Някогашните колиби Свинарите

През дола срещу к. Милиджиите има следи от една стара къща, наречена „Великината къща”. До края на 80-те години на миналия век, следите от каменните й основи все още личели, пише в записките си краеведа Иван Бонев Иванов, родом от с. Явор, Велика имала двама сина - Колю и Стойко. Колю развъждал свине и ги пасял като стадо. Останал ерген. Брат му Стойко, сеел киселци, които копаел из горите и ги облагородявал. Подредил си хубава ябълкова градина. Берял плодовете й и ги продавал. Така и двамата братя спечелили много пари – Колю от свинете, а Стойко от ябълките. Понеже развъждането на свинете „по-биело в очите“ на околните, започнали да викат на баба Велика и нейните синове – Свинарите, от където после произлязло и името на селцето. Така до 1951 г., когато тези колиби били преименували на Ябълковци. Стойко се оженил. Имал трима сина – Тихол, Пометко и Деню. После и те се задомили. Завъдили семейства. Останали да живеят на Свинарите. Така селцето изведнъж пораснало. Но дошли нови времена… Зараждащата се индустрия, новите промишлени предприятия и особено животът след 9 септември 1944 г., довел до обезлюдяването на селцата и в Тревненско. Жителите на Ябълковчани започнали да се изселват към Трявна, но не изоставили къщите и имотите си в плен на разрухата. Селцето било електрифицирано и водоснабдено, пътят - асфалтиран, а през празничните и почивни дни то отново оживявало, макар и за броени дни…

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* По данни на НСИ при преброяването на населението през 2011 г. Ябълковци няма нито един постоянен жител. През 1934 г. в селото живеели 34 души

** Снимки: Жоро Хаджиев