Творби на зографите Симеон Симеонов и Досю Коев от църквата „Рождество Богородично“ в село Плаково

Село Плаково се намира на около 17 километра югоизточно от град Велико Търново. Както в повечето населени места, попадащи на територията на Търновската митрополия през възрожденския период, така и в Плаково е била издигната и богато украсена църква, за да могат християните свободно да изповядват своята вяра и да изпълняват традиционните си ритуали. Самата църква е посветена на празника Рождeство Богородично, тогава е и съборът на селището. Разположена е в югоизточния край, върху висок терен, в широк самостоятелен двор, ограден от каменни зидове. По план постройката е еднокорабна, едноапсидна, засводена, с олтар, наос и притвор. Според дарителския надпис, който е изсечен върху масивна каменна плоча (запазен до днес), храмът е издигнат и завършен през 1847 г. Според една легенда, описана в книгата на Никола Станев (История на Търновската Предбалканска котловина. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“, София, 1993, с. 170) по време на османското робство, близо до сегашното Плаково, се намирало по-старо селище на име Киселчово, което при поредни набези на кърджалиите през 1690 г. било опустошено. Оцелелите жители тръгнали към Еленския балкан да търсят убежище и закрила. Мъката по изгубените домове и близки роднини била голяма, те вървели и плачели и така новото селище било наречено Плаково. За самото селище съществуват исторически данни от края на XVII и началото на XVIII век, според джизие регистър през този период броят на непълнолетните мъже християни е 66.

Основната конструкция на храма е изградена по предварително издействан турски ферман от 1846 г. Но се оказва, че в дворното пространство, в близост до постройката се разкриват основите на неизвестна по-стара църква. Към храма е съществувало и килийно училище, построено през 1810 г. Най-старият свещеник, за който има данни, че е служил в селото, е поп Нейко. Той бил бунтовник, измъчван от турската управа, ослепял след побоищата в Търновския затвор. Починал през 1794 г. (на 104-годишна възраст), погребан в Плаковския манастир „Св. пророк Илия“. Следователно, може да се приеме, че през XVIII век в селището на това място действително е съществувала по-ранна църква, която е обслужвана от този свещеник-мъченик, а вероятно и не само от него. Следващите свещеници, за които имаме сведения, че са от село Плаково, са: Хвърлю, Кирил и Варлаам. Те са служили поетапно най-късно до 1825 г. През 1826 г. е ръкоположен свещеник Христо Стойчев, който се явява като един от инициаторите за построяването на нов възрожденски храм – „Рождество Богородично“. Заедно с кмета на Плаково – Цаилко Константинов, който бил заможен човек, с много имоти и добитък, пътуват чак до Цариград и откупуват фермана, допускащ издигането на храма. Строежът, както вече отбелязахме, е завършен през 1847 г. Иконостасът, въпреки историческите сведения и податки, до този момент не е бил обект на обстойно изследване. След неговото почистване и укрепване през 2016 г., се оказа че е запазен почти изцяло комплектът икони, които, заедно с резбованата конструкция (колонки, фризове, олтарни двери, надиконоскасен кръст), създават ансамбъл с високи художествени качества. Иконите са изпълнени от известните и високошколувани тревненски зографи Симеон Симеонов и Досю Коюв. В екипа се включва и друг зограф – Никола Илюв от Търново.

Досю Коюв (1790-1871 г.) е един от най-колоритните и продуктивни личности от кръга на тревнеските майстори. Негови творби се регистрират в различни краища на Северна България, включително и на територията на днешна Румъния. Любопитното в случая с Плаковската църква „Рождество Богородично“ е, че този зограф се присъединява към екипа на Симеон Симеонов в период, когато сам той печели доверие и приема множество поръчки за изработката на икони за множество добружански села. Същевременно не подминава Велико Търново като митрополитски център и региона му, за което свидетелства една икона от църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица, върху която той се подписва като „Феодосиа Константиновичъ отъ Трявна, 1854 г.“.

Доста по-рано, в Бабадашката църква (дн. Румъния) се регистрира като „зографъ Досю Коюw“, а годината на създаване иконите в тази обител е 1848. Работата по иконостаса на църквата „Рождество Богородично“ в село Плаково, той поделя с останалите зографи, като приема изработката на големите царски икони „Св. Николай Чудотворец“, „Св. Мина на кон“, както и иконата на „Христос Велик

Архиерей“ от проскинитария, разположен в наоса на същия храм.

Симеон Симеонов Коюв „кафезлията“ (1823-1879 г.) бил един от най-добрите марангози, ярък представител на Тревненската школа. Явява се син на Симеон Коюв, който пък е брат на Досю Коюв. В ранните проучвания се установява, че Симеон Симеонов работи предимно в екип с роднини от Витановския род, приемайки обемни поръчки за резба и икони в църкви, намиращи се във Великотърновската кааза. Асен Василиев, макар и обстоятелствен, посочва че повечето от работите му са изпълнени през 60-те и 70-те години на XIX век (Горна Оряховица, Лясковец, Дебелец). В действителност, върху една от основите на колонките (с червени букви върху златния фон) е изписана годината на завършване или освещаване на иконостаса в Плаковската църква – 1872.

Значително по-късно, след като е приключил работата в Плаково, той отново обикаля региона заедно със сина си Ангел Симеонов Коюв и се захваща с изработката „на ефтину едно табле в Дибилец“, както отбелязва в писмото си от 1874 до своята съпруга, живееща в Трявна. Ако посочената дата на рождение е вярна, следователно в това време е на 84 години. В същото писмо се отбелязва и неговото разочарование от договорката с килифаревските проклети богаташи (чорбаджията и епитропа), защото нито плащат парите, нито черпят с вино, нито дори хранят с хляб и гозба, затова, заедно със сина си, зарязват иконостаса недовършен.

Интересен аспект от цялостната картина е пазарлъка с гореспоменатия свещеник Христо Стайков. За съжаление договорът днес не е открит (запазен?), затова всички тези насоки на изследването могат да бъдат допълнително развити и обогатени с информация. Но същественото в случая е това, че представителят на духовенството в Плаково бил въвлечен в подготовката на Велчовата завера. Никъде не се уточнява какви са били връзките на този човек със самия бунт, но по логичен начин това може да се свърже с отец Сергий, игумен на близо разположения Плаковски манастир. След разкритието на Заверата повечето от участниците през 1835 г. са обкръжени от турците в Плаковския манастир. В последвалото сражение участват монаси от манастира и различни представители на занаятите от околните селища. Несъмнено, по спомени, и отец Христо Стайков също е бил сред тях, като по чудо спасил се и все пак, привличащ вниманието на турските власти през по-късните години. Едва през 1846 година той се осмелява да пътува до Цариград и да вземе разрешително за строеж на храма. Самите майстори – Симеон Симеонов и неговият чичо – Досю Коюв едва ли са следвали някакви принципи на подбор относно селището в което ще работят, по-скоро съображенията им се свеждали до възможностите на поръчителите, (средства, прехрана) и обема на работата. Що се отнася до Плаково, те несъмнено са узнали от самия свещеник в какъв бунтовен регион са попаднали и колко подозрително гледат на всичко новопостроено самите властимащи. За разлика от Килифарево, иконостасът в „Рождество Богородично“ на село Плаково бил завършен и осветен през 1872, т.е. доста по- късно – 25 години от завършването на строежа. В хода на изследването обаче се установява, че някои от иконите, например от регистъра със Страстите Христови, са били поръчани и изпълнени много по-рано от монтирането на иконостаса, през 1851 – 1855 г. Това означава, че Досю Коюв и Симеон Симеонов са приели поръчката най-рано през 1850 година, може би дори отделно са работили в своите ателиета и то на етапи, само когато е налице заплащане. Ако направим справка от старото, но все още актуално и мащабно изследване на Асен Василиев, ще установим, че тези зографи не очакват да получават средства само от един обект, напротив, през тези години те са твърде активни и обръщат внимание и на други поръчители. Относно Симеон Симеонов е трудно да се направи един цялостен сравнителен анализ, дори е въпросно неговото участие в работата на Преображенския манастир, Великотърновско, докато за Досю Коюв са известни значително повече факти. В началото на 50-те години, например се регистрират икони в църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица, а през 60-те години на XIX век попада в т.н. румънски период, като едновременно работи и за няколко добружански селища на днешна българска територия.

Практически иконостасът е направен от масивна дървена конструкция, сглобена от здрави греди, отделно резбовани планшети, колонки и фризове. Иконостасът е с обща ширина – 7, 94 м. и височина 7, 8 м. Лицевата му страна, конкретно в регистъра на царския ред и фриза над него, са полихромирани. Останалите високи части с фриза и Венчилката на кръста са резбовани, без нанасяне на злато в оригинал. Самият надиконостасен кръст (в основата на фоновете и по рамките), китрите и драконите са били покрити с листово злато. Олтарните двери също са с ажурно резбовани детайли, част от които са покрити със злато и сребро.

Иконостасът на църквата в с. Плаково е запазен в оригиналния си вид, почти напълно комплектован, без допълнителни подмени и доработки. Затова, особено след неговата консервация и реставрация, се превръща в един безценен паметник на тревненското възрожденското резбарско и зографско изкуство. Дяконската двер, надиконните пана, лозницата и подиконните пана са рисувани, като в цокъла са изписани сцените от “Шестоднева”. Царските икони са дело на няколко различни майстори и се датират от 1864 г. Празничните икони са от различни автори, но вероятно голяма част от тях изработени в периода 1850-1855 г.

Икони от иконостаса, проскинитарий и Владишки трон

Регистър празнични икони:

"Рождество Христово"; 2. "Кръщение в река Йордан"; 3. "Сретение Господне"; 4. "Обрезание Господне"; 5. "Благовещение"; 6. "Възкресение Лазарово"; 7. "Неделя Цветоносие" ("Вход Господен в Йерусалим"); 8. "Измиване на нозете"; 9. "Възкресение Христово"; 10. "Неделя на мироносиците"; 11. "Уверението на Тома"; 12. "Св. св. Константин и Елена"; 13. "Преображение Господне"; 14. "Възнесение Господне"; 15. "Новозаветна Св. Троица"; 16. "Рождество на св. Йоан Предтеча"; 17. "Отсичане главата на Йоан Предтеча" ("Секновение"); 18. "Успение Богородично"; 19. "Рождество Богородично" (с профилирана рамка); 20. "Въведение Богородично"; 21. Икона "Рождество Богородично", свободно стояща в наоса на църквата за поклонение.

Иконостас – висок регистър, разположен под Централния кръст. Икони от Страстната седмица

22. "Молитвата в Гетсимания"; 23. "Предателството на Иуда Искариотски"; 24. "Снемане от кръста"; 25. "Христос на съд"; 26. "Оплакване Христово".

Най-високи части на иконостаса

27. Китра с изображение на св. Йоан Богослов (част от "Разпятие Христово"); 28. Китра с изображение на св. Богородица (част от "Разпятие Христово"); 29. Централен кръст с "Разпятие Христово".

Регистър Царски икони

30. "Св. Пророк Илия" (с обков); 31. "Св. Архидякон Стефан" (входна врата към Проскомидията); 32. "Св. Архангел Михаил" (с обков); 33. "Св. Богородица с Младенеца" (с обков); 34. "Иисус Христос Вседържител" (с обков); 35. "Св. Йоан Кръстител" (с обков); 36. "Св. Богородица Живоносен източник" (врата към Дяконикона); 37. "Св. Рождество Богородично" (патронна икона)

Регистър подиконостасни пана

38. Празно място – дървена основа; 39. "Изговнане от рая" (част от входната врата към Проскомидията); 40. "Бог Саваот и змията"; 41; "Адам плаче пред Райските порти"; 42. "Адам копае, Ева преде"; 43. "Каин убива Авел"; 44. "Добрият пастир" (част от входната врата към Дяконикона); 45. Празно място - дървена основа; 46. "Христос Неръкотворен Убрус" - високо над Царските двери; 47. Царски двери ("Благовещение" и образите на Соломон и Давид); 48. Завеса - маслено платно с образа на Христос и Архангелски събор; 49. "Св. Мина на кон" (подписана Досю Коюв, 1864); 50. "Св. Никола Чудотворец".

- Проскинетарий с дърворезбени елементи, корона и икона - "Дейсис"

- Владишки трон с дръворезбени елементи, корона и икона - "Св. Три светители"

Произведения, принадлежащи на по-стар (незапазен) иконостас

Части от два броя иконостасни апостолски фризове (първата част от XVIII век, втората - от XIX в.)

Дърворезба и иконопис. Иконография, техника на изпълнение и стилистични насоки в работата на тревненските майстори

Дърворезбата по иконостаса е правена продължително време, изискващо внимание и много добре подбран дървен материал. Представлява масивна и тежка дървена конструкция, сглобена от греди и напречни планшети. Лицевата му страна е концептуално разделена на няколко регистъра чрез резбовани колонки и фризове, с подобаващ акцент върху Царския ред, където резбованите растителни орнаменти са стилно преплетени, балансирани в композиционни полета, увенчани с арки и капителни на колонките. Останалите високи части (с втория фриз и Венчилката на кръста) също са резбовани, но в оригинал без нанасяне на злато. Самият надиконостасен кръст е също зографисан, в комбинация от резбована рамка по периферията и отново използвано листово злато. Олтарните двери са изписани със сцената „Благовещение“, комбинирана с ажурно резбовани детайли, част от които са в злато и сребро и допълнително тонирани.

Иконостасът на църквата в с. Плаково е запазен в оригиналния си вид, но през първите години на XX век, вероятно при някакъв частичен ремонт, е покрит с бронзова боя. С течение на времето бронзът е потъмнял, а от оригиналната позлата нямаше и следа. При консервационно–реставрационните работи през 2016 г. той беше почистен и днес се превръща в безценен паметник на тревненското възрожденското резбарско и зографско изкуство.

Царските икони са направени върху дървени основи от по две-три дъски, скрепени с по два хоризонтални кошака. Живописта е изпълнена в темперна техника, с позлата по ореолите, короните, евангелията и други елементи от дрехите и атрибутите на светците. Позлатените елементи са разработени с цветни велатури. Върху одеждите има златни шрафировки. Всички икони от средния и високия регистър са покрити с лак, който обединява в една обща стилистика, а прозрачният кехлибарен цвят създава усещането за топъл баланс на иначе твърде ярките цветове.

Царските икони са изпълнени в класически стил – гънките по дрехите ситно се подгъват и надиплят, като основният доминиращ цвят е червеният, с деликатни просветлявания от златисти бликове. Въпреки че не са подписани, много вероятно е тези икони с образите на Божията майка, св. Архангел Михаил, Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител, както и патронната сцена “Рождество Богородично” да са дело на Симеон Симеонов. Освен всичко това, той предпочита да използва някои пространства от иконите, за да позлатява (кантове по дрехата на св. Богородица, Евангелието в ръката на Христос, ризницата на св. Архангел Михаил). Паралелно с иконописта той демонстрира виртуозна сръчност и естетически приоми за да придаде типично възрожденския характер на иконите – върху златния фон с много тънки линии доукрасява формите чрез фризове, барокови рамки, добавя растителни и геометрични орнаменти, комбинира чрез тъмни и светли велатури. Лицата на светците, както и откритите части – ръце, са изработени също чрез много прецизна техника на

преливане тоновете, за целта е използвал за основа темпера, а довършителните дейности по изсветляването са с полумаслени бои. Не по-малко впечатляваща е калиграфията на Симеон Симеонов, с много тънки четки той използва своите познания и възможности за да изтегли и подреди текстове по свитъка в ръката на Архангел Михаил, както и върху свитъка от иконата на св. Йоан Предтеча. Иконите на Досю Коюв са като допълнение към основната работа. Това са не по-малко обемни произведения, но направени от по-тънки дъски и крехки бои с тънко лаково покритие. Става дума за иконите “Св. Мина на кон” (подписана Досю Коюв, 1864) и “Св. Николай Чудотворец”, поставени в краищата на иконостаса (северна и южна стена на наоса). Като че ли в тях също така прозира високата школовка на стария майстор. По дрехата на св. Николай той демонстрира техниката пробастър, като залепеното злато е доста плътно и позволява дълбоки гравировки със сложни орнаменти. За съжаление, влагата по стените и инсектите от годините са предизвикали значителни загуби на основите и в двете икони, затова реставрацията беше продължителна и съпътствана с множество укрепвания и доизграждания.

Особен интерес представлява Страстният регистър от икони на иконостаса. Първата икона, на която ще обърне по-детайлно внимание е „Молитва в Гетсимания“. Подписана е от 1850 г. /…/

В духа на тревненци, авторът е представил съкратен вариант на сцената, с типичните контрастни и ярки (до суровост) цветове по терена и дрехите, с редуцирани участници. От заспалите апостоли тук са избрани само трима: Петър, Йоан и Иаков Зеведеев. Всъщност те съвсем не спят, очите им са отворени, погледите разнопосочни, и само жестовете на подложени длани по бузите и свитите телца подсказват за умора.

“Тайната вечеря” също заслужава внимание. /…/ Самата композиция е традиционна. Иуда Искариотски, също както своите събратя, е изписан обаче със златен ореол, протегнал ръка към блюдото на масата, грешка, позната от предходните периоди на османска власт.

В църквата на село Плаково е запазена една от най-странните композиции, които могат да се регистрират на територията на Търновската митрополия. /…/ Свикнали сме да виждаме, в унисон с традициите, Иуда Искариотски в момент на пристъпване или прегръдка, за да бъде ясно кого трябва да заловят първосвещеническите слуги и войниците. Това в иконата на Плаковската църква е пропуснато, липсва дори самият предател. За сметка на това Христос е вече арестуван, с наведена глава, доведен пред първосвещениците Ана и Каяфа от група войници (облечени в златни доспехи) и един слуга (Малх?), сгушен между тях. Забележителното в случая е и това, че тъкмо този загадъчен слуга е пресъздаден с лека усмивка на лицето, доволен от стореното. Подобен опит за психологически портрет и авторско интерпретиране на темата рядко може да бъде открито през Възраждането. Задълбочавайки анализа, нека погледнем образите на първосвещениците с високи златисти шапки на главите, особено фигурата с раздвоената брада. Неговите очи са изпитателно обърнати към унилия Христос, а ръцете му стискат (по-скоро придърпват) върховете на собствената брада. Познавайки изкуството от по-ранни епохи, мога да определя този жест като репликирана рефлексия на подсъзнателното мислене, заимстване от класическите образци на Византия, където, в повечето случаи от времето на Палеолозите виждаме Каиафа да прихваща гънките на дрехата си по идентичен начин, за да я разкъса, съгласно Евангелието. Тук обаче той не е изпаднал в ярост, а сякаш мъдрува за съдбата на Христос. Самата обстановка е с доста условен характер, така че трудно можем да определим къде се развива действието. Според възможностите на зографа е представен друг епизод, след самото предателство и извеждане от Гетсимания, по-скоро това е момент на посрещане арестувания от първосвещениците.

Следващата икона, поставена в центъра на този регистър, е "Снемане от кръста". За съжаление, по-голяма част от фона още преди стартирането на проекта за консервация и реставрация, вследствие на влага, бе опадал, твърде малка част от надписите бе съхранена /…/. Многофигурната композиция, с развити динамични пози на всички участници, е реално преписана от ренесансовите образци на живописта, пластиката и гравюрите. По-лесно обяснимият начин се отнася към щампите и гравюрите в библии и молитвеници, отколкото във възможността за пряко преписване на иконографията от големи творби като триптихът "Снемане от кръста" на Питър Паул Рубенс от 1614 г. Характерното повиване на Христовото тяло с плащаница, отпуснато в ръцете на Йосиф Ариматейски, Никодим, Йоан Богослов и жените последователки се развива в множество гръцки халкографии, в живописни платна, икони и стенописи на сръбски, руски, украински и полски майстори.

Но в основата на точно този тип композиция стои прочутата гравюра на холандския художник Lucas van Vorsterman, датирана от 1620 г. Тъкмо в нея се наблюдава това „рубенсово” повиване на Христовото тяло, придържането на ръката, разположението на останалите фигури. Логично, това се повтаря в много други библейски илюстрации на тази тема.

Последната икона от високия ред на иконостаса носи заглавието „Погребение Христово“. В композиционно отношение тук се повтарят традиционни елементи, които са съхранени през вековете и превърнати в една канонична цялост. Задължително е полагането на мъртвото тяло върху ленена плащаница, събирането на евангелските персонажи светците Йосиф Ариматейски, Никодим, Богородица и останалите жени - мироносици. Това всъщност се повтаря като модел във всяка една църковна плащаница, в комбинация с литургичния текст Благообразный Йосиф с древа снемъ. Верен на своя стил, тревненският зограф не е допуснал излишни действия като изсичане на гроба, поява на скърбящи ангели и всякакъв друг тип наративни детайли. За да се компенсира високото и скучно пространство в небето, кръстът заблестява със същите златисти лъчи по подобие на предходните икони.

Що се отнася до иконите от празничния ред, несъмнено те са продукт на различни майстори от различни периоди. Явно в църквата постоянно са се правели дарения, дори през началото на XX век. Повечето от тези творби обаче носят почерка на тревненските майстори, не е изключено някой от по-късните представители на рода Витановци също така да е работил за църквата в Плаково.

В заключение, благодарение на реализирани проект за консервация и реставрация през 2016 г. иконостасът в църквата на с. Плаково отново възвърна своят предишен блясък. От своя страна това даде възможност да се проучат в детайли и да се популяризират творбите на изтъкнати майстори, представители на Тревненската иконописна школа. Цялото културно наследство, включително Проскинитария и Владишкия трон, остават безмълвни свидетелства за дейността на тревненските зографи от средата и втората половина на XIX век.

 

Д-р Пламен Събев, РИМ – В. Търново

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 5, 2019 г.

Църквата "Рожедство Богородично" в с. Плаково

Общ изглед на иконостаса в наоса на църквата преди реставрацията

Царските двери преди реставрацията

Надиконостасен кръст с Разпятие Христово

Иисус Христос Вседържител, царски ред на иконостаса /в ляво/
и Св. Николай Мирликийски Чудотворец, царски ред на иконостаса

Патронна икона "Св. Рождество Богородично"
от царския ред на иконостаса

"Предателството на Юда Искариотски",
висок регистър от иконостаса

"Св. Прор. Илия",
царски ред на иконостаса