146 години от априлската епопея на тревненци. В името на свободата

                                                            „Аз не съм ходил за пенсия, а за идея и свобода“

Зограф Цаню Захариев

 

Нашият именит изследовател на българското изкуство проф. д-р Атанас Божков посвети на тревненската живопис няколко книги и редица свои изследвания. В тях прави впечатление високият патриотичен дух на населението на град Трявна и неговата относителна независимост във вековете на робство в Османската империя. Тъй като тук ще стане дума за един тревненски иконописец, ще започна изложението си с малка ретроспекция на различни исторически събития.

Благодарение на своето географско положение кръстопът, свързващ Казанлъшката долина с излаз на река Дунав, Трявна била причислена към военните селища, охраняващи важните пътища в империята. Това осигурявало редица привилегии на населението, узаконени със султански фермани, между които освобождаване от редица данъци. В самия град никога не уседнали турски заселници, нямало потурчвания, имало свобода на християнското изповедание. Професорът нарича Трявна „града на непокорните”.

В условията на относителна, но реална свобода на „потомците на старинните „юначни” и „хайдушки" родове се удало да съхранят много традиции, нравствени и етически норми от епохата на Второто българско царство. Те не позволили да угаснат искрите на националното самосъзнание".

Също така тревненските зографи и марангози не са си позволили да останат извън борбата за народна свобода.

„Тревненските живописци смятат дейността си за важен фактор за революционното преустройство на народното самосъзнание и не слагат граница между просвещението и въоръжената борба. Те чувстват приближаването на големите изпитания и когато делегатите от Оборище възвестяват началото на Априлската епопея, тревненската въстаническа чета се формира главно от марангози и зографи. Воевода на тази зографска чета е прочутият живописец Цаню Захариев, а байрака носи зографът Симеон Ц. Симеонов. Няколко години след Освобождението, когато предлагат пенсия на Цаню Захариев, той отказва с думите: „Аз не съм ходил за пенсия, а за идея и свобода“.

Чистите чувства, вложени в техните икони, съдбовната им привързаност към „занаята“ и оскъдните биографични данни, запазени в архивите или в паметта на потомството, дават основание да се смята, че тези хора са чисти, деятелни и целеустремени личности, с развито гражданско чувство и висок морал. Обиколките из страната и извън нейните предели (Румъния, Атон и дори Русия) разширяват техните естетически кръгозори. Зографската им дейност се пресича с бунтовните им пътища. Мнозина от тях се вричат в тайното дело с личната си патриотична саможертва. Уста Пеню Д. Ошанеца става спътник и закрилник Васил Левски, използвайки своето „тескере“ на строител, а синът му Златко намира смъртта си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За тях всяка инициатива, сплотяваща народа, заслужавала жертвена подкрепа...“.

Запазих текста на моя професор в оригинал, защото не смятам, че той трябва да бъде преразказван. И защото моята скромна цел е да подредя кратките биографични данни за художника Симеон Ц. Симеонов така, както са известни на историята. За да усетим духа на старопланинския град, да осъзнаем пътя на порива, извисил душевната потребност на човека на изкуството за истинска жертвоготовност.

Другият голям наш изследовател на възрожденското изкуство проф. Асен Василиев изгражда неговия образ по следния начин: „Краткият живот на Симеон Ц. Симеонов (1853-25..1881) е минал бурно и разнообразно. Бойка и неспокойна натура, той не е могъл да се примири с улегналия, обикновения живот и с политическото робство. „Моната” – така бил наричан, докъм 26-та си година, работил при баща си. Отзивчив към новостите в живота, той не се задоволявал да остане само в рамките на иконографията”.

Разностранните занимания на художника обаче го характеризират като истинска ренесансова личност. Той свирил на цигулка и флейта. Рисувал декорите на пиесата „Многострадална Геновева" при поставянето й в Лясковец през 1871 г. и участвал в нея като артист в Трявна през 1875 г. Рисувал портрети и фигурални композиции. Доставил първия фотоапарат в Трявна, с който си служил. Тези интереси били под егидата на революционните му стремежи, подхранвани от неговия братовчед Ангел Кънчев. Участието в зографската чета през Априлското въстание не е било само като неин знаменосец, но той е изрисувал и самото знаме. След разгрома избягал във Влашко. През 1877 г. заедно с VI дружина на българското опълчение минал Дунава с руските войски. За участието си в боевете на Шипка и при Стара Загора получил Георгиевски кръст за храброст.

По някои сведения, според Асен Василиев, той е правил портрети на Стефан Караджа и Хаджи Димитър (по снимка), на Александър II, княз Дондуков и княз Александър Батенберг. Рисувал и композиции, в които преобладават сцени от бойните действия и потресът на твореца от смъртта. За съжаление тези творби не са достигнали до нас. Позната е единствено графичната композиция „Смъртта и последният час на Васил Левский", също запазена по фотоснимка.

Тази творба носи духа на Вазовата „Епопея на забравените", създадена в памет и в името на тази наша въжделена свобода, която художникът доживял да види родината си свободна.

Още по време на робството Станислав Доспевски, Николай Павлович и Георги Данчов, първите наши светски художници, започват да се интересуват от българските старини, които носят белезите на славната българска история. Семената на този интерес са вече посети още от времето на Паисий. Българското възраждане като същност и съдържание се препокрива и с духа на европейската просвещенска епоха. Интересът към историческата живопис, към изобразяване личностите на българската просвета, съвременници на творците, предизвиква интерес и към миналото на собствения ни народ и страна. Към откриване на артефакти и тяхното опазване и съхраняване.

Симеон Ц. Симеонов е подвластен на същите пориви. В Погановския манастир той открива известния „Погановски поменик на българските царе", който е публикуван от другия корифей на българската история, чеха Константин Иречек. „Той представя образописеца като ентусиазиран „голям патриот", любител на старините". Асен Василиев цитира неговите „Пътувания по България“, където Иречек съобщава за друго дело на художника, решил да остави за поколенията четирите ктиторски портрета от Боянската църква: „Копия на тези четири лица (ктиторските портрети – бел. А.В) за Народната библиотека и за Княжеския палат е направил младият български образописец Цано Симеонов (авторът е объркал името - бел. С.М.) от Трявна 1881 r.

Художникът умира на 38 години от туберкулоза, на 21.01.1881 г. В края на същата година пловдивският вестник „Марица" пише за първите художествени произведения, постъпили в Народния музей - Пловдив. Интересното е, че същите копия са дублирани и били подарени на Пловдивската библиотека и музей, като втори музей, открит след Освобождението в България. В броя на пловдивския вестник „Марица" от 4.XII.1881 г. четем следната „Явна благодарност": „Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия изказва явно своята благодарност на дружинния командир в Казанлък, капитанът Г-на П. Шиварова за подарените му на областний музей и внесената чрез секретаря на генералното императорско росийско консулство в Пловдив Г. Арсеньева, четири царски лика в естествен человешки ръст, снемени на платно с масленни багри от стената на Боянската черква в Витош-Планина, и издадени в 1878 г. от българский опълченец Симеона Ц. Симеонов". Следват описания на ктиторските портрети на цар Константин Асен Тих и царица Ирина и на севастократор Калоян и съпругата му Десислава заедно със съпровождащите ги надписи.

Единият от надписите на едно от тях има текст: „издава Симеон Ц. Симеонов, 1878 г.". Четирите копия са се намирали в Археологическия музей – Пловдив, вероятно до 30-те години на ХХ век, когато е създадена и Пловдивска общинска градска къща музей, чийто наследник е днешният Етнографски музей. Ктиторските портрети на севастократорката Десислава и царица Ирина вероятно са преминали в новия музей. Портретът на Константин Асен Тих е останал в Археологическия музей, а следите на севастократор Калоян се губят.

В началото на 2000 г. двата женски портрета бяха преоткрити от музейните работници; реставрирани в Ателието за консервация и реставрация към Общинския институт „Старинен Пловдив” от реставраторката Христина Цветкова и след повече от 50 години за първи път бяха представени пред публика в Иконната зала на Градската художествена галерия - Пловдив, по повод 30-годишнината от създаването на Иконната експозиция на ГХГ – Пловдив.

Тези копия са направени с темперни бои върху платно. Копирани са с усърдие и прилежност. Днес не можем да установим доколко точно са копирани, поради многобройните промени и реставрации в Боянската църква след 1878 година. Сведения за състоянието на стенописите в онова време дава отново Иречек в публикуваната си през 1888 г. в Прага книга „Пътувания по България": „Във вътрешността на стария храм е тъмно, та трябва да се влиза със свещ... Най-скъпоценно от всичко са фреските, които покриват всичките стени. Изработени са с много ярки бои върху тъмен сиво-черен фон... До него (до Ктиторския надпис - бел. С. М.) се виждат хубаво запазените образи на севастократора като ктитор с изображение на черква в ръцете му и на жена му Десислава в природна големина. Насреща, на дясната страна, намираме подобни образи на цар Константин и на жена му Ирина... Великолепните шарени и златни одежди по византийски кройки добре се познават, и хубаво изработените лица с обли черти са запазени, особено у двете жени".

Такива виждаме днес изображенията върху платната на Симеон Ц. Симеонов. В края на краткия си жизнен път художникът посвещава своите творби на величието на България, светещо в паметниците на нейната култура от далечното минало и озаряващо човека, който, отдаден на изкуството и на народното дело, няма да бъде забравен – в името на свободата!

 

Светла Москова

Из „Известия на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 3, 2012 г.

 

 

* Четници в Априлското въстание в Трявна

 

Симеон Цонев - Моната, Петър Генчев, Цаньо Баръма, Продан Рачев, Цаньо Захариев, Кънчо Захариев, Васил Михалев, Захария поп Петров, Георги Калчев, хаджи Христо поп Димитров, Петко Г. Отвъденеца, Петър Балабана, Кънчо Германията, Цаньо Д. Стойчев и Братой Христов – всички от Трявна

 

Симеон Цонев - Моната

Десислава. Копие на фреска от
Боянската църква, кр. на XIX в.,
Симеон Цонев - Моната, ГХГ - Пловдив
/из книгата "Зографи от Трявна" /2013 г./, Люба Цанева/