Художествената украса на църквата „Св. Троица“ в с. Конаре

Малко села биха могли да се похвалят с толкова стара църква с богата история. Храмът в с. Конаре е построен с много усилия на местната българска общност още в далечната 1850 г. Изписан бил от тревненски майстори иконописци, но имената им не са ни известни. За съжаление, по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ църквата е опожарена и художествената украса – също. Масивната каменна зидария обаче издържала и веднага след Освобождението, храмът е възстановен.

Иконостасът е семпъл, стругован в бароков стил, с много изящни линии и хармонира с вътрешнохрамовото пространство. Иконите са отделени с квадратни колонки, завършващи с малки капители. Над царските икони е оформен полукръг с допълнителна декорация. Апостолският ред е оформен в 17 правоъгълни профилирани рамки, в които са вградени малките икони, Над този ред, с полуколонки, капителчета и профилирани дъги, са оформени три медальона с религиозни сцени. В най-високата част е разположен традиционният кръст – Разпятие с дърворезбени орнаменти и живопис. Традиционната храмова украса включва и владишки трон, и проскинитарий, които са струговани, таблени.

Специално внимание заслужава живописната украса на храма, която е много богата и е резултат на няколко иконописци, чиито творби са различни по стил и са създадени в различно време, но в крайна сметка, са постигнали едно доста хармонично и интересно за изследователите художествено наследство.

Във възстановения храм първи започват работа тревненските зографи Иванчо Кънчов (1840 – 1921) и Йонко Попдимитров (1840 – 1919). Те изписват царските икони „Иисус Христос Вседържител“, „Св. Богородица Одигитрия“, „Св. Троица“ и „Св. Йоан Кръстител“. Тяхно дело е и иконата „Св. Богородица Умиление (Елеуса)“ от проскинитария. Подписът на двамата зографи е върху иконата на Иисус Христос: „рука Иванчо Кънчувъ, Йонко попъ Димитровъ от Трявна 1878: декемврий: 15:".

Иванчо Кънчов е последно поколение зограф от прочутата Захариевска фамилия, а Йонко поп Димитров е син на поп Димитър Кънчов от едноименната фамилия. В едни по-ранни времена би било почти немислимо зографи от различни родове да работят заедно, но в тези години конкуренцията е голяма и всеки търси начин да намери добра поръчка, загърбвайки излишните скрупули и ограничения.

И двамата зографи са от едно поколение, имат чудесна подготовка, за тях, най-общо казано, няма тайни в иконописното изкуство. Може да се каже, че изписаните тук царски икони са едни от най-хубавите им творби. Светците са в традиционния за тревненци стил с допоясни издължени изображения, с отличен похват по отношение на колорита и композицията. В горния край иконите са обрамчени с барокови триъгълници, като в листата е вплетена по една прекрасна роза. Златото е в изобилие, особено подчертавайки движението на дрехата. С подчертано внимание е изписана патронната икона на Света Троица Новозаветна. Бог Отец и Бог Син са в традиционни тържествени пози, на златен фон. Тук движението на дрехата и пробастърът на кантовете, обточващи дрехите, са особено пищни. Лицата са умело моделирани, спокойни и мъдри. Светият Дух, изписан като гълъб в центъра на композицията, е своеобразен акцент в иконографското изпълнение. Отдолу е изписано и името на ктитора: „приложи Георги Стояновъ“. Въпреки че са рисувани от една ръка, доста различни са Богородичните икони. Тази, която е в иконостаса, е хубава, класическа тревненска Одигитрия, каквито срещаме в много църкви. Много повече характерноси „Св. Богородица Елеуса“ от проскинитария. Старателно изписаните лица, майчината прегръдка, богатството на злато, пробастър и орнаментика в дрехата на Младенеца привличат окото и създават една непосредствена емоция, която по-трудно откриваме в другите икони.

Следващата група икони, на която искам да се спра, най-вероятно е изписана няколко години по-късно. За съжаление, липсват подписи и датировки. Тя включва иконите на дяконските врати „Св. архангел Михаил" и „Св. архидякон Стефан“, до него иконите на Св. Николай и Св. Димитър, на проскинитария – „Св. Троица Новозаветна“, на владишкия трон – „Иисус Христос Пантократор на трон“, царските двери, медальоните от горния ред с изображения на: Възкресение Христово, Тайната вечеря и Възнесение Христово. Към тази група икони бих включила и „Иисус Христос Вседържител“ в цял ръст. Въпреки че тук липсват подписите на зографите, стиловите особености и художествените похвати ни насочват към една група дебърски майстори, които след 1870 г. се насочват към българските земи и оставят много творби в района на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Сливен и стигат чак до Лом и Влашко. Става дума за Нестор Трайков (Траянов) от Галичник, син на резбаря Траян Негриев. Заедно с него по българските земи работят Христо, Исай и Макрий Макриеви. Живописните творби, които въпросните майстори оставят в тази църква, са в подобен на тревненците стил, с допоясни изображения на светците, с умело моделиране на лицата, с много злато и пробастър в декорацията на дрехите. Светците имат характерни двустепенни златни ореоли, които имитират сияние. Особено добре като живописна задача са изпълнени образите на Св. Николай и Иисус Христос на трон. Св. Николай е много добре портретуван, с изразителен, доста реалистичен похват и пищна декорация. Иисус Христос е седнал върху богато орнаментиран бароков трон, със съвършено изпипан и богат пробастър на дрехата.

Дебърските зографи се показват като много добри декоратори при изписването на царските двери, които са решени в изцяло живописен стил. В богато орнаментирани барокови медальони са поставени в долната част сцената с Благовещението, а в горната – старозаветните пророци Давид и Соломон. Колоритът е умело балансиран, лицата старателно моделирани. На тези зографи най-вероятно принадлежат и декорациите върху четири от цокълните пана.

Следващият етап от художествената украса на църквата е през 1895 година, когато станимашкият иконописец Георги Ксаф изписва стенописите. С красив калиграфски подпис той оставя името си върху една от творбите си: „Г Ксаф 1895 г.". В стила на добре обучен художник с академични похвати, зографът изписва почти цялото пространство на църквата. В дъното на олтарната ниша виждаме Благовещението. Над олтара са медальоните със Св. Богородица Ширшая небес и Бог Саваот. Отстрани са Господските празници и множество светци. Сред светците особено изпъква изображението на Св. Мина на кон като една изразителна кавалетна живопис. В малка ниша в притвора е изобразена патронната сцена на Св. Троица, доста увредена. Декоративните рамки между отделните пояси и сцени допълват декорацията на иконостаса.

Последните живописни творби в църквата са отново на тревненския иконописец Иванчо Кънчов. Повече от 30 години са минали от първите му икони тук. Годината е 1910-та и въпреки че този път името му липсва върху иконите, стилът му е разпознаваем, както и ръкописният почерк на ктиторските надписи. Той е поканен да изпише иконите вляво от дяконската врата а именно: „Св. Атанасий“ и „Св. великомъченик Георги на кон". Най-вероятно е рисувал и целия апостолски ред икони, но за съжаление от тях днес е оцеляла единствено тази на Св. Трифон.

Любопитно е да се наблюдава развитието в стила на един от последните добри зографи на Тревненската иконописна школа. Въпреки школовката и традиционните си похвати той вече рисува образите в съобразен с новите изисквания живописен стил. Макар, че по това време в религиозното ни изкуство са модерни академичните похвати, той не прави такава крайна крачка. Стилът му е баланс между традиционната възрожденска живопис и елементи на академичната, умело вплетени и ненатрапчиви. Това най-ясно се вижда от изображението на Св. Атанасий. Светецът е в цял ръст, с изразително реалистично лице, на втори план се виждат ангели с небесен венец, които обаче са като безплътен силует. За да се подчертае дълбочината на иконата, светецът е стъпил върху подредени керамични плочи по пода, чиято линия завършва с правилно перспективно съкращение. Особено старателно в този период Иванчо Кънчов изписва очите, с подчертан очен контур и извити мигли. В иконата на Св. Георги се преплитат и романтичния силует на старите тревненски майстори, и новото светоусещане като обем, композиция и перспектива. В горните ъгли иконите завършват не с традиционните барокови растителни орнаменти, а с херувимчета с подчертано скулптирани главички, отново резултат от проникналите западни влияния. Все по-ясно се наблюдава как тревненци скъсват с традиционния си наивистичен и романтичен стил и се приспособяват към новите изисквания на църковната ни живопис.

Огромно богатство, бих казала, на стилове, похвати, изображения, жива илюстрация на развитието в българското църковно изкуство след Освобождението. Хубаво ще бъде тази църква да стане обект на един още по-задълбочен анализ. За съжаление, много от творбите не са в добро състояние. Видими са люпежи, подкожушвания, нарушена връзка между основа, грунд и живописен слой. Наложителна е реставрация и консервация, за да бъдат съхранени тези великолепни образци на църковното ни изкуство.

 

Люба Цанева

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.

 

* Снимки: Люба Цанева

Иконостасът в църквата "Св. Троица" в село Конаре

Икона на Исус Христос от
църквата "Св. Троица",
зографисана от Иванчо Кънчов и
Йонко Поп Димитров, 1878 г.

Фрагмент от иконата на Исус Христос с подписа на двамата зографи