За три непознати църковни градежа на уста Генчо Кънев

В едни кратки бележки за градежите на уста Генчо Кънев от архива на Богомил Даскалов, открих три, непознати за мен, имена на селища, в които майсторът градил църкви. Две от тях не се споменават никъде другаде, макар че, по разбираеми причини, липсва изчерпателен списък с градежите на Първомайстора. Става дума за църквата „Св. Димитър“ в някогашното село Налбантари /дн. Ковачите, Сливенско/, строена през 1872 г. /според едно краеведско сведение – 1871 г., а по регистрите на Сливенската митрополия – през 1875 г./ от уста Генчо Кънев /в същото сведение, отбелязан, като „тревненеца уста Генчо Пенчев“ (?!?). Според арх. Н. Тулешков, църквата във въпросното село, е строена през 1871 г. от майстор Ганчо Пенчев, за когото липсват други сведения/.

Другият църковен градеж на Първомайстора, за който липсват всякакви други сведения дори в архивите на Сливенската митрополия и, за съжаление, не е запазен до днес, е църквата в Карнобатското село  Бей кьой /дн. с. Огнен/. За него споменава Б. Даскалов, но без повече детайли.

Уста Генчо Кънев построил и църквата „Св. Атанас“ в някогашното село Атанаскьой /бившето с. Атанасово, днес – ж.к. „Изгрев“ в Бургас/. Информация за това откриваме и в списъците от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./. Малко повече информация за този негов градеж открих в едно краеведско проучване, озаглавено „Миналото на Бургас“ от Георги поп Аянов. В редица статии във вестник „Народен фар”, от 1947 до 1950 г., той публикува откъси от подготвената за печат книга за миналото на морския град - от възникването на селището в средата на 17 в. до превръщането му в околийски център в средата на 19 век. Тя е базирана на писмени свидетелства на стари жители на Бургас, исторически документи и факти. Книгата така и не вижда бял свят, но откъси от нея са публикувани на сайта: http://www.burgas1.org/. И макар, че там не се споменава името на строителя на църквата „Св. Атанас“, то в сборника „Тревненска художествена школа“ и в списъка, изготвен от Б. Даскалов, за нейн майстор се сочи – уста Генчо Кънев. Според официалните сведения църквата е построена през 1888 г., като енорийска черква на някогашното село Атанаскьой. Първоначално сградата е била с формата на кръст. При обновлението й /неизвестно през коя година/, чрез разширяване от север и юг, сградата била оформена като кръстокуполна. Понастоящем храмът е еднокуполен, едноапсиден, състоящ се от наос и притвор, над който се издига камбанария. На новоизградения купол е изобразен Христос Вседържител.

До Освобождението, видно и от записките на Георги поп Аянов, в Атанаскьой имало килийно училище, вероятно открито наскоро след  училището в Бургас (1869 г.), или „най-късно след издаването на фермана за учредяването на Българската екзархия (1870 г.)“.

След Освобождението местните замислили да построят ново училище и църква. Поради липса на средства, макар и строежът на храма да бил започнат по-рано /не се знае точната година/, „едвам се довършил на етапи между 1885-1888 г.“.

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата „Св. Димитър“ в село Налбантари
/дн. Ковачите, Сливенско/

Църквата „Св. Димитър“ в село Налбантари /дн. Ковачите, Сливенско/

Църквата „Св. Атанас“ в село Атанаскьой
/бившето с. Атанасово, днес – ж.к. „Изгрев“ в Бургас/

Църквата „Св. Атанас“ в ж.к. "Изгрев" в Бургас