Предание за заселването на някогашното село Милиджии

Колиби Милиджии /дн. с. Явор/ се намират на 5-6 км. източно от Трявна. На изток се вижда височината на Белновръх. На североизток са колибите Куртовци /Дървари/ и Ошани, на югоизток - Узуните, на север - Свинари /Ябълковци/, а на югозапад - к. Милевци.

Вероятно селото, подобно на околните нему колиби, възникнало през втората половина на 18 век, пише в своите записки краеведа Иван Бонев Иванов, родом от с. Явор. Според преданията, първият жител на Милиджиите се казвал Иван. Той имал воденица – караджейка, която се намирала срещу стадиона в Трявна. На това място до 1965 г. все още „стояла“ Дядорачовата воденица, модерна за времето си с „францушки” камъни, пише Иван Б. Иванов. По-късно тя била откупена от коларя Деню Матев, който до 1983 г. „държал“ коларската работилница до стадиона. По-нататък легендата разказва за събитията и обстоятелствата, принудили Иван воденичаря да напусне Трявна и впоследствие да подири закрила и подслон в прегръдките на Тревненския балкан…

Било през турско време, около 1760 г. Един ден покрай караджейката на дядо Иван минали трима турци на коне, единият, от които - младеж. Конниците спрели пред воденицата да го питат за пътя за Казанлък. На тръгване младият турчин се позабавил и изостанал от спътниците си. Той държал тънка пръчка в ръцете си и ненадейно шибнал Иван по лицето. Без много да му мисли, той свалил турчина от седлото, извадил ножа от пояса си и го намушкал. Скоро двамата турци се върнали да търсят младежа и го намерили мъртъв пред воденицата. През това време собственикът й вече бил забягнал в гъстата гора на „Лясков дял”…

След тази случка Иван Воденичаря оставил семейството си и избягал във Влашко, където живял три години. Завръщайки се в родния край, не посмял да остане в Трявна, а си направил колиба в местността „Червената локва” в землището на Милиджиите. Продал воденичката си край Трявна и прибрал съпругата си и тримата си сина - Стойно, Тодор и Трифон в новия си „дом“. По-късно си построил и къща. Според преданието, Иван Воденичаря постепенно „завладял“ цялата местност около къщата си, както и земи около река Криводялка. По онова време тези места били пусти. После развъдил много добитък - овце, говеда и свине. Забогатял много. Започнал да дава на околните колибари гори на заем, т.е. под лихва и станал лихвар, на турски - „милли”. Околните колибари започнали да му викат Иван Милиджията /Иван Лихваря/, от където произлязло и името на колиби Милиджиите /Лихварите/.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Според данните на НСИ от преброяването през 2011 г. в с. Явор живее само един човек. Такива са и данните към края на декември 2020 г. При преброяването през 1934 г. в Милиджиите живеят 68 души

 

** Снимки: Жоро Хаджиев