Бележки върху възникването и демографския облик на Трявна през XVI-XIX в.

I.  Заселване и ранна история на селището

Голяма част от историята на Трявна е изчезнала във времето. Много факти от живота й са безвъзвратно загубени, а някои от тях  все още чакат своите откриватели. Всичко обаче достигнало до нас, говори за малкото селище, което разкрива в своето минало големи постижения в различни обществени и културно-просветни сфери на живота. Археологическите извори, както и топонимията на района, дават информация за битуването на населението в Балкана, което още от древността е свързано с охраната на старопланинските проходи.

Селището започва своето съществуване от XVI в. като има свой привилегирован статут. Това обстоятелство се оказва благоприятно за по-нататъшното му развитие като стопански, занаятчийски и културен център. Свободното съществуване на жителите му е документирано в първия домашен извор за историята на селището, съставен от летописеца поп Йовчо. До скоро той се смяташе за най-ранно датирана  податка относно възникването и заселването на Трявна: „…някой си човек на име Димо, от адрианаполската област, от с. Дрипча, родом българин, дошъл по търновските села да купува говеда. И като обхождал по села Трявна, и като било тогава това село свободно и на тихо място, и защото нямало данък, но само имали да пазят като стражи големия път с дванадесет харбалии, други данък нямали, и тихо живеели, защото други род или друговерци в това село не е имало, както и до днес, но само християнобългари, и затова тоз Димо решил да се засели на това място…“ .

Б. Даскалов потвърждава летописните бележки и твърди, че Трявна е създадена от бежанци, не само от Търновско, но и от Одринско, Разложко, Тетевенско и под името Трявна, би трябвало да се има предвид и намиращите се наоколо малки поселения. Те били част от Тревненската нахия, която дълго време не плащала данък на османския фиск. Всяка фамилия  живеела свободно, а в „градеца Трявна“  презимували. Принудени от „обстоятелствата“, както твърди Даскалов, хората се подчинили на турците при условие да не плащат данък, освен изпращането на 12 души харбалии, които да охраняват главния път. От записките му, става ясно, че „големият път“ минава през с. Стражата – Фъревци – Килифарево – Търново.

Всеизвестно е, че някои от старопланинските селища през Възраждането като Габрово, Елена, Трявна възникват още в периода XV–XVI в. на празно място и обикновено това било в близост до пътища и проходи, а населението им, както стана дума по-горе, придобива специален статут на пазители на проходите. Някои от тях са войнугани, които срещу задължението си да участват във военни походи са въоръжени. В Трявна и района имаме откъслечни податки за съществуването на такава категория население. В летописа на поп Йовчо се говори за „Петър Генюв от войниците“. Елена Грозданова е на мнение, че може би става въпрос не за човек от категорията подвластна рая, а за жител на махала „Войниците“. Това не противоречи на мнението ми за съществуването и на войнушка категория наред с дервентджиите, още повече наличието на подобен топоним отвежда към тази констатация. В преобладаващата си част старопланинските селища  са с чисто българско население. Велко Тонев счита, че в Предбалкана те са изцяло български, докато в Подбалкана – Карлово, Сливен и др., са смесени. Районът, в който са изградени, оказва влияние върху поминъка на населението, което се ограничава най-вече в скотовъдство и по-малко в  земеделие. Единствената алтернатива за жителите им се оказва практикуването на специфични занаяти. Това от своя страна води до натрупване на капитал в ръцете на една богата прослойка от населението, която в един по-късен етап от живота на селището ще допринася за неговия духовен, културно-просветен и стопански  разцвет.

Както става ясно, дервентджийският и най-вече вакъфският статут на Трявна, разгръща потенциала й за превръщането на селището в привлекателно място за живеене. Вакфирането на Трявна става в периода 1577-1579 г. Вакъфът е създаден от Секбан Кара Али, а приходите отиват за издръжката на тюрбето на султан Селим II. Всеизвестно е, че вакъфските села носят известни данъчни облекчения на населението и се ползват с известно самоуправление. Единственият османски представител е надзирателят на вакъфа, а цялата власт се състои в ръцете на местни чорбаджии. Според наличните ни документи, Трявна е вакъфско селище до края на разглеждания период. Управлението на нейния специален статут виждаме в  ръцете на различни хора, които е твърде възможно да са потомци на основателя Секбан Кара Али. Това са т.н. „истински вакъфи“, чийто живот продължава много дълго, считащи се за неприкосновена собственост на основателя си. Докато има наследници, те управляват вакъфа, след което е препродаван на друг османски чиновник. За „отговорник“ на вакъфите през 1860 г. е записано името на Ел хадж Вели Мустафа. В един документ на османотурски, е записано: „…спадащото към каза Търново ново село Трявна“. Това отново потвърждава сравнително късното време на създаването му. През 1714-1715 г. Хюсеин Ага „воевода“, 1773 - 1774 г. и дори  до 1802 г. това е Исмаил воевода. В един документ за покупко–продажба на имот, той е записан „Аз, Исмаил воевода на Търново с почетна титла „Главен вратар при султанския двор“, за 1859 –1860 г. е записан  „Исмет – „мюдюр на вакъфите“. Вакъфите са пожизнени владения „за вечни времена“ и в целия период на съществуването си те периодично се разширяват, а както се  вижда по-горе, са и стриктно управлявани от представители на османската власт в Търновска каза. Вероятно и управителите на вакъфа в различните селища също са различни хора. Наличните сведения сочат, че към XVIII – XIX век Трявна е част от нахия Хоталич към посочената каза. Позовавайки се на Георги Михайлов в проучванията му за Килифарево, Иван Богданов изказва становище, че Трявна е подвластна на Килифарефския бей, с когото  тревненското население има известни разногласия по отношение на отглеждането на някои селскостопански култури и пласирането на тяхната продукция. Това, според Елена Грозданова, е известна неточност поради факта, че и двете селища принадлежат към вакъфа на Секбан Кара Али. Трявна и Килифарево като вакъфски селища, се управляват от търновския воевода, който е ангажиран със стопанисването на имота и данъчните постъпления за поддръжката на съответния религиозен обект в столицата. В местните краеведчески проучвания се отдава по-скоро превес на дервентджийския, отколкото на вакъфския статут на селището. Тиражираното становище за освобождаването от извънредни данъчни задължения, се обвързва с издаването на „неписани“ закони, по отношение на присъствието на „чужди“ елементи в селището. Нейното население се увеличава, следвайки практиката на преселване на хора от обикновени села към селища със специален статут. Данъчните регистри, с които разполагаме като публикуван и непубликуван материал, изграждат една ориентировъчна демографска картина на Трявна от края на XVI в. до средата на  XIX в. На база наличните данни се вижда едно вариране в броя на населението. В описа на Никополски санджак за 1579 г. и по публикувани данни за дервентджийките села в района на предбалкана и Стара планина за XV-XVI в. става ясно, че наскоро след създаването й като селище, в Трявна хората са ангажирани с охраната на прохода. Записани са 40 християни и 33 неженени християни – „всички дервенджии“. Едва ли цялото население е обхванато в дервенджийска служба. Още повече, че след средата на XVI в. Османската империя започва да ограничава броя на хората, обвързани със специални функции, което гарантира сигурни и по-високи приходи в хазната. Данъчните облекчения важат само са дервентджиите, докато останалото население плаща своите редовни налози. Освен това става уеднаквяване на данъчните различия между обикновеното население и това, със специални функции. Както е известно броят на хората, заети  с охраната на проходите, зависи от степента на опасност, като общоприетата бройка е около 30 души, които дежурят на смени. Такъв е случаят с Габрово, където 30 домакинства отговарят за охраната на четирите караула в прохода.

II.  Демографски облик и социален състав на Трявна XVI -XIX в.

Още в  най-ранните ни извести документи от края на XVII в. се съдържа и информация за социалната структура на населението в Трявна и упражняваните „производи тревненски“.  Вероятно към средата на XVI в., още при своето създаване, в синхрон с общата демографска картина за старопланинския регион, селището наброява 400 – 500 души, в края на XVII – началото на XVIII в. жителите му се увеличават малко над 1500 души. Вижда се, че нарастването за период повече от век е с около 1000 души.  Както е известно Търновска каза, към която административна единица се числи и Трявна, е гъсто населена за XVII – XVIII в. , вероятно и поради факта, че за XVIII в. 385 домакинства от общо 4123 в казата са т.н. „муаф“, т.е. освободени от данъци .

Изкушавам се да направя опит за сравнение между регистрите от края на XVII в. – началото на XVIII в. – до края на ХIX в.

Демографска характеристика на Трявна до края на XIX в.

/ВИЖ ТАБЛИЦИ №1, №1-1, №1-2/

В регистрите от 1690/1691 г. и от 1691/1692 г. населението е разпределено в данъчни категории – висока - Аля, средна - Евсат и ниска - Една. За всяка една от тях отговаря определена данъчна сума. За 1691 г. сумите са както следва – 9 гроша, 4.50 гроша и 2.25 гроша. В регистъра от 1690/1691 г. от общо 411 имена са отбелязани 43 души във висока категория, 114 в средна и най-много са хората от най-бедното съсловие – 254 души.  Общата сума, която населението плаща, е 1471.5 гроша. Сред най-богатите жители на Трявна са включени един месар и двама чобани. Между  записаните данъкоплатци в средната категория са хора, които упражняват следните занаяти: кошар – 1, златар- 1, дибагчъ – 1 (Румен Ковачев превежда като майстор, обработвач на кожи) и още един, който е вписан само като обработвач на кожи.

Тук вече се забелязва разликата в занаятчийското съсловие, което се потвърждава и от регистрираните още 3-ма души „Уста“, терзия – 3, кюркчия – 1, чобани (овчари) – 6, кираджия 1 и ковач – 1. В този документ за пръв път имаме податки за видовете занаяти, упражнявани в селището в края на XVII в. Освен това наличието на термина „Уста“ (баш – майстор) говори за едно професионално самочувствие сред хората, упражняващи дейността, а също и предположението за наличието на други лица, ангажирани с практикуването на занаята. Във втория регистър от 1691/1692 г. сред записаните имаме нарастване броя на терзиите – 4,  броя на чобаните е спаднал на 2. В този регистър се появяват „поп“ и „син на поп“. Първите са една доста внушителна цифра - 6 свещеници, а „синовете им“ са едва 3. Срещат се също - фучеджия, чохар, кюркчия и долапчия. За наличието на последния, Ел. Грозданова  смята, че вероятно в Трявна през това време е имало долапи за точене на коприна. Освен това се появява дюлгер и ковач. Сред регистрираните е и лице, вписано като „Сегбан“ (Преводачът Петко Груевски смята, че „Сегбан“ или „Сеймен“ е вид военнослужещ, подобно на полицай или жандарм“. Вероятно тук е упоменато като прозвище). От съществено значение е също и вписването на т.н. „пришълец“ и „син на пришълец“. Преселниците наброяват 5 домакинства, синовете им са 2 души.

Следва да посочим факта, че населението на Трявна за около година време нараства с 44 души. Макар и малка, бройката все пак показва увеличаване на жителите на селището. Ако пришълците са общо около 25 души, то нарастването наистина е минимално. Интересно е протоколирането на хората с упражнявания от тях занаят, което красноречиво говори за изграждането на добро име и самочувствие за умения в професията.

Данните от регистъра за 1702 г. сочат, че се наблюдава лек спад на населението. Тук сумите по отношение на имуществената категории са минимално актуализирани и са както следва: Висока данъчна категория – 10, средна 5, ниска 2.25 (остава същата). Хората, обложени с най-високия данък, т.е най-заможната прослойка, са 36 души, сред тях най-много са земеделците. Факт, твърде любопитен, предвид обстоятелството, че регионът е беден на плодородна и обработваема земя. 128 души са средно заможните. Сред тях има 1 овчар, 2-ма шивачи, 1 поп и 2 „хайманета“. Най-многобройна е прослойката от най-бедното население – 264 души. То се състои най-вече от ратаи – 15 на брой, следвани от 6 овчари, 5 „хайманета“  и 2 шивачи. Записани са също и бъчвар, долапчия, кюркчия, грънчар, дръндар, ковач и един кръчмар. Тук отново се натъкваме на същия „Стано Сеймен“ („Сегбан“), когото вече познаваме от предходния регистър. Регистраторът е записал и имената на „юноши“ или „мъже с наболи мустаци“, които вероятно са вече в данъчно облагаемата възраст (т.е. между 13 и 15 години). Общият годишен налог, който селището плаща в началото на XVIII в., възлиза на 1594 гроша т.е за около 10 години данъкът нараства с 11 гроша. Интересното в този регистър и с вписването, освен на занятието, също и на външните черти на човека, както и отличителни негови белези. Това би могло да ни даде и допълнителна информация за общия физически вид на балканджията.

Сравнявайки движението на хората по отношение на техните приходи и данъци, стигаме до извода, че за малко повече от 10 години, броят на хората във висока категория е намалял със 7 души за сметка на увеличаващото се число на хората в средна и ниска категория. Числеността на населението през останалия период се   променя. Влияние за това оказват вътрешно и външнополитически събития в империята. Като честа причина се посочват и  възникналите епидемии, а също и периодичните насилствени действия на империята по отношение на християнското население.  За средата на XVIII в. поп Йовчо документира: „…и тогава турците причиниха много зло на християните, и напразно за нищо убивали човеци. И убивали, и насиляли и коне взимали и церкви разсипвали и неизказани злини учинили…“ .

Известно е, че от средата до края на XVIII в. Османската империя води своите неуспешни войни с Русия. Освен това финансовата криза, в която тя попада, носи нестабилност в нейната централна власт и отношенията й с провинциалните управители.  Невъзможността Портата да се справи с проблема, рефлектира върху населението и в планинския град.  В края на същото столетие Трявна е подложена на кърджалийски нашествия, които опустошават голяма част от селището, включително и църквата. Данни за двете нападения ни дават домашните извори. Подробно Христо Даскалов описва героичната съпротива начело с тревненския чорбаджи Генко. По негова заръка е направено и т.н. Кале. То трябвало да служи за евентуална бъдеща отбрана на населението. Въпреки сериозния отпор на тревненци срещу османските разбойници, опасността не преминава напълно и тревненци получават известие за готвено ново нападение от кърджалии през 1800 г. Ив. Богданов привежда като доказателство уведомителното писмо на казанлъшкия управител Мустафа за предстоящо нашествие на кърджалии, което за щастие се осуетява. Неминуемо размириците оказали влияние върху „спокойния“ живот на хората тук. Това води  до отлив на част от жителите му, които се заселват на юг от Балкана и дори в територии извън пределите на днешна България. От друга страна, Трявна приютява преселници от различни краища. Топонимията в селището доказва създаването и съществуването на квартал на пришълците – днес т.н. „Качавунска махала“.  Животът започва да възвръща своя обичаен ход, а  жителите на селото да го възродят отново. С общи усилия тревненци възраждат своето родно място и успяват да го издигнат на стопански и културно-просветни висоти, оставяйки диря в съвременната българска история и култура.

 

Д-р Ирина Димитрова

Из сборника „Историкии“ на ШУ „Епископ Константин Преславски“, т. 14, 2021 г. /Предварително съобщение по доклада/

Таблица № 1

'

Таблица № 1-1

Таблица № 1-2