Великденските празници и обичаи

Един от най-големите пролетни празници е Великден. Според църковно-християнския календар това е деня на Христовото Възкресение, но обредните действия от обичайно-празничния комплекс насочват към старите езически вярвания и представи, свързани с прераждането на природата, с прехода от зима към пролет, от мъртва към жива природа.

В тясна връзка с празника са дните от сряда до събота през седмицата, в която е Великден. Подготовката започва с голямо „великденско чистене“ на къщата, което трябва да приключи до четвъртъка преди Великден. В четвъртък жените боядисват яйцата, събирането на които започва от Заговезни. Първото снесено на този ден яйце, се боядисва най-напред и винаги е червено. Смята се, че то притежава по-особена магическа сила. Поставят го на иконостаса и стои там до следващия Велик четвъртък. По вътрешността му се гадае каква ще е годината. Ако вътрешността е запазена, годината ще е плодородна, ако не е – гладна година чака стопаните. С първото червено яйце домакинята потърква бузите и челото на децата – да са здрави и червени. Червено яйце се слага и при бубите (ако в дома гледат такива), за да ги предпазят от уроки. Вярва се, че първото червено яйце лекува, ако болният потрие страните и челото си с него.

Великият четвъртък се тачи за предпазване от градушка. На този ден жените не работят женска работа – не предат, не бухат с бухалка, не шият, не тъкат, а мъжете не орат, не впрягат кола. Забраната се отнася и до следващите шест четвъртъка, наричани „велики четвъртъци“, както и за 12 поредни петъка, считано от Велики петък преди Великден.

На Велики петък се приготвят обредните хлябове. Според предназначението си, те се разделят на три групи: за празничната семейна трапеза, за кръстник, за лазарската кумица. Хлябовете за кума се правят с повече яйца, а за другите с по едно. По форма са кръгли, продълговати или изплетени от парчета тесто. Замесват се от житено брашно, като нощвите трябва предварително да са измити, а месалите изпрани. Преди изпичането в хляба се поставя яйце.

Великден се празнува три дни, като първият е неделя. В събота срещу празника, всички пременени в нови или чисти дрехи, отиват на празнична църковна служба. След това отговяват – всеки хапва по малко яйце и обреден хляб. Традиционното за Великден „борене“ с боядисани яйца е истинско забавление за малчуганите. Смятат, че този, чието яйце излезе „най-силно“, ще бъде здрав през годината. По черупките не бива да се стъпва.

На първия ден от Великден момите ходят в дома на кумичката с червени яйца и кумичен кравай, целуват ръка и спират да „говеят“. Смята се, че това ще ги предпази от похищение от змейове и самодиви, „от тежки болести“.

Вторият ден от Великден в някои села в Габровско и Казанлъшко се нарича „разтурни“ или „разметан“ понеделник. Названието идва от обичая „размятване на яйца“, изпълняван за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците в селото се събират на някоя поляна, застават в две групи, една срещу друга, и търкалят червени яйца.

След третия ден всичко се почиства, не трябва да останат следи от празника.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна