Тревненските зографи и страстите Христови. Част II

През възрожденската епоха християнските общности по българските земи продължават да спазват традициите за съпреживяване на Страстния цикъл. В храмовете на територията на Великотърновската митрополия, за нуждите на самото богослужение, са запазени редица икони, изработени от тревненски майстори. Част от тях днес се съхраняват в музеите на градовете Велико Търново, Елена, Трявна, други са пръснати по депа и сгради на Великотърновската митрополия. По време на своите експедиции през последните години попаднах на композиции, които подробно представят Страстния цикъл по нестандартен начин (в самостоятелни композиции като „Поругание Христово“, „Носене на кръста“) има и такива, в които се смесват Господски и Богородични празници в съчетания с мъките на Христос от Велики четвъртък и Разпети петък.

Интерес представлява икона с клейма от Страстната седмица, съхранявана във фондовете на Регионален исторически музей - В. Търново (Инв. № 54). Тя е от втори тип иконография, съчетаваща в себе си избрани теми по литургичните четива за отделните дни на Страстната седмица. Върху целия формат на въпросната икона са разграфени дванадесет сцени, отделени със златен кант. /…/

Надписите са на гръцки език, преписани, но те издават почерка на един недостатъчно добре подготвен в езиково отношение тревненски зограф. Освен това, тук се наблюдават сюжети, които следват четивата за цялата Велика седмица: „Св. и Велик понеделник” - с произнасяне на Христовите притчи за Второто пришествие, 5. „Св. и Велик вторник” - тогава е произнесено проклятието на безплодното смокиново дърво, 6. „Св. и Велика сряда” - Христос в дома на Симон Прокажени. Съдържанието от тези надписи подсказва за съчетаване на литургични моменти от Страстната седмица с предсказанието за бъдещите времена и Второто пришествие. В този смисъл специално внимание заслужава сцената, разказваща Христовите притчи за Второто пришествие. Придружаващият надпис действително се отнася за четивата по гръцкия типик на Велики понеделник от Страстната седмица. Затова в дясната част е изписан Йерусалимският храм. Сравнявайки редица икони със Страстите Христови от фондовете на Великотърновския музей (някои от които могат да се атрибуират като творби на Захарий Цанюв), тази сцена се репродуцира с неизменяеми архитектурни елементи и персонажи.

След Лазарова събота и Неделя - Цветница започва самата Страстна седмица и именно в това се състои акцента на богословския замисъл. Велики вторник тук е представен чрез ретроспективно събитие - проклятие на безплодното смокиново дърво. На преден план е изписан Христос, произнасящ гневни думи срещу привидната религиозна дейност на юдейската общност. Зад Него наблюдават и слушат поучението апостолите. Православната църква на този ден, според Синаксара, възпоменава притчата за десетте девици (т.е. предупреждението за Страшния съд), както и за усилията на фарисеи и садукеи да наложат своите възгледи над Христовото учение. Чудото с изсъхването на смокиновото дърво действително се случва на сутринта във вторник (Марк 11: 20-23), въпреки че изборното четиво за това събитие е на утринната молитва за понеделник (Мат. 21: 18-22). Но светите отци и богослови през различните епохи тълкуват описаното смокиново дърво в Евангелието като символ на бездушната еврейска общност, която не желае да приеме Христовото учение. А тук, в иконата, на базата на тези тълкувания и богато развитата литургична практика, се открива тясна връзка между предупрежденията за Страшния съд и дървото, което не дава добри плодове (ср. Лука 13:9). Затова считам, че тревненският зограф следва традицията да се подреждат събития, които се отнасят смислово към богослужението през Страстната седмица. Към всичко набелязано дотук може да се достигне и до друго заключение, икони от този иконографски тип не са характерни за домашна употреба, а в повечето случаи те се поръчват от свещенослужители и се ползват за великопостните служби на определен храм.

Следващата сцена от същия регистър представя Христос във Витания, в дома на Симон Прокажени. Отново се следва хронологията на събитията от Страстната седмица. Надписът „Светата и Велика сряда” рамкира обстоятелството, че събитието е станало на Велика сряда. Утринното и литургийното Евангелие на този ден подготвят богомолците към предстоящите страдания и смърт на Спасителя. В композицията се наблюдава препокриване на епизоди от различни текстове. Последният ред включва най-съществените драматични моменти от Жертвата на Голгота - „Разпятие Христово”, „Снемане от кръста” и „Оплакване Христово”. Съответно те спадат към четивата на Разпети петък и специално вечерта с изпълнението на Опело Христово.

В анализа включвам една друга емблематична икона от втората половина на XIX век с централен надпис. Тя е изписана от ръката на известния тревненски зограф Цоню Симеонов. Днес се съхранява в наоса на църквата „Св. Архангел Михаил“, в централната част на град Трявна, недалече от прочутата Часовникова кула. Като подбор на теми в страничните полета, както и централното изображение на Христос Поруган, съществуват множество образци и прототипи, но, те са заимствани от различни източници. Става дума за компилативен характер на иконографията. В първия момент богомолецът възприема контрастното централно изображение. Без съмнение, това е реплика на западните модели. Впоследствие погледът попада на отделни клейма, маркиращи различни епизоди от Страстната седмица, които обаче, във визуален аспект, не са чак толкова „западни“. Преди да бъдат подробно разгледани, бих искал да обърна внимание на главния персонаж. Христос е седнал на камък, с открити телесни части, дискретно покрит от кръста надолу с багреницата, с привързани отпред ръце и държащ тръстикова пръчка. На главата Му е поставен венец от тръни, все детайли от Четириевангелието. Но ако говорим за византийска традиция, в това отношение се набелязват съществени разлики - в средновековните църкви (точно в тази сцена) Христос винаги е прав, без разголване, а и никога Сам в сцената. В разглежданата възрожденска творба явно традициите вече са прекъснати. Прототипът за подобни художестевени реплики в Тревненската школа (не само при Цоню Симеонов) се крие в творчеството на Маагtеп de Vоѕа (1532 - 1603). Това се повтаря и от нидерландския гравьор Pieter Hendricksz Schut. В една от илюстрациите в Бибилията (Йоан 19:2), отпечатана през 1650 г. той по аналогичен начин разсъблича седналия Христос. Също така, в гравюрата на Ѕhеltе а Bolswert от 1635 г. идентифицирам познатата схема. Дрехата от Поруганието в тези гравюри не е повдигната на раменете, както в критските икони, нито изцяло покриваща тялото на Спасителя, а точно както в тревненската икона - свлечена до кръста и покриваща само коленете. И в останалите детайли, поза и жест, има сходства. При направения анализ мога само да отбележа като общо заключение, че в сръбските барокови модели и щампите от Атон събитието в повечето случаи не се представя по този начин, там съответно си има пътища на влияние от друга известна Biblia Ectypa - тази на Christoph Weigel. Още по-схоластични в това отношение са гръцките зографи. Същественото в иконата от Трявна е това, че тя не е единствената с подобна визуализация. Поза, жест, разсъбличане на главната персона, както вече отбелязах, са все елементи, които се репликират и в други тревненски икони от XIX век. Всъщност популярността на тази специфична иконография не се рамкира единствено в гравюрите, тя се разпознава и в живописните платна на знаменити художници като Jacopo Bassano (1570 г.); Pietro Muttoni (1645 г.); Bartolome Esteban Murillo (1675 г.). В контекста на проследените пътища от проф. Елена Генова е редно да се обърне внимание и на щампите от Св. Гора Атон. В много от тях, представящи сцената, се забелязва същата поза и унилост, наметнатата багреница върху голото тяло и прибавената тръстикова пръчка в ръцете на Спасителя. Но все пак, остава открит въпроса откъде конкретно е заимствана иконографията при положение, че повечето печатни издания не винаги следват този специфичен иконографски модел?

Неочакван, в контекста на традициите, е и изборът на зографа да постави на първо място от страничното дясно поле една сцена, която на пръв поглед няма общо със Страстите Христови - “Предаването на Йосиф Прекрасни на египтяните”. Разбира се, това може да се твърди в контекста на идеята, че този тип възрожденско изкуство, навлизащо в нова фаза на развитие, се лишава от литургичното значение и следва единствено наративни модели. Но в една моя статия преди години определих, че независимо дали става дума за икони, стенописи или пластика, отразяващи Страстите Христови - те традиционно притежават литургично-изобразителен смисъл и функция. Несъмнено и в разглежданата тревненска икона, независимо от късния период на време, се набелязва канонична връзка, изцяло на литургично-последователно ниво. Страстната седмица по Йерусалимски типик започва с утринно богослужение, т.нар. Последование на Жениха - което практически се извършва вечерта в неделя, понеделник и вторник. На Велики понеделник, първи ден от Страстната седмица, по време на това последование се възпоменава историята на библейския патриарх Йосиф Прекрасни, син на Йаков. Неговите изпитания, кроткост и силна вяра се превръщат в предобрази на Христовите страдания. Тъкмо това е и причината да се постави като първа сцена от поредицата клейма.

Следващата сцена, по логичен път, също би трябвало да се въз-приеме като част от литургическите четива за Велики понеделник - „Прокливане на смокиновото дърво“. Темата, впрочем, често пъти се поваря и в други икони, илюстриращи Страстния цикъл.

Погледът на богомолците се прехвърля в долния регистър, отдясно на централната фигура на Поругания Христос. Тук е поместена Притчата за разумните и неразумни девици (Матей 25:1-13). Ще си позволя да цитирам не самото всеизвестно евангелско четиво, а тропарът от Последование на Жениха за Велики вторник, гл. 8: Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен. Затова, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилвай ни! Какво по-красноречиво доказателство за единност между литургични песни и изобразително изкуство? Като цяло, зографите, имащи възможности да разгърнат по-подробни сцени в своите икони, включват разнообразни четива и песни от богослужебния кръг, а най-вече що се отнася до Страстната седмица - с кулминацията Възкресение Христово - тогава иконографията реално създава огледален образ на самите богослужения, независимо че черпи информация и от западните достижения в самата графика и живопис.

В този контекст е и срещуположната сцена с надпис „Жена възлия многоценно миро на главу Иисусову“. Не само за това, че в Евангелието от Матей 26: 6-1 се упоменава, че това се случва във Витания, в дома на Симан Прокажени, но и също така защото на Велика сряда, според синаксара, се възпроизвежда същото събитие с цел вярващите да се подготвят към Страданията и Кръстната смърт.

От тук нататък се подреждат в по-ниските регистри самите най-важни епизоди: ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ (със симетрично разпределяне на апостолите от двете страни на Христос, Иуда е на преден план вдясно, без ореол); РАЗПЯТИЕ ХРИСТОВО (съкратен иконографски вариант, само с един кръст и Богородица, коленичила, молеща се пред него); ПОГРЕБЕНИЕ ХРИСТОВО и в края - ангел, самотно поседнал върху гроба Господен, а съпровождащият надпис е издигнат в небосвода: ЗАПЕЧАТАННУ ГРОБУ. Точно тази сцена се счита за една от последните в богослужебните четива, бележещи края на Страстите Христови.

Какво може да се каже в заключение - тези кратки епизоди в действителност са изключително популярни през Възраждането и в тях, макар и детайлно, се набелязват някои западни прототипи - например композиционното разделение на разумните и неразумни девици, коленичилата Богородица пред кръста, но, разбира се, като цяло акцентът е върху централната фигура на Христос Поруган. От друга страна литургичните последования и четива, отразени директно като клейма в иконата, подсказват за православния характер на идейния замисъл. И, разбира се, това има своите логични обяснения, става дума за поръчка на икона, която се изнася по време на Страстната седмица в типично православен храм на селището Трявна. Другият аспект от художествената творба е силно повлияният стил и атрибуция в унисон с бароковото изкуство.

В контекста на разгледаните иконографски модели могат да се набележат следните тенденции: тревненските зографи действително подхождат към темата Страдания Христови с изключително внимание, задълбоченост и разнообразие. Подбират теми и сюжети, които са съобразно каноните и догматичните четива, в някои от случаите обаче използват текстове, които не са официално възприети в Православието като литургични, а по-скоро като част от огромното поетично наследство на различните народи (например руски силабически стихове). Практически, много от зографите приемат поръчки за следните типове икони - “Възкресение Христово” и клейма със Страстите Христови. Затова, като начален етап от класификацията, определям този тип като Първи празничен, много често използван от тревненските зографи и поръчван за Великденските служби. Вторият тип е много близък до първия, но с тази разлика, че липсва централното изображение на тържествуващия възкръснал Иисус Христос. Често ще видим такива икони по църкви и манастири на територията на Търновската митрополия от XVIII и XIX век. Специфичното в тях е това, че първите сцени следват изборни четива от първите дни на Страстната седмица - Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда. Третият тип икони е особено впечатляващ по отношение на инвенциите. Става дума за „Ессе Homo” или във вариант на “Христос Поруган” в централната част на изобразителното поле. Тази иконография, както вече отбелязах многократно, е изцяло създадена и развита в западното изкуство (гравюри, живописни платна, пластика), а впоследствие намерила място в православното изкуство на отделните балкански народи. Също така, около централната фигура на разсъблечения и наметнат с багреница Христос се развиват сцени от Страстната седмица. Четвърти тип икони - единични. Става дума за сюжети, които изцяло запълват формата на иконата, но подредени една до друга в храма илюстрират множеството драматични събития: „Тайната вечеря“, „Предателството на Иуда Искариотски“, „Поругаване Христово“, „Бичуване“, „Съд пред Пилат Понтийски“, и разбира се, не на последно място епизоди от „Опело Христово“.

Настоящата класификация е все още в процес на разработка, но на базата на натрупани образци и материали, ще бъде завършена и чрез нея ще се разкрие богатството и многообразието на въпросния цикъл в християнското изобразително изкуство по време на Възраждането.

 

Д-р Пламен Събев

РИМ – В. Търново

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г. /Докладът се публикува със съкращения/

Икона "Тайната вечеря" от църквата в с. Шилковци, Еленско
Снимка: Пламен Събев

Икона "Страстите Христови",
втората половина на XIX в.,
зограф - Цоню Симеонов,
църква "Св. Арх. Михаил" - Трявна
Снимката е от книгата на Люба Цанева -
"Зографи от Трявна", 2013 г.

Икона "Страстната седмица", РИМ - В. Търново
Снимка: П. Събев

Икона "Христос Поруган" и сцени
от Страстната седмица,
РИМ - В. Търново
Снимка: П. Събев