Учителят Никола Станчев Балабанов

Никола Станчев Балабанов бил роден на 11 август 1876 г., както собственоръчно е отбелязал в кратката си биографична справка, която носи дата 25 септември 1927 г. Родителите му Станчо Стойков Стоянов /Балабанов/ и майка му Съба Досева Минчева били родом от Трявна. Живеели в Горната махала. Баща му бил обущар и починал на 1 април 1903 г., на 70-годишна възраст, а майка му се поминала на 1 април 1918 г., на 85-години. Никола е десетото им дете. Сестра му Мария била родена през 1867 г., брат им Христо заминал за Мала Азия, където следите му се губят. Другата сестра Рада се поминала през 1923 г. на 65 години в Русе. Каква е била съдбата на останалите братя и сестри, Никола не е отбелязал.

Той завършил с пълно отличие трети клас в Тревненското училище през 1892 г. Негови учители били - Ив. Б. Попов, Тотю Д. Казасов, Койчо Мустаков, Ив. Станчев Нонов, Белчо Казасов, Ангел Д. Карагьозов, Тодор Духовников, Тодор Г. Попов и Димитър Канабелов.

От 1892 до 1894 г. завършил обучението си в земеделското училище в Русе с много добър успех и станал учител в Трявна, където преподавал от 1895 до 1901 г., заедно с колегите си - Б. Казасов, Б. Даскалов, К. Венков, Р. Кънчева, М. Тодорова, М. Цанкова, Т. Иванова, Н. Чушков, Хр. Н. Даскалов. През 1899 г. отбил редовната си военна служба в 18-ти Етърски полк в Търново. Между 1899-1900 г. бил учител в с. Станчов хан, заедно със Ксанта Попова, после учителствал в с. Белица /1900-1903 г./ заедно с Анастасия Димова, а от 1904 г., в продължение на 23 години, бил учител в тревненското с. Раданци, където преподавал заедно с Александър Сливков, Тодора Ив. Цанева, Стефана Петкова, Стефана Цветкова, Ганю Белчев и Ана Ангелова.

На 2 юли 1900 г. се омъжил за Кина Стойчева, дъщеря на Дона Димова Ц. Донина и на Стойчо Иванов Бурунсузов от силистренското село Караорман /дн. Срацимир/.

На 3 октомври 1901 г. се родила дъщеря им София, която починала през 1920 г. Сестра й Донка се родила на 3 октомври 1904 г. и се поминала от екзема, когато била само на две седмици. Синът им Стефан, роден четири години по-късно, учил в Баташкото столарско училище.

Неизвестно по какви причини, на 30 септември 1921 г. Сица Г. Стойчева от Трявна, осиновила Никола, за което било издадено и Удостоверение №16459 от 1 октомври с.г. на Търновския окръжен съд.

Учителят Никола Ст. Балабанов си отива от този свят през 1969 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Учителят Никола Ст. Балабанов е братовчед на Петър Цанев Балабанов, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война от 1877-1878 г. През 1928 г. именно той записал спомените на Петър Балабанов, които излизат в книгата „Свобода или смърт. Изповед“ /2016 г./, чийто автор е Емил Николов - внук на Никола Ст. Балабанов. През 2018 г. излиза и книгата „Спомени на Петър Цанев Балабанов (Четник в „Зографската чета“ на Трявна по време на Априлското въстание 1876 г.)“, а редактор, автор на предговора и бележките е Вера Христова. Учителят Никола Ст. Балабанов е документирал и спомените на още един участник в тревненската чета на зографите от 1876 г. - Васил Михалев.