начинание. По онова време пътят бил обикновен, коларски. Въпреки, че вървял по билото, той лъкатушел, имал завои, стръмнина, нанадолнища и наклон на едната или на другата страна. За да приключи транспортирането на машината без инциденти, посред мразовитата зима, били потребни много опитни и смели кираджии, а също и отлична организация…

По спомените на Петко Цанев Балтиев от Драгневци, който лично участвал с биволитe cи в превозването на машината през януари 1943 г., Дончо Чалъма много добре познавал пътя с всичките му рискова места. Стопаните на четири биволски и два волски впряга се съгласили да участват. Подготвили пpoцeпи, синджири, въжета, кирки и лопати. Заредили шейните с храна за себе си, със зоб за добитъка, чулове и черги за завиване. Облекли се дебело, навили навуща, наложили кожени калпаци, взели тoпли ръкавици и тръгнали за гара Кръстец през м. „Поника“ край Paдeвци. Попътно взели от дъскорезницата крикове, кирки и лопати за работниците.

За два дни на гарата в Кръстец била направена шейна, в която натоварили машината. Закачили впряговете, а дошлите в помощ работници, започнали да разчистват дебелия сняг – метър, метър и двадесет. Така в "боен ред", потеглили бавно с „биволска стъпка“. На много места влаченето спирало за пригаждане на пътя. Където имало наклон, изкопавали горния коловоз, а долният укрепвали с отсечени дървета. Имало случаи на придвижване с малко впрягове на завои, дори само с крикове по две-три стъпки напред. Работниците се грижели машината да не се обърне и, когато се налагало, я привързвали с въжета за дебели дървета. Студът парел лицата, ръцете се вледенявали. За да се сгреят и нахранят, кираджиите палели големи огньове. Вечер се връщали, заедно с животните, да преспят в навеси и бараки на гара Кръстец. Когато наближили хижа "Българка", организирали преспиването в нея. Сутрин отново се връщали и залавяли за работа. Случвало се да заварят разчистения от предния ден път, затрупан от навалял сняг или виелица. Напрежението достигнало връхната си точка, когато до определеното за гатера място, групата смелчаци стигнала до остър и нанадолен завой, под който зеела около двадесетметрова пропаст. Голяма била опасността машината да се обърне, или под напора на тежестта си, да полети като по пързалка върху хора и животни. Но това не се случило, защото под ръководството на Дончо Чалъма, кираджии и работници, с кирки и лопати успели да „заоблят“ завоя, колкото е възможно повече. В ъгъла му направили солидно укрепване с побити колове и полегнали дървета. Отсечени били две големи и клонати букачки, които привързали към машината за спирачки. Впрегнат бил само един впряг с най-послушните биволи. На брега отгоре, се наредили работници с въжета, вързани за дънери и за придърпване, и при изрядна дисциплина, къси команди и жестове на Дончо Чалъма, тежката машина била извлечена от страховития завой. После била измъкната до крайния пункт – „Карталовата Baдa“, готова за монтаж на гатера към нея. Това се случило на тринадесетия ден от тръгването им от гара Кръстец…

Почти всеки ден, Цоню Никифоров, ръководител на предприятието, бил с кираджиите на Дончо Чалъмa и своите работници. Разплатил се добре за него време - по 1300 лв. на кираджия и по 400 кг. безплатно царевично брашно на впряг добитък. Нагостил ги като за празник и благодарил на всички, като отбелязал главната заслуга на техният ръководител - Дончо Чалъма. Дъскорезницата в Балкана, заработила още през същата година и носила добри печалби на предприятието до неговата национализация през 1947 г.

Дончо Чалъма бил и запален ловджия. В рода му се помнят редица истории, свързани с тази му страст.

Той починал през 1975 г., на 93 години. 

 

 

По сведения на Тодор Нейков Тодоров от книгата му „До Пунговци и малко по-нагоре“, 2008 г.