За дюлгерския род на Дели Цончо от Куманите

Сведенията из родовата хроника на Цончевския род от днешното село Куманите достигат до нас, благодарение записките на местния резбар и краевед Станчо Д. Станчев. Те са по спомени на потомците на видната дюлгерска фамилия - Деню Цанев Иванов и Николай Иванов Цончев, по онова време на една твърде достолепна възраст, съответно – на 92 и 80 г.

Родоначалникът на Цончевския дюлгерски род се казвал Цончо и бил „неимоверно буен и смел човек“, поради което добил прозвището „Дели Цончо“. Живеел в колиби Пепеляна между селата Бучуковци и Томчевци. Заселил се там по времето, когато „търновци бягали от турските нашественици“, разказват родовите хроники и предания. На младини се скитал из Влашко, като строител на чокойските чифлици. Взел за жена една много красива куманка от знатен род, чието име е неизвестно, и им се родили син Иван и дъщеря. Синът на Иван бил кръстен на дядо си Цоню. Той също се занимавал със строителство, най-вече на турски чифлици, говорел „чисто“ турски език и бил „много кротък човек“. Неговият син Иван Цончев бил порядъчен човек, добър майстор дограмаджия. От старата им къща била запазена една „шашармалия“ врата. Работил най-вече из Д. Оряховица заедно с голяма тайфа добри майстори – дюлгери. На свой ред той имал три дъщери и двама сина – Цаню и Цоню. Дъщеря му Гана се омъжила за Венко Велевски от с. Бучуковци. Името на втората дъщеря, омъжена в Куманите, е неизвестно, а третата - Даца се задомила в с. Горни Върпища. ГОЛЕМИЯТ МУ СИН ЦАНЮ бил роден ок. 1845 г. и починал на 94 г. Той бил много уважаван и трудолюбив човек, голям родолюбец – войнствен и смел. Участвал в Сръбско-българската война. Бил голям майстор - строител, като баща си и заедно с брат си Цоню работил в Д. Оряховица, където по думите му, „направил над 150 къщи“. В наследствената им стара къща се помещавало килийно училище, в което работили даскали-зографи от Трявна. Сред ученици им били дядо Иван Махлебашията, дядо Колю Стоянов - Теглича, Доню Петков – Дългия и други куманчани. Дядо Цаню работил с генчовските майстори и най-вече с уста Генчо Новаков – Малкия. Усвоил тънкостите и похватите им. Изработвал дограма, малки масички и столчета, иконостасчета, полички и др. Имал двама сина – Ангел и Деню, и дъщеря Мона, омъжена за Цаню Колев от Тодореците. Синовете им Цаню и Колю също били майстори-строители.

Големият син на дядо Цаню – Ангел, роден ок. 1880 г. /* според една публикация във „Общински вестник „Трявна““ от 1941 г. той е роден на 17 ноември 1876 г. в с. Куманите/, бил сред способните майстори-строители от Тревненския край. Той се специализирал в направата на рингови пещи, тухли, керемиди и фабрични комини. Работил като предприемач в съдружие с роднината си Николай Цончев по постройката на училището в с. Българени, Свищовско. А с брат си Деню, построили петдесетина „бежански къщи“ в с. Овча Могила, Свищовско. Преселил се в Трявна. Починал през 1976 г.

Майсторът на рингови пещи Ангел Ц. Иванов имал двама сина: Цаню, който починал на 18 г. и Тотю /р. 1904 г./, завършил трети прогимназиален клас и стажувал като писар в общините в Скорците и Бучуковци. По-късно работил като секретар-бирник на няколко места в страната. Бил много разглезен и мързелив човек. Баща му се срамувал от него и не веднъж го спасявал от „начети в службата“. Неговият син Ангел завършил „Сградостроителният отдел“ на техникума в Трявна. Бил много любознателно дете и достоен продължител на занаята на дядо си Ангел. Оженил се за една девойка на име Дора от Грудово, която работила, като детска учителка и имали една дъщеря. Работил и като архитектурен техник в Пловдив.

Вторият син на дядо Цаню - Деню бил роден ок. 1885 г. Починал през 1976 г. Той бил честен и сериозен човек, родолюбец като баща си. Служил в 20 Пехотен Добруджански полк – В. Търново. Участвал в Балканската и Първата световна войни. Бил силно привързан към братовчед си Иван Цончев /Цонев/, с когото работил по строежа на шосето Трявна-Габрово. Почти през целия си живот работил съвместно с брат си Ангел, с когото добили слава на отлични майстори на рингови пещи и фабрични комини. Взел за съпруга Тота Дабкова – дъщеря на Дабко Станев от с. Куманите. По време на войните Тота и Деню помагали на овдовялата си майка Васила Дабкова. Останали бездетни. Баба Васила и сестрите на Тота помагали на семейството в кърската работа. Тота починала през 1960 г. и съпругът й Деню бил „приютен“ от семейството на шурея му Станчо Д. Станчев в Трявна, който от малък останал сирак и бил принуден сам да се бори с житейските несгоди. Той добил популярност, като много добър майстор – резбар, а освен това се занимавал и с краеведчески проучвания /* спомените за Цончевския род от Куманите дължим на него/ .

Братът на дядо Цаню - ЦОНЮ, роден ок. 1847 г. се оженил за една девойка от Минджурския /Маджарския/ род от Куманите на име Дуна. Бил добър майстор строител и през целия си живот работил все в Д. Оряховица. Имал двама сина – ИВАН и ЦАНЮ.

ИВАН ЦОНЧЕВ /ЦОНЕВ/ бил роден около 1870 г. Още като младеж се включил в редовете на Либералната партия. Бил голям родолюбец и русофил, в много близки отношения с тогавашния председател на либералната партия Васил Радославов. Тези взаимоотношения се влошили, когато на 14 октомври 1915 г. цар Фердинанд обявил с манифест война на Сърбия и България влязла в Първата световна война на страната на Централните сили /Германия, Австро-Унгария и Османската империя/. По това време Радославов бил министър-председател на България. Иван с „голям яд и недоволство“ заминал за Гевгели /Солунският фронт/. Оттам написал „поверително писмо“ на Радославов, че не приема предложението му да стане „Околийски началник“ на Дряново и предпочита да остане на фронта. След разгрома при Добро поле /15 септември 1918 г./ Иван заминал за Севлиево, където случайно срещнал В. Драганов – негов работник – каменоделец, който бил станал народен представител от Земеделския съюз. Споделил с него възмущението си от войната и Либералната партия. Драганов го свързал с Александър Стамболийски, по онова време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Отвратен от Либералната партия, Иван Цончев я напуснал „демонстративно“ и станал привърженик на БЗНС. И до смъртта си водил редовна кореспонденция със Стамболийски.

Като предприемач построил много частни и обществени сгради. Най-крупният му обект бил строителството на шосето Трявна-Габрово през 1910-1911 г. През последните години от живота си, заедно с кумеца си Иван Тачев, и по препоръка на Стамболийски, строил различни сгради в София. Починал на 15 декември 1922 г. от мозъчен кръвоизлив в с. Куманите и бил изпратен в последния си земен път с голяма почит и уважение от жителите на селото.

Иван Цончев /Цонев/ и съпругата му Донка имали две дъщери и един син. Дуна се омъжила в Горни Върпища за Пани Белчев. Родили им се две деца – Белчо, женен за Кунка Семова от Царева Ливада /дългогодишен секретар в Селсъвета в Царева Ливада/ и Недка /завършила медицина в София/.

Другата дъщеря на Иван Цончев – Руска, била красива девойка, починала на 28-годишна възраст. Омъжила се за видния търговец от с. Томчевци – Белчо Семов и имали двама сина: Семо /живял дълги години в Нюрнберг, Германия/ и Иван, който живеел в Габрово.

Единственият син на Иван Цончев – Николай бил роден ок. 1904 г. Наследил чертите на добродушната си майка, той се изявил като достоен продължител на бащиния занаят. Учил до четвърто отделение в Куманите при даскал Добри поп Златев от Трявна, след което завършил гимназиалното си образование в Дряново. После постъпил като ученик в тогавашния Архитектурен отдел на Техническото училище в София. По това време и баща му работи в столицата. След неговата кончина настъпили трудни времена за Николай, който въпреки грижите на майка си и роднини, бил принуден да работи, като келнер, за да осигурява издръжката и прехраната си. Именно в ресторанта, където работил, се запознал с актьора Иван Цачев, съпруг на известната оперетна прима Мими Балканска. Той го взел под опеката си и станал негов настойник. Николай, който завършил с пълно отличие Техническото училище, му бил признателен цял живот за покровителството и подкрепата.

Още като ученик, под влиянието на съучениците си, Николай влязъл в редовете на Младежкия земеделски съюз, не след дълго станал и деен член на лявото крило на съюза „Пладненци“. Той бил силно привързан към родното си село и, когато се прибирал у дома през ваканциите, бил главният организатор на различните културни прояви в Куманите – вечеринки, забави, празници, обичаи. Помагал му съученикът му Колю Минев. С приходите от провежданите събития купували книги, списания и др. Николай се изявявал и като режисьор на създадения от него театрален състав. Безценна помощ в това отношение му оказвал неговия настойник Иван Цачев. Именно по това време се зародила и идеята за създаването на читалище в селото, открито по-късно, през 1922 г., с името „Надежда“. То се помещавало в частната къща на Иван Тачев.

През 1923 г. на власт бил Демократичният сговор. А Николай Цонев бил отявлен негов враг. През 1925 г. бил назначен за архитектурен техник в Окръжно инженерство – В. Търново, където имал възможност да завърши започнатото от баща му дело за направата на пътя в с. Куманите. Той получил пълно съдействие от своите съселяни и успешно реализирал начинанието. Междувременно, влязъл в редовете на работническата партия. По време на изборите за народни представители през 1937 г. Николай Цонев бил кандидата на „Пладненци“ от Дряновския край с листата на работническата партия. Опонентът му, правителствен кандидат, бил Стойчо Мошанов, който след оспорвана битка, спечелил изборите. В предизборната надпревара много от майсторите – строители, колеги и приятели на Николай, били арестувани, други викани в полицейските управления и заплашвани…

През 1928 г. Николай Цонев се оженил за Иванка Денева – дъщеря на най-богатия човек в Куманите – Деню Б. Имризяков. Като потомствен майстор - строител той построил редица обекти из страната, сред които: Почивната станция на учителите в м. „Карандила“ край Сливен; Първият етаж на Санаториума на ж.п. спирка Радунци, както и редица обществени сгради из страната.

След 9 септември 1944 г. Николай работил в София като строител, а впоследствие оглавил и строителна кооперация „Балкан“ в столицата. Продължавал да защитава и идеята за „сговор и дружба“ между комунисти и земеделци, и дори влязъл в голям спор с Никола Петков, след което окончателно напуснал съюза на земеделците. Единствената му дъщеря Антоанета се омъжила в Бургас за Динко Младенов – гл. специалист в „Рибно стопанство“. Синът им Димитър, завършил медицина и работил в Медицинска академия. През 1956 г. Николай се преселил в морския град. Още с пристигането си построил четири жилищни кооперации и заради „отличната му работа“, две години по-късно, бил назначен за ръководител на строителството в дирекция „Местни строителни работи“. След това работил като технически ръководител в Капитално строителство, където в продължение на 12 години ръководил строежа на 154 обекта – училища, читалища, общински сгради, детски градини. Работил и като технически ръководител в няколко държавни предприятия, бил ръководител и на строителството на фабрика „Ропотамо“. Утвърдил се като незаменим ръководител и организатор, за което бил удостоен с множество награди и отличия.

Другият син на дядо Цоню – ЦАНЮ ЦОНЕВ /п. 1956 г./ бил секретар – бирник. През 1916 г., като либерал, бил назначен от министър-председателя В. Радославов за Околийски началник на сръбския град Кюприя. Взел за съпруга една девойка от с. Скорците. Първородният им син Иван починал едва 16-годишен. Брат му Цоню /п. 1981 г./ се занимавал с кираджийство. Преселил се в с. Царева Ливада и бил бригадир в местното ДЗС. Съпругата му се казвала Пенка. Имали две дъщери – Дунка и Цана, и син Цаню. Дунка се омъжила в с. Дончевци, а сестра й Цана взела за съпруг видният търговец Дончо Иванов /Мичито/ от с. Скорците. Синът Цаню бил много работлив и дълги години бил служител в Дома на слепите в Дряново.

 

 

Подготви Галина Иванова по сведения от очерка на Станчо Д. Станчев за Цончевския род – строители от с. Куманите

 

* Снимките от с. Куманите са дело на фотографа-краевед Жоро Хаджиев

Мостът на уста Иван Давдата, Наню Тотев и Русин Бодурина

В тази къща е живял и един от най-големите производители на лимонада
в Северна България – Деню Б. Имрикязов