Тревненски бУдил: Дарителят Златко Паунов и създаването на Музея за азиатско и африканско изкуство

Музеят за азиатско и африканско изкуство е единствен по рода си на Балканския полуостров и един от 23-те уникални музейни обекта в България. Дарителят Златко Паунов изучава изкуството, религията и културата на Китай, Индия, Япония и Индонезия, посещава страни като Шри Ланка, Бали, Египет и много други и създава цяла колекция от изящни произведения на изкуството, изобразяващи сакралното и духовното. През 1993 г. той решава да дари уникалната си лична колекция, събирана в продължение на над 30 години, и във фондовете на Музея постъпват 328 предмета – произведения на изкуството от Европа, Азия и Африка, и над 3000 диапозитива, направени по време на неговите пътешествия.

Изключително ценни са тибетските и китайските танки. Това са рисувани върху плат канонични сцени и сюжети. Пред тях вярващите поднасят своето иконопочитание. Безценни са и статуетките на Будите и Бодхисатвите, изработени от бронз и позлатени. Съдовете за подношения са също често срещани сред експонатите. Те са изработени от бронз, сребро, украсени с корал, тюркоаз, емайл. В тях се слагат благовония, ориз, разтопена мас от як. Съдовете се поставят пред танките и пред статуетките на божествата.

Една малка част от колекцията представя хиндуистката религия. В залата на африканското изкуство са експонирани автентични африкански маски, изработени от дърво, текстил и кожа, за изпълнение на различни ритуали. Изключително атрактивни са както дървените пластики, така и картините, изобразяващи живота на масаите, дело на местен автор от остров Занзибар, Танзания.

Всички предмети са оригинали, датиращи от II в. до XX в., и като цяло колекцията има уникален характер.

Златко Иванов Паунов е роден 1939 г. в София. През 1950 г. завършва Художествена академия, специалност „Скулптура", Жаден за още знания и желаейки да се докаже в сферата на изкуството, веднага след дипломирането си емигрира първо в Италия, след това във Франция. През 80-те години се премества в Ню Йорк. Там става член на Обществото на скулпторите. Неговото творчество е известно из цяла Европа и Америка. И не толкова в България... Скулптурите му са собственост на много фондации и колекции из цяла Америка - Сан Франциско, Флорида, Ню Йорк и др.

Той е основател на художествения съюз „Паунов и Сие“ в Ню Йорк, където комбинира творческия си занаят с други автори за създаване и съчетаване на стъклописи, мозайки, релефи с мозайка и светлинни източници.

Името на Златко Паунов не е сред известните в нашата културна история и в обществото ни, но той е един от авторите, допринесъл за цялостното българско творчество и за запазването на традициите до ден-днешен. В неговата биография се срещат удивителни моменти, които го представят като уникална личност с висока ерудиция и изключителен дух.

В Ню Йорк, където трайно се установява, той купува малка стара църква, реконструира я и основава в нея собствено художествено училище. Негови ученици са както млади хора, така и хора на по-зряла възраст, които проявяват интерес към получаваните в училището знания. Характерно за неговия метод на преподаване е максималното онагледяване с автентични произведения на изкуството, снимки, диапозитиви, албуми. За целта той използва богатата си лична библиотека, както и уникалната си лична колекция с автентични произведения на изкуството, колекционирани в продължение на над 30 години от различни култури на петте континента. Той посещава десетки културни райони из най-различни краища на света, но остава впечатлен от красотата и мистиката на Изтока. Изучава изкуството, религията и културата на Китай, Индия, Япония и Индонезия, посещава страни като Шри Ланка, Бали, Египет и много други и създава цяла колекция от изящни произведения на изкуството, изобразяващи сакралното и духовното. Всяка година прекарва известно време в Тибет и Непал, където също има свое ателие и ученици.

През 1993 година, след настъпилите промени в България, Златко Паунов решава да се завърне към своите български корени, посещавайки България и в частност Трявна, откъдето е коренът на неговата майка Гена Генева. Той е впечатлен от факта, че градът и неговите жители са успели да запазят възрожденския си дух и култура, още повече че в града има и Художествено училище, в което учат млади творци.

Затова през 1993 година решава да дари всичко, което притежава, на град Трявна. Най-доброто от личната библиотека на Златко Паунов постъпва в библиотеката на Националната гимназия за приложни изкуства през 1993 г. - 1356 тома специализирана литература, а през 1995 г. – втора пратка от 82 тома. През 1993 г. във фондовете на музея постъпват 328 предмета - произведения на изкуството от Европа, Азия и Африка, и над 3000 диапозитива, направени по време на неговите пътешествия.

Поради липса на подходяща сграда част от колекцията първоначално е изложена в малка зала в „Старото школо“. Сградата, в която понастоящем се намира Музеят за азиатско и африканско изкуство, е строена през 1958 г. за градска баня. Последователно собственици на сградата са Общинско предприятие „Бялката“ - гр. Габрово, Туристическо дружество „Планинец“, „Казино империал“ ООД. От май 2004 г. сградата става публична общинска собственост. Етажът е предоставен на Специализиран музей, гр. Трявна, а приземието остава общинска собственост.

Дълги години сградата не се използва, руши се и е в изключително лошо състояние. Нейното възстановяване започва след включването й в проект „Красива България".

През 2001 година е съборен съществуващият пазар на площада пред сградата, като дейността е финансирана от общинския бюджет - 10 000 лв. През същата година е възстановен покривът, укрепени са конструкцията на сградата (колони, тухлени стени) и коминът, върху който се намира щъркелово гнездо, чийто обитатели – двойка щъркели, гнездят тук повече от 30 години. Финансирането на тези дейности, е поето от Министерството на околната среда и водите - 24 000 лв.

През 2002 година по проект „Красива България“ външните стени са измазани и боядисани, сменена е дограмата - 24 573 лв. Оформена е зоната пред Музея – зелени площи, алеи, пейки, осветление, изграден е фонтан - 133 607 лв.

През 2003 година, отново по проект „Красива България“, е направен паркинг в близост до Музея – 21 388 лв. През същата година приключват и вътрешните строителни дейности – измазване, боядисване, санитарен фаянс, осветление и всички инсталации. Помещенията са обновени и адаптирани за новото си предназначение - 55 904 лв.

През 2003 година, благодарение на съвместен проект на Специализиран музей - гр. Трявна и фонд „13 века България", се осъществява озвучаване на залите, мултимедия, изработване на експозиционен план и аранжиране на експозицията – 14 300 лв.

След като възстановяването на сградата на градската баня завършва, дарението на Златко Паунов е експонирано и на 18 май 2004 г., се открива Музей за азиатско и африканско изкуство. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров и един от 23-те уникални музейни обекта в България.

Експозицията включва произведения на изкуството от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански страни, като най-голям е делът на будисткото изкуство. Повечето предмети са с ритуално предназначение, свързани с почитането на будистките божества. Изключително ценни са тибетските и китайските танки. Това са рисувани върху плат канонични сцени и сюжети. Пред тях вярващите поднасят своето иконопочитание. Безценни са и статуетките на Будите и Бодхисатвите, изработени от бронз и позлатени.

Някои по-интересни предмети в експозицията, свързани с представянето на будистката религия:

v Буда Шакямуни, историческият Буда или Буда Гаутама. Седи във важдрасана върху двоен лотосов трон. Дясната му ръка е в бхумиспарша мудра (призоваване Земята за свидетел), а в лявата ръка държи патра - съд за подаяния. На главата си има висока ушниша. (Позлатен бронз. Тибет/Непал. Оригинал. XI – XII в.);

v Буда Майтрея или Будата на състраданието, от класа на земните буди. Седи във важдрасана върху обикновен трон, в лявата си ръка държи ваза с еликсира на дълголетието, а дясната му ръка е във витарка мудра. (Позлатен бронз. Тибет. Оригинал);

v Буда Амитабха, един от петте Буди. Почитат го и като Будата на дълголетието (безграничния живот). Седи във важдрасана върху правоъгълен трон, украсен с лотос. Има корона на главата. (Позлатен бронз. Китай/Тибет. Оригинал. XIV-XV в.);

v Ушнишавиджая или Поденосната Ушниша, еманация на Буда Вайрсчана, един от петте Буди. Има три лица, десет очи, осем ръце. В ръцете си държи различни атрибути, включително и малкия Буда. В Тибет се почита като богиня на дълголетието. Седи във ваджрасана върху лотосов трон. (Бронз. Тибет/Непал. Оригинал. XVI-XVII в.);

v Бодхисатва Манджушри или Бодхисатва на мъдростта. Седи във важдрасана върху двоен лотосов трон. В дясната си ръка държи пламтящ меч, с който поразява невежеството, а в лявата стиска Праджня парамитасутра или Сутра на мъдростта. (Позлатен бронз. Непал/Тибет. XIV-XV в.);

v Зелена Тара, Бодхисатва в женски облик. Почита се от тибетските и централноазиатските будисти. Майка на будите от всички времена. Десният й крак е спуснат от лотосовия трон, тялото е изправено. Дясната ръка е във варада мудра, а с лявата държи лотос. Раменете й са украсени с лотосови цветя. (Позлатен бронз и тюркоази. Китай/Тибет. Оригинал. XVI в.);

v Махакала, главно будистко божество, считано за защитник на будизма в Тибет. Има три глави и шест ръце. Част от атрибутите, които трябва да държи в шестте си ръце, са изгубени. В две десни ръце държи ваджри. (Позлатен бронз. Тибет. Оригинал. XVII в.);

v Манускрипт върху палмови листа, написан на старобирмански и съдържащ фрагменти от будисткия канон Трипитака от будисткото направление Тхеравада. Титулното фолио е на деванагари. Манускриптът се отнася към книгите от типа бxоти. (Бирма. Оригинал. XVIII – XIX в.);

v Будистка вотивна плоча с изрязана молитва заклинание „О мани падме хум“ („О, скъпоценност, седяща върху лотосов цвят") (Сапунен камък. Непал/Тибет. Оригинал. XX в.);

v Канлин, сакрален музикален инструмент, който се използва по време на тантристки церемонии в някои тибетски манастири. (Човешка кост, сребърен обков, корали, тюркоази. Тибет. Оригинал. XVII-XVIII в.);

v Пурбу, сакрална кама, изработена от дърво, украсена с глава на божество. Използва се при тантриостките церемонии в тибетските манастири. (Дърво. Тибет. Оригинал. XVIII – XIXв.);

v Ритуална камбанка – предмет със сакрално предназначение, използващ се по време на църковната служба от ламите, атрибутна много женски божества и символ на мъдростта и женското начало. (Бронз. Тибет/Непал. Оригинал. XVIII в.);

v Ваджра - ритуален будистки предмет със сакрално значение. Използва се от ламите по време на църковна служба и атрибут на много Буди, Бодхисатви и Идами (божества пазители), символизиращ стабилността, непоклатимостта и мъжкото начало. Колекцията разполага и с двата вида 5-овърха и 9-овърка ваджра. (Бронз, Тибет/Непал. Оригинал. XVII – XVIII в.);

v Медальон амулет от типа „гау". Много разпространени са амулетите от типа „гаy“. Изработени са предимно от сребро и са украсени с корал и тюркоаз. Тюркоазът е камъкът на живота, затова всяко дете още с раждането си получава нещо ценно - камък амулет. (Сребро. Тибет/ Непал. Оригинал. XVIII – XIX в.);

v Съд за благовония и подношения. Отнася се към църковните портеби, богато декориран. Съдовете за подношения са също често срещани сред експонатите. Те са изработени от бронз, сребро, украсени с корал, тюркоаз, емайл. Някой от тях са уникати. В тях се слагат благовония, ориз, разтопена мас от як. Съдовете се поставят пред танките и пред статуетките на божествата. (Червен бронз. Тибет. Оригинал. XVIII – XIX в.)

Една малка част от колекцията представя хиндуистката религия. Могат да се видят статуетки на част от индуистките божества:

v Вишну, Брахма и Лакшмир върху гърба на змея Шеша, който според традицията, има 1000 глави и поддържа цялата земя. Когато Вишну спи в океана, Шеша го поддържа на повърхността на водата. (Бронз, Индия. Оригинал. VII-IX в.);

v Шива, едно от висшите индуистки божества, който стои върху лотосов трон, а върху бедрото му е седнала съпругата му Параварати. (Бронз. Индия. Оригинал. VIII-X в.);

v Апсара, женско полубожество, което обитава небесната сфера. Седи върху лотосов трон, в дясната си ръка държи лотос, а лявата е отпусната свободно по тялото. (Бронз. Индия. Оригинал. XIV в.);

v Деви, индуистко, женско божество. (Бронз. Индия, Оригинал. XVI-XVII в.);

v Барелеф на Сканда, почитан в индуистката митология бог на войната или водач на божествената войска. Изобразен е върху част от храмов декор, яздещ паун, а в ръцете си стиска копие. (Дърво. Непал/Индия. Оригинал. XV-XVI в.)

В залата на африканското изкуство са експонирани автентични африкански маски, изработени от дърво, текстил и кожа, за изпълнение на различни ритуали. Изключително атрактивни са както дървените пластики, така и картините, изобразяващи живота на масаите, дело на местен автор от остров Занзибар, Танзания,

Всички предмети са оригинали, датиращи от II в. до XX в. и като цяло колекцията има уникален характер. Създаването на музей от този тип в град Трявна – център на възрожденско изкуство и архитектура има за цел да превърне града в привлекателно място за всички онези българи и чужденци, които се интересуват от религията и културата на различни държави.

Д-р Вяра Белева

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - гр. Трявна

Из т. 5/2019 г. на Сборника с известия на музея