Тревненски бУдил: Няколко думи за църквата в Михалци, дело на уста Димитър Софиялията

Църквата „Успение Богородично“ в павликенското село Михалци била дело на майстор Димитър Софиялията. Този факт се споменава от Нели Цонева в статията й „Християнските църкви в Павликенския край и участието им в националноосвободителните борби през ХІХ век“, публикувана в сборника „Музейни летописи за Павликени“, 2017 г. Художествената украса на храма също била дело на тревненски майстори. Градежът започнал през 1833 година под ръководството на уста Димитър и бил приключен три години по-късно. А дали прочутият „тревненски“ дюлгерин, обесен като участник във Велчовата завера от 1835 г., е видял завършен своя храм, е неизвестно. Абсурдният на пръв поглед въпрос, е провокиран от запазени краеведски сведения и предания, и документални свидетелства, според които най-вероятно уста Димитър се е спасил от бесилката. Надявам се скоро да ви разкажа повече и за това, но сега да се върнем на църквата в Михалци. Тя била осветена на 15 август 1836 г. от тогавашния търновски владика Иларион Критски в присъствието на цялото михалско население и на гости от съседните села. Храмът, частично вкопан в земята, без издигнат купол, е строен само от камък и хоросан и представлява еднокорабна, кръстообразна базилика, без подпорни колони. В основата си зидовете са дебели около 2 метра. Покрит е със стари турски керемиди. От северната и южна страни на наоса са оформени конхи с полуцилиндрично засводяване. Входовете са два – от запад и от юг. В западната част на наоса е оформен просторен дъговиден дървен балкон /певница/ с красиви цветни дървени перила. В стената, до началото на стълбището, има скривалище, в което, според преданието, се е укривал Апостола Левски. Към открития притвор през 1920 г. била достроена камбанария. Непосредствено до църквата се намира и стара двуетажна сграда – първото взаимно начално училище в селото, в което някога учителствал и Петко Славейков. Днес сградата е музей, който, като храма, е в окаяно състояние и стои заключен.

По сведения от статията на Нели Цонева, църквата била изографисана през 1863 г. с „изящна живопис от зограф Венко от Трявна“. Той дал и идеята за изграждането на пристройка към храма (преддверие), което изписал през 1867 г.

В статията си „Стенописи и икони от църквата „Успение Богородично“ в село Михалци“, д-р Пламен Събев от РИМ – В. Търново детайлно описва художествената украса на Михалската църква. По думите му, олтарът, наоса и притворът са изписани с „интересни възрожденски стенописи“, а надписът над входната врата, е съхранил имената на дарителите за украсата му, както и годината на завършването й – 1867.

„Зографията, като цяло, е била изпълнена от ръцете на тревненски майстор – наивист и негов помощник, чийто имена, според архивната документация на храма, не са известни“ – отбелязва д-р Събев. По думите му, не е изключена възможността автор на стенописите, както и на някои от иконите – Св. Богородица, Св. Йоан Предтеча, Св. Архангел Михаил от царския ред на иконостаса, да е самият Венко Калчов Венков, автор на „Вечния календар“ по поръчка на отец Матей Преображенски – Миткалото. Д-р Събев споменава и за два интересни стенописа, единият от които – „Апокалипсис“ е изрисуван в западната част на наоса, макар че този цикъл от илюстрации се изписвал в нартексите или дори екзонартексите на големите католикони; а другият е „Страшният съд“ – изрисуван на източната стена, в откритото предверие, заедно с дарителския надпис. Що се отнася до художествената украса на храма, отбелязва още д-р Събев, се споменава и името на Иван Попрайков.

Иконостасът, заедно с прилежащите икони, владишкият трон, също били изработени от тревненски майстори, вероятно през 70-те или 80-те години на XIX в. „Иконостасът е проектиран в класически вариант, с централна част и високи зони, увенчани с „Разпятие Христово“ – пише още д-р Събев. - Разпределението на сюжетите, е съобразно канона /…/. Следва централната част с Царските двери с полихромирана дърворезба и в две елипсовидни части е изрисувано Благовещението. Особено впечатление прави царският ред с иконите „Иисус Христос Вседържител“, „Св. Йоан Предтеча“, „Св. Богородица с Младенеца“, „Св. Успение Богородично“, „Св. Георги на кон, убиващ змея“, „Св. Арх. Михаил“. Всички те са разпределени равномерно чрез редуването на резбовани клонки с капители. В унисон с цялостната стилистика е и надиконостасният фриз, който се откроява с ажурна резба, позлата и медальони на старозаветни пророци. Над него се виждат още три реда с малки икони, включващи Великите църковни празници и избрани светци, а най-отгоре е разположена Венчилката с два дракона и китри. В центъра е „Разпятие Христово“. Целият ред завършва с красиви резбовани орнаменти, полихромирани и тонирани в различни цветове. /…/ Особено красива е запазената преграда, като част от балкона в наоса. Накованите в основата дъски, са оцветени в зелен цвят, а по височината им се вият нежно бели цветя с канелюри и ластари в симетрична поредица. Следва пояс от права разделителна линия в триъгълни релефни модули, а най-отгоре – 7 дървени панела, комбинирани с кръстосани летвички, оцветени по такъв начин, че се образуват ромбове в синьо, червено и жълто“. В църквата са запазени и оригиналните пейки с перила за сядане.

Днес църквата, която отскоро придобива статут на обект с „национално значение“, се нуждае от спешен ремонт, за да съхрани безценното си богатство за бъдните поколения.

Подготви

Галина Иванова по сведения от статията на Нели Цонева – „Християнските църкви в Павликенския край и участието им в националноосвободителните борби през ХІХ век“, публикувана в сборника „Музейни летописи за Павликени“, 2017 г. и статията на д-р Пламен Събев от РИМ – В. Търново, озаглавена „Стенописи и икони от църквата „Успение Богородично“ в село Михалци“

* Снимките на църквата и стенописите са на арх. Иван Колев