Предания за Ошанските махали и родове

Тревненското село Ошани е съставено от няколко махалички - Хубчевите, Раданковци, Перевци и Рачевци, които в миналото, по сведения на краеведа Петър Богданов, били четири отделни колибарски селца, раздалечени на около километър едно от друго.

Първият заселник на Ошаните - Златю, дошъл от белоградчишкото село Ошане /Видинска област/, заедно със синовете си Димитър и Иван. Това се случило някъде около втората половина на XVIII в. Той бил добър майстор на каменна зидария. Жителите на околните колиби, започнали да му викат „Ошанеца“. Според преданието, той убил турски големец и бил принуден да напусне родното си село, заедно с цялото си семейство, и да дири спасение другаде. След дни и нощи в бягство и страх, стигнали до Тревненския балкан, харесали мястото, където днес се намират колиби Ошаните, и решили да устроят новия си дом там. Според същото предание, вероятно тези събития се случили по времето на кърджалийските нападения у нас, когато начело на турската империя застанал султан Селим ІІІ /1788-1807/.

Вероятно, основателят на МАХАЛА ХУБЧЕВИТЕ бил от рода на Ошанеца. А махаличката била кръстена на жена на име Хуба **. Мъжът й се казвал Стойно, от рода на Мухтаните в с. Райнушковци. Кръстили първото си дете Митю /Димитър/, по всяка вероятност на името на дядо му по майчина линия. Тези събития се случили около 1800-та година. Според събраните сведения и местните предания, въпросната Хуба била дъщеря на Димитър Ошанеца - прочутият майстор на Даскаловата къща в Трявна, чието дело е и красивия резбован таван – слънце, спечелил първия у нас художествен конкурс през 1808 г. Той имал още една дъщеря – Кера и трима сина – Златю /р. 1806 г./, Пеню /1810-1886 г./ и Витан /р. 1817 г./ Синът му Пеню станал прочут майстор-дюлгерин, като баща си. Написал нов устав на дюлгерския еснаф, а също така бил и съдията, който разрешавал споровете в занаятчийската гилдия. Бил предприемач, който осигурявал работа на тайфа от стотина души – майстори, калфи, чираци. Градил къщи в Трявна, Сопот, Карлово, Калофер, Айтос и Карнобат, а на север работил чак до Никопол. Зимно време ваял изкусни резби.

Уста Пеню и съпругата му Цана имали четирима сина: Димитър, Стефан, Златю и Никола, и три дъщери – Минка, Неда и Деша. Димитър и Стефан били дюлгери, като баща си и дядо си, а Златю, заминал за Влашко, където се занимавал с търговия. Оженил се за влахиня, от която имал три деца. През 1868 г. той се записал в четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа, с която минал Дунава и бил убит в сраженията на четата на връх Бузлуджа.

След Освобождението брат му Стефан се изселил в Русе, а третият брат Димитър - в София.

Дъщерята на уста Пеню - Минка, по прякор „Тенекиджийката“ /съпругът й бил тенекеджия/, която била известна още и като „Минка Пенюйчината“ имала четири деца: Ружа, Цана, Деша и Димитър. Цана, Деша и Димитър, се изселили в Русе, а Ружа останала в Трявна и на свой ред имала две деца: Стефан Киселов /каруцар/ и Нацка /омъжена за шивача Цветан Георгиев от Трявна/. Нейната дъщеря Румяна Цветанова била начална учителка в Славейковото училище.

За съжаление, липсват биографични сведения за другите деца на уста Пеню, който се заселил в Трявна. Направил си къща на днешната улица „П. Р. Славейков” №10, в която, след смъртта му, останала да живее дъщеря му Минка. Нейните наследници продали къщата на Койчо Христов – адвокат и редактор на първия вестник на Трявна /“Тревненско ехо“, 1929 г./, който я продал на Иван Цанев от к. Сърбогъзите /Шипково, дн. с. Престой/. Той я съборил и на нейното място вдигнал днешната къща. Неговата сестра Хуба останала с мъжа си в къщата на Ошаните.

В махала Хубчевите имало и друга стара къща, собственост на Златю Иванов Златев /р. 1871 г./ по прякор „Примчо“, с когото Хубчевите се родеели. Той бил племенник на фабриканта Димитър Златев, внук на уста Димитър Ошанеца, един от акционерите на първата текстилна фабрика на Трявна „Александър I“, която отворила врати през 1881 г. Златю Иванов се изселил в Трявна и починал около 1940 г., на около 65-70 години. Неговият син Цвятко се изселил в Бургас, дъщеря му Мария се омъжила в с. Щип, Свиленградско, другият му син Цаню се оженил в с. Голям Дервент. Къщата им в Хубчевата махала, която се намирала до училището, купена от братята Боню и Цаню Кънчеви Цаневи от Раданковата махала в Ошаните, била съборена.

Първият заселник на МАХАЛА РАДАНКОВЦИ в колиби Ошани се казвал Радан Цанев, родом от к. Узуни /дн. с. Планинци/ към кметство Станчев хан. Според местните предания, той се заселил в тази местност в края на 18 век. Неговият баща бил преселник от с. Раданово, а според други източници - от с. Драганово, Търновско. Цаню Узуна имал трима сина. Единият от тях се казвал Радан. Като се оженил той напуснал бащината си къща в Узуни и си направил колиба през река Криводялка в близост до колибата на Ошанеца. Така Радан поставил основите на Раданковската махала в к. Ошани. Той имал син Стоян Раданов Цанев, който останал да живее в бащината си колиба. На свой ред той имал двама сина: Атанас и Богдан, а последният имал четирима сина: Цаню, Пенчо, Иван и Кънчо. Цаню останал да живее в Раданковската махала на к. Ошани. Неговият син Атанас имал двама сина-близнаци: Стойко и Иван родени на 9 април 1919 г.

Другият брат Пенчо заминал за Русия през 1886 г., като градинар и не се завърнал. Брат му Кънчо останал да живее в Раданковската махала. Имал 6 деца: Боню /изселен в гр. Бургас/; Цана /омъжена за Цаню Кожухаров от к. Малчевци/; Елена /омъжена за Колю Стоянов Есето от к. Дръндари /Белица//; Деша /омъжена за Пеню Николов от к. Престой/; Христо /изселен в Трявна/, Иван /изселен в Трявна/. Преди 9 септември 1944 г. Иван имал работилница за преработка на захарна тръстика в петмез /мармалад/ в с. Белица. Той имал пет деца: Сафка, Стефанка, Атанас, Борис и Петър. Борис починал през 1985 г. в София и бил сред видните членове на някогашната БКП. Бил активен участник в железничарската стачка и в стачката на работниците в Захарна фабрика в Горна Оряховица. За комунистическата си дейност бил осъден на смърт и прекарал дълги години в затвора и в концлагер, откъдето излиза на 9 септември 1944 г. Бил активен обществен и политически деятел на Горна Оряховица, поради което бил удостоен със званието Почетен гражданин на Г. Оряховица. Брат му Петър Богданов, краеведът на Беличенския край, се родил в Трявна на 16 юни 1908 г. Завършил прогимназия в родния си град и гимназия във Велико Търново, след което продължил образованието си в Агрономо-лесовъдния факултет на СУ. Присъединил се към БРП (к). Петър Богданов бил сред основателите и ръководителите на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). През 1936 г. бил арестуван и осъден по ЗЗД с десетгодишна присъда. Бил амнистиран през 1940 г. Участвал в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война. Бил сътрудник на Военната комисия на БРП (к). След анексията на Вардарската бановина през пролетта на 1941 г. бил изпратен в Скопие като пълномощник на ЦК. През пролетта на 1942 г. бил арестуван и впоследствие съден в процеса срещу ЦК на БРП. Осъден на смърт, той е разстрелян на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.

МАХАЛА ПЕРЕВЦИ също води началото си от к. Узуни. Нейният родоначалник бил брат на Радан Цанев. Според някои сведения той се казвал Стойно, а според други – Стоян. По вероятно е, да се е казвал Стоян, както твърдят преданията от к. Перевци. Като се оженил, напуснал бащината колиба в Узуни и си направил друга, в близост до тази на Ошанеца. Стоян бил „много лек човек, като перо на петел“. Когато играел ръченица, „хвърчал из въздуха като перушина“, от където получил и прякора си – Перото, който дал и името на махаличката - Перевци. За произхода на името й обаче, има и друго предание, според което първият заселник Стоян, като пасял овцете си, винаги носел тояга на раменете си, на която поставял ръцете си. От това „перене на ръцете“, произлязло и името на махалачката.

Стоян Цанев – Перето имал 3-ма сина: Колю, Петко и Георги. Колю се изселил в с. Долно Езерово, Бургаско, а Петко - в Трявна. Георги останал в бащината си колиба на Перевци. Починал на 105 г. Негов син бил Цаню Перето - прочут майстор-сградостроител и предприемач. Работил предимно в Бургас, където построил много обществени и частни сгради след Първата световна война, като старите хали, сградата на Окръжният народен съвет, популярната банка. Построил и едно училище, участвал в строителството на църквата „Св. Св. Кирил и Методий”.

Над к. Перевци се намира Ошанската могила. В близост до нея имало черковище с каменен надпис, където местните дълги години отслужвали курбан за здраве на празника „Св. Св. Константин и Елена“.

МАХАЛА РАЧЕВЦИ е кръстена на името на първия си заселник – Рачо. От къде дошъл той, е неизвестно. Според друго предание, махаличката носи името на някой от наследниците на поп Рачо, който дошъл от Търново след падането му под турско робство, и се заселил зад хребета на сегашните к. Рачевци, в северозападна посока, по десните склонове на Стоянков дол. Тази местност носи името „Попрачевското“.

Внукът на заселника Рачо, който носил същото име, имал брат Михо. В началото двамата братя живеели заедно в бащината си къща. После в нея останал само Михо, а брат му Рачо, който имал 4 сина: Михо, Недялко, Георги и Петко, купил къщата на своя чичо в к. Рачевци, който се бил изселил. Рачо бил виден за времето си човек, бил и общински съветник в бившата Бахрешка община със седалище в с. Джуровци /дн. Престой/. Заедно със синовете си ходили на гурбет във Влашко, като градинари. Есенно време като се върнели у дома, сядали край паралията и бащата разделял спечелените пари от градинарството на пет равни камарки. С припечелените средства, синовете на Рачо започнали да изкупуват имота – орниците и горите от наследниците на поп Рачо, които се изселили другаде. После двамата братя – Петко и Георги се изселили в Карнобат. И понеже Петко нямал деца, осиновил братовата си дъщеря Рада.

Третият брат Недялко Рачев взел за жена Цвята от к. Райнушковци, която заедно с баща си се преселила в к. Рачевци, където си построили нова къща.

Четвъртият брат Михо останал да живее в купената чичова къща.

От рода на третия брат Недялко била майката на Рада Недялкова Рачева, която се омъжила за Андрей Данаилов от Трявна, който бил от руски произход и дошъл в Трявна след Първата световна война. Техният син Ненко Андреев Данаилов десет години бил учител и възпитател в основното училище в с. Белица.

 

Подготви

Галина Иванова

 

 

* По сведения на Цаньо Стойнов, уста Димитър Ошанеца имал две дъщери – Хуба и Кера, и син Пеню. След като помогнал на сина си да си построи къща в Трявна, къщата му в Ошаните останала празна, защото изпратил дъщеря си Хуба за снаха в Райнушковци, а Кера – в Неновци. Хуба и нейният съпруг Стойно Мухтана приели поканата на уста Димитър да се заселят при него. Хуба била оправна жена, същинска мъжкарана и скоро хората от съседните махали започнали да наричат нейният мекушав съпруг Стойно Хубкин. Докато била жива Хуба, царувал истински матриархат и от съседните родови махали започнали да наричат нейният род Хубчетата, а родовата махала – Хубчевци.

Из с. Ошаните
Снимка - Жоро Хаджиев

Из с. Ошаните
Снимка - Жоро Хаджиев

Из с. Ошаните
Снимка - Жоро Хаджиев

Уста Пеню Ошанеца /вдясно/
и синът му Златю

Цветана /Цвята/ Алекси Икономова и
Димитър Златев с четири от децата си