Уста Генчо Кънев не успял да довърши Видинската катедрала, строена по негов проект

За първия църковен градеж на уста Генчо Кънев в Северозападна България *, който за съжаление, така и не успял да завърши, разказва синът му Дабко Устагенчов в статията си „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев“ и в ръкописа си „По-главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“. Той е   упоменат и от проф. Асен Василиев в книгата му „Български възрожденски майстори“, а повече интересни детайли около проекта и строителството на Видинската катедрала „Св. Димитър“, откриваме в книгата на архитектите Маргарита Коева и Николай Тулешков „Първомайстор Генчо Кънев“. 

По сведения на Дабко Устагенчов, през пролетта на 1885 г., когато Варненската катедрала „Св. Успение Богородично“ била „изправена до покрива“, в морската столица пристигнала „делегация“ от Видин, начело с архимандрит Григорий, кметът Севастаки Гънзовянски и окръжният съветник Костаки Ангелов, която трябвало да изучи проекта и поемните условия на катедралата, и да влезе в преговори с нейния майстор уста Генчо Кънев за въздигане на такава църква и във Видин. Но понеже общината в крайдунавския град не разполагала с достатъчно средства, възложили на уста Генчо да изготви и представи „проект с 1/12 по-малък от Варненския“ и „значително опростен“. През есента на 1885 г. Дабко, занесъл готовия проект във Видин, но предвиденото за Димитровден събрание на църковната комисия, „не могло да стане“. Докато местните пренасяли с десетки коли камъни за бъдещата катедрала „Св. Димитър“, в митрополията пристигнало нареждане за прекратяване на работата, заради по-наложителната „поправка“ на крепостния вал, поради изострянето на политическите отношения със Сърбия. На следващата година, след края на Сръбско-българската война /1885-1886 г./, уста Генчо бил извикан отново във Видин, където сключил условие за постройката на катедралата и започнал работа. Но понеже „нашите съседи струпали войски по посока на Видин“, от митрополията отново взели решение да се преустанови строителството за „по-благоприятно време“. Така, на два пъти уста Генчо, прекъсвал градежа на видинската катедрала, но нямал щастието да я завърши, защото починал „скоропостижно“ през лятото на 1890 г…

В книгата си за Първомайстора, арх. Николай Тулешков отбелязва, че основният камък на Видинската катедрала, която е третата по големина у нас, след „Св. Александър Невски“ в София и „Св. Успение Богородично“ във Варна, бил положен на 10 февруари 1885 г., но се смята, че строителството започнало едва през 1889 г., заради изострянето на политическите отношения със Сърбия. Както вече отбелязахме, синът му твърди в записките си, че то започва по-рано, след Сръбско-българската война, но било прекъсвано на два пъти. Според арх. Тулешков, това сведение следва да се приема за напълно достоверно, така че вероятно през 1889 г. са извършени първите по-значителни строителни работи, а някои части от градежа са започнати още през 1887-1888 г., веднага след като уста Генчо завършва строителството на Варненската катедрала.

Интересни са местните „предания“ около авторството на проекта на Видинската катедрала, за които споменава и арх. Тулешков в книгата си. Според някои източници, той е дело на италианския архитект Бахнани, като арх. Евгени Геслер прави някои поправки по фасадите, арх. Никола Нешев проектира балконите, а някои детайли били дело на арх. Тодор Върхота. Но Дабко Устагенчов е категоричен по адрес на авторството. И според арх. Тулешков, проектът е дело на уста Генчо Кънев, не само заради сведенията на неговия син. По думите му, то проличава и от архитектурата на катедралата, която според договора на уста Генчо с градските първенци на Видин, наподобява Варненската. „И наистина – пише още арх. Тулешков, - плановата схема е същата, а от изградените приземни части проличава, че първоначалният замисъл е бил да има само една централно разположена камбанария, както е и във Варна. Затова стълбовете в наоса, от двете страни на главния вход, са с мощно сечение, а по тяхното продължение в краищата на нартекса, се появяват арки, които е трябвало да бъдат външни. Наличието на тези арки показва, че Генчо Кънев е изградил църквата на височина около 4-5 м., т.е. до котата на първия корниз. Следователно, страничните кули са прибавени впоследствие, при продължаването на строителството, след смъртта на майстора през 1890 г.“. Навярно, именно тогава то е било поверено на арх. Бахнани и строителната комисия, в чийто състав влизат още архитектите Геслер, Мачас, Ментрел, Кожухаров и Върхота, заключава арх. Тулешков. И допълва, че техните промени в проекта, се състоят единствено в добавянето на двете западни кули, докато централната, била трансформирана в ризалит, подобен на страничните ризалити. „Това проличава и от факта, че архитектурата на основното тяло, заедно с купола, повтаря доста точно тази на катедралата във Варна. А в наоса са изградени дори Къневите балдахинови сводове“ – пише още арх. Тулешков. Поради това, категоричен е той, катедралата във Видин е реализирана по проекта на уста Генчо Кънев, а комисията, която поема строежа след смъртта му, добавя двете западни кули и в процеса на работа, отделни нейни членове изработват необходимите детайли. Градежът е продължен от различни италиански майстори, като Антоний Батистута, който издига стълбовете в наоса, а Бартоло Клева иззижда балдахиновите сводове.

Строителството на Видинската катедрала продължава 11 години, а първата литургия се състои на 26 октомври 1900 г.

Иконостасът в храма е дело на резбаря Филип Филипов и е изработен между 1923 и 1925 г. През периода 1924-1926 г. художниците Господин Желязков, Стефан Иванов, Илия Пефев и Никола Маринов изписват наоса и рисуват иконостасните икони.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Всъщност за един по-ранен негов градеж в Северозападна България, споменава не само синът му Дабко Устагенчов, но и местни краеведи и изследователи, като Богомил Даскалов и Кънчо Пенчев. Става въпрос за църквата „Св. Николай“ във Враца /1865-1867 г./, чийто градеж официално се приписва на майстор Къню Денев – племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия. Вероятно той е бил отговорник за строителството, смята и арх. Н. Тулешков, тъй като по това време бил около 20-годишен и едва ли е притежавал майсторско свидетелство. Така или иначе, това е един от спорните църковни градежи на уста Генчо Кънев.

Катедралата „Св. Великомъченик Димитър Солунски“, около 1930 г.

Проект на катедралната църква "Св. Димитър"
във Видин, 1885 г.
Архитектурно заснемане - НЕК,
реконструкция арх. Николай Тулешков

Катедралната църква "Св. Успение Богородично" във Варна, 1884-1886 г.