Някои сведения за Венковската зографска фамилия

Според проф. Асен Василиев, основателят на Венковската зографска фамилия – дядо Венко, бил роден ок. 1770/1780 г. Имал четирима сина – Калчо, Димитър, Иван и Кънчо, които също били образописци, като баща си. Братята предали занаята на синовете си, но за съжаление, техни творби и допълнителни биографични сведения, не са известни.

Синът на Калчо – Венко /1826-1891 г./ *, изучил занаята при баща си. Той бил образописец, но се занимавал и с позлатяване на резби. Когато се отделил като самостоятелен майстор, той работил из Добруджа, където „престоял“ доста време. През 1880 г., заедно с Йонко п. Димитров работил във Враца, а през 1881 г. рисувал икони за църквата „Възнесение“. Венко рисувал украсата на някои селски църкви из Врачанско, Берковско, Оряховско, в с. Остров /Врачанско/, с. Беленци /Ловешко/, с. Калугерово /Ботевградско/ (1885 г.) и др.

Минчо Димитров Венков загинал през 1869 г. при Караисен в сражение между турците и четата на Хаджи Димитър. А Симеон Иванов Венков, починал през 1890 г. Други сведения за тях липсват.

Даскал Генко Кънчов Зографски ** следвал в Букурещ и завършил през 1845 г. Станал учител по френски език в родния си град Трявна, но учителската заплата била недостатъчна, затова той започнал да работи образопиство при баща си Кънчо. Починал през 1890 г. Даскал Генко изучил сина си Кънчо, но „не му провървяло изкуството“. По сведения на Христо Даскалов, отбелязва проф. Василиев, Генко Кръстев /Кънчов/ Зографски бил роден през 1825/1826 г., а баща му Кънчо Венков, произхождал от тетевенските преселници Каракънчовци.

Атанас Кънчов Венков рисувал предимно триптиси, които били направени „бързо и майсторски“. При него се учила да рисува Кина Калчова, която според проф. Василиев, била „единствената българска зографка“ до Освобождението, макар че по сведения на Богомил Даскалов, в Трявна имало и други жени, които упражнявали този занаят, помагайки на мъжете – зографи във фамилията, като „баба Цана Атанасова Кънчова, даскалицата Ганковица Зографска и др.“. Но баба Кина била първата художничка, която работила иконопис „без мъж й да е бил зограф“. Нейната работа се е заключавала предимно в рисуване на триптиси („капаклии икони“), за която работа й помагали съпруга и дъщерите й. Когато зрението й отслабнало, очите и веджите на светците, рисувала дъщеря й Аница.

Синът на Атанас Кънчов Венков – Георги /1872-1939 г./ продължил да рисува триптиси и панагирици /малки кутийки-икони/, които подписвал с името „Тачо“ – умалително на Атанас, името на баща му/.

Тихол Генев Казаса от същия род, роден около 1800 г. се преселил в Габровско. Освен иконопис, учил и казаслък. Работил „като фабрика“ капаклии икони, които трупал на склад и продавал на търговци от Босна, Сърбия и Румъния. Негови творби се продавали из цяла България, „освен за Самоковско“, отбелязва проф. Василиев. Поминал се между 1875-1876 г.

Синовете му – Гено /Георги/, Начо и Рачо, учили при баща си, а по-късно Рачо отишъл да следва във Влашко. Проф. Василиев споменава за някои творби на Гено Тихолов – две икони на Богородица и Христос от църквата „Св. Параскева“ в софийското село Видраре; икона на Богородица със светците – Никола, Григорий, Архангел Михаил и Йоан Кръстител във видинската църква „Св. Петка“; икона на Св. Богородица с четири сцени от живота й в чипровската църква „Възнесение“; икони от църквата в Кнежа, рисувани през 1863 г.

Брат му Начо, помагал на баща си в рисуването на триптиси. Той се отдалечил от схващанията на брат си и навлязъл в „модерните разбирания за времето на западната иконография“. Проф. Василиев споменава само за една негова икона – на Иисус Христос от габровската църква „Успение Богородично“. Начо Тихолов рисувал икони и в Сърбия.

Третият брат Рачо Тихолов бил роден през 1828 г. в Габрово. Обучението във Влашко, за което вече споменахме, го отдалечило от стила на бащиното му изкуство. Според проучванията на проф. Василиев негови творби са една икона на Св. Богородица в църквата „Св. Параскева“ в Троян; икони в църквата в с. Къкрина, Ловешко /1883 г./ и в селата – Врабево /1891 г./, Видима /1894 г./ и Ново село /1897 г./. Рачо рисувал икони и за храма в с. Долно Сахране, Старозагорско. Работил в църквите в габровските села Жълтеш, Нова махала, Столът, в черквата „Св. Богородица“ в Дряново /1894 г./ и в Дряновския манастир, където дарил иконите си на светата обител. През 1900 г. нарисувал иконите на Св. Илия и Йоан Кръстител в църквата „Св. Илия“ в Боженци.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* В книгата си „Зографи от Трявна“, Люба Цанева отбелязва, че това е един от слабо проучените тревненски зографски родове. По думите й, всички изследователи приемат факта, че Венковци, с изключение на Венко Калчов, рисували само триптиси.

** Даскал Генко Зографски бил едно от петте тревненски момчета, които Петър Сапунов отвел в Букурещ да се учат, припомня още г-жа Л. Цанева. Според сведенията от книгата й, той е роден през 1825 и починал през 1879 г. А освен в Трявна, учителствал още и в Габрово, Котел и Стара Загора. От 1862 до 1866 г., останал без работа и се завърнал в родния град да работи зографство при баща си.  

Зографът Венко Калчов

Зографката Кина Калчова

Зографът Рачо Тихолов