Майстор Моно от Трявна съградил старата църква и училището във Вишовград. Тревненски зографи изписали иконите в храма

За градежа на старата църквата в павликенското село Вишовград не са запазени почти никакви сведения. От сборника „Тревненска художествена школа“ научаваме само първото име на нейния майстор – „Моно от Трявна“ и годината на построяването й – 1885 г. Същият майстор построил и килийното училище към храма. Иконната украса била дело на тревненски зографи, чийто имена не са упоменават. В статията си „Християнските църкви в Павликенския край и участието им в националноосвободителните борби през ХІХ век“, публикувана в сборника „Музейни летописи за Павликени“, 2017 г., Нели Цонева разказва историята на тази възрожденска църква, която заема важно място в националноосвободителната борба на хората от Павликенския край. Според тези сведения, църквата във Вишовград е построена през 1851 г. А след Освобождението, през първото десетилетие на 20 век, тя била „изоставена“, защото в основите ѝ извирала вода. Доколкото разбрах, останките от руините й все още личат, а в съседство с тях, се издига Пантеона на загиналите четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа при двете битки в землището на селото през юли 1868 г. Новата църква във Вишовград била построена в началото на 20-ти век.

Градежът на стария храм съвпаднало с периода, когато в селото учителствал даскал Бачо Киро Петров от с. Бяла черква и вероятно имал съществена роля за построяването й, отбелязва още г-жа Цонева. Историята на църквата обаче, била неразривно свързана с живота и делото на поп Балчо Колев от Вишовград. Той бил роден през 1836 г. в заможно семейство. През 1853 г. постъпил в манастир край Калофер, където изучил четмо и писмо, а по-късно завършил класното училище в Габрово. Станал учител в родното си село през 1861 г. Четири години по-късно поп Балчо бил ръкоположен за свещеник на Вишовград и Емен.

През лятото на 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминала през селищата в Павликенско, разказва още Нели Цонева, където водили четири тежки сражения. Две от сраженията били в непосредствена близост до с. Вишовград – в местностите Канлъ дере и Дълги дол. Загиналите четници в двете битки били общо 59 души – 42 на Дълги дол и 17 на Канлъ дере. На другия ден след битката селският свещеник поп Балчо организирал прибирането на телата на убитите четници. Хората успели да пренесат всички убити в Канлъ дере и само една част от убитите в Дълги дол. Останалите погребали на място въпреки реалната опасност за наказание от турците. Поп Балчо Колев извършил опелото и погребал загиналите зад олтара на селската черква. Всяка година той отслужвал заупокойна литургия в памет на героите. Участието на поп Балчо в националноосвободителните борби продължило до края на живота му. На 23 април 1871 г. той основал дружеството „Селска любов“ при църквата „Св. пророк Илия“, което наброявало 40 души. На въпросното дружество бил отпуснат заем от църковната каса на обща стойност 6682 гроша. То просъществувало до 1874 г., като редовно провеждало събранията си в къщата на поп Балчо. През 1875 г. дружеството станало основоположник на местния революционен комитет, а за председател бил избран поп Балчо Колев. Домът на свещеника често посещавали Христо Караминков, Георги Измирлиев и други революционери. През април 1876 г. поп Балчо бил един от петимата въстаници от с. Вишовград, участници в четата на поп Харитон и Бачо Киро. За него отец Пахомий Стоянов, игумен на Дряновския манастир, през 1876 г., пише: „След като пристигна четата в манастира, поп Балю пръв получи заповед от войводата да отиде под Цинговската стена ида спре преследващия ги башибозук“. Според писаното в „Белочерковската чета“ от поп Петко Франгов, на 1 май 1876 г. поп Балю опял в една скрита стая убития Илия Марчев от с. Бяла черква и го погребал до манастирската магерница. По време на обсадата той е в челните редици на защитниците и често пъти казва на свещ. Франгов: „Пиши, даскале, пиши всеки ден какво става с нас. Пъхай бележките под дюшемето, за да знаят поколенията след нас какво сме преживели“. За последен път свещ. Франгов го видял след битката в манастирското лозе на 7 срещу 8 май и разказва следното: „Разбита, четата се връща отново в горящия манастир. Редовната войска напира да влезе в него и ограби какво намери. Поп Балю с 5 – 6 момчета отбива нападенията. По този начин дава възможност на другите завърнали се четници да прескочат манастирската ограда и да се спасят. В това време Димитър Куев, четник от същата чета, бил скрит в реката срещу манастирската врата. От скривалището си видял поп Балю в едната ръка със сабя, а в другата с кръст как водел една група от десетина момчета срещу напиращата да влезе в манастира редовна войска. И там, в този ръкопашен бой на слава и чест, били насечени той и другарите му“.

 

 

Подготви

Галина Иванова по материали от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ и статията на Нели Цонева –„Християнските църкви в Павликенския край и участието им в националноосвободителните борби през ХІХ век“ /Сборник „Музейни летописи за Павликени“, 2017 г./

Църквата "Св. Прор. Илия" във Вишовград

Църквата "Св. Прор. Илия" във Вишовград

Църковната камбанария

Пантеон на загиналите четници от четата
на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Паметната плоча на юначния свещеник
в центъра на селото