Накратко за двама строители - предприемачи от Тревненско, включени в албума „Строителна България“

В доклада си на тема „Габровските строители и Ямболско-карнобатския край на страниците на албум „Строителна България“ /“Народна култура на балканджиите“, т.10, 2014 г./, авторката Румяна Денчева проследява ролята и приноса на майстори от Габровския регион в „изграждането на Ямболско-Карнобатския край“. Албумът излиза през 1927 г. по повод 50-годишния юбилей от Освобождението на България от турско робство. Автор на изданието липсва, а под предговора стои подписа на издателя Хр. Басмаджиев. Според г-жа Денчева, може да се допусне, че издателят е събрал по свои методи и инициатива лицата, които са проявили интерес и желание за включване в тома. Целта на изданието е „да илюстрира характера и развитието на българската промишленост и ни опознае с творческите усилия на безшумните ратници в полето на социалния ни и икономически напредък – индустриалци и занаятчии. … Целта е да посочим и подчертаем способността на българските строители да се справят успешно и с изискуемата техническа опитност с разните строителни предприятия в страната“. Албумът допринася за „изучаване и опознаване разните браншове“ на родното производство, а приложените илюстрации имат историческа стойност. Не маловажно е, че за времето си „този скромен труд“ е „пръв по своя род в България“. Той е добре запазен и съдържа 125 преномерирани листа. Голяма част от населените места са споменати с тогавашните си, главно турски, имена и не навсякъде са посочени областите и общините, в които са селищата, което пък затруднява идентифицирането на някои от тях. /…/

Непосредствено след заглавната страница на раздела, следва списък по азбучен ред на населените места, в който са представени също азбучно лица и фирми с дейност от областта, които нямат самостоятелни карета в книгата. След списъка са вече персонално представените лица и фирми.

Прави впечатление, че в албума са включени по-млади – все още в началото или в средата на кариерата си, строители-предприемачи, уточнява Р. Денчева и допълва, че явно „новата строителна генерация“ не чака да я „хвали“ само добрата работа и име на местно ниво, а разбира значението на албума като информационно и рекламно издание за цялата страна. В изданието намират място лица с по-широка квалификация и кръгозор, които имат амбиция за по-обхватна изява и по-големи и отговорни поръчки.

Стереотипността в представянето, навежда на мисълта, че е ползван въпросник, включващ данни от къде са лицата, къде и от кого е учен занаят, професионална квалификация и реализация до момента, изброяват се регионите, в които са работили и някои по-големи или характерни обекти с населените места, в които се намират, подчертава Р. Денчева. По думите й, в албума се споменават видовете сгради (многоетажни, железобетонни и др.) или приблизителната бройка на построеното до момента; не винаги се посочват конкретните селища, в които е работено, а често бройката е обобщена („много“). Като гордост и препоръка за качествата на представеното лице е, че то е ученик на стар и заслужил майстор, чийто „наследник“ в занаята е представеният; че учителят им (обикновено бащата) е с дълъг трудов стаж или че фамилията е строителна. За достойнство, признание, удовлетвореност и зачитане на труда им предприемачите, приемат заемането на ръководна длъжност в професионалните строителни сдружения, което се упоменава изрично. При представяне на фирма се отбелязват адреса, производството, регистрацията на предприятието, акционерите, ако става дума за Акционерно дружество, снимки на фирмата и др.

Сред имената на шестимата майстори-балканджии от Габровско, работили в Ямболско-Карнобатския край в началото на XX в., се споменават и двама тревненци, за които не успях да открия никакви други сведения.

Единият от тях е строителният предприемач Боню Колев, родом от с. Веленци – Тревненско. „Стар и заслужил строител“, който от 1908 г. работи като самостоятелен майстор. От същата година е и предприемач-строител. Седалището на фирмата му се намирало в Бургас. Ползвал се с добро име сред занаятчийските среди в морския град. Боню Колев бил действителен член на бургаското строително сдружение и дългогодишен негов касиер. Участвал в държавни и обществени предприятия по постройки на здания, мостове, шосета и др. Негово дело е ж.п. гара Стралджа.

Другият майстор – строител, работил в упоменатия регион, е Боню М. Калчев /р. 1896 г./, родом от с. Джуровци, Тревненско. Той бил регистриран като предприемач-строител от 1922 г., а седалището на фирмата му се намирало в родното му село. Изучил строителство в Добрич при стария майстор Ц. Симеонов. Притежавал майсторско свидетелство от 1926 г. и свидетелство за предприемаческа правоспособност. По-важните негови градежи са: основно училище в с. Тас тепе /* Бел. Р. Денчева - С това име са посочени две села – Смолник, село в Община Карнобат, Област Бургас, чието име до 1978 г. е Тас тепе и Чукарка, село в Община Айтос, Област Бургас, чието име до 1934 г. е Тас тепе. За кое от двете села става дума, не може да се твърди със сигурност/, бежански къщи в с. Кадъ-кьой /* Бел. Р. Денчева - За кое от всичките 10 посочени в справочника села с това име става дума, не може да се твърди с пълна сигурност, но две от тях са в Ямболско-Карнобатския регион – Козарево, общ. Тунджа – Ямболско и Мъдрино – общ. Карнобат. Всички посочени в албума строежи на този майстор са в Бургаска област (Карабунар, Дюлгерлий, Скеф, Домус орман, Бургас), а и като се знае, че често майсторите  са работели в един и същи регион, може да се предположи, че става дума за едното от точно тези две села/.

Ако се направи една съпоставка между всички представени в албума предприемачи и фирми от Габровско и тези от тях, работили в Ямболско-Карнобатския край, може да се каже, че регионът е много слабо застъпен, заключава Р. Денчева. Същото касае и построените обекти, което е учудващото, допълва още тя, предвид бурно развиващата се в края на ХІХ и началото на ХХ в. индустрия, българска държавност и преселването на хора от региони, останали в териториите на съседни страни. „На база посочените от габровски майстори точни обекти в този край, може да се съди, че строежите са били инцидентни, малки и единични в населените места и изброяването им в едно престижно издание не е представлявало интерес – обобщава Р. Денчева. - Това пък, за жалост, не ни позволява да проследим и уточним авторите/строителите на редица сгради в съответните населени места. Въпреки непълнотите за региона и строителите, албумът „Строителна България“ има своя принос за страната като цяло и е първопроходник на съвременната рекламно-информационна индустрия“.

 

Подготви

Галина Иванова

Майстор Боню Колев от Веленци

Майстор Боню М. Калчев от Джуровци