None

неделя, 15 май 2022 г.

Часовниковият механизъм от кулата на уста Генчо Кънев в Търново, отмервал времето в Средни колиби до 80-те години на миналия век

Той бил купен от църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ 
в Търново за 15 кубика дърва
 

Преди време ви разказах една малко известна история за старата часовникова кула във Велико Търново, строена през 1872 г. от прочутия тревненски майстор уста Генчо Кънев. Тя се издигала североизточно от Сарашката джамия и била съборена през 1892 г. В статията си „Търново през XIX в. (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)“, публикувана в т. 5/1972 г. на тогавашния Окръжен исторически музей – Търново, Тотка Драганова описва този градеж на Първомайстора и отбелязва, че часовникът на кулата, дело на същия майстор, бил поставен на църквата „Св. Димитър“ в еленското село Средни колиби. Според други източници, запазеният часовников механизъм, бил монтиран на фронтона на бившата Окръжна сметна палата в Търново, построена през 1911 г. на мястото на Сарашката джамия. Има и сведения, че „часовникът“ бил пренесен в търновската църква „Св. Никола“. А каква, всъщност, е съдбата му, след събарянето на кулата, и дали е запазен и до днес? Отговорът на тези въпроси открих случайно, докато прелиствах книгата „Храмовете в Еленска духовна околия“ /2002 г./ от Васил Ив. Славов, Христо Ст. Медникаров, Петко Д. Петков, 2002 г. Оказва се, че старият часовников механизъм наистина бил поставен в църквата „Св. Димитър“ в Средни колиби. Той бил монтиран на балкона в храма и биел на всеки час. Още по-интересен е фактът, че въпросният механизъм бил купен от църквата „Св. Св. Кирил и Методий" във В. Търново за „15 кубически метра дърва“, които църковното настоятелство и „добри християни от селото“ дали даром. За съжаление, не е отбелязана годината, когато се е случило това събитие. Сведенията от въпросната книга опровергават странното твърдение, че часовниковият механизъм на Търновската кула, също бил дело на уста Генчо Кънев. Според Петко Петков, автора на статията за църквата в Средни колиби, на часовника било издълбано името на неговия майстор - „Колю и калфа Христо от Трявна".

След построяването на нова кооперативна сграда с кула за часовниковия механизъм в еленското село, той бил преместен от църквата. Камбанката й била отлята в ТПК Метал" с технически ръководител Крум Начев от Средни колиби. Кога се е случило това, също е неизвестно. Днес обаче, на въпросната кула „часовник“ няма… Каква е неговата съдба, обаче, никой не знае. По сведения от Архиерейското наместничество в Елена, архивите и документите на храмовете били унищожени от „новата власт“ след 9 септември 1944 г., така че да се търси повече информация по въпроса, е невъзможно. Благодарение на кметския наместник на Средни колиби, г-жа Снежана Стоянова, която ми помогна в събирането на сведения от стари жители на селото, стана ясно, че „часовникът“ отмервал часовете до 80-те години на миналия век, след което следите му се губят. Вероятно се е повредил и заради това е бил свален от кулата, но каква е неговата по-нататъшна съдба, никой не знае…

В статията на Петко Петков за църквата „Св. Димитър“ откриваме още интересни сведения за градежа на храма и неговата украса, затова ще си позволя да допълня информацията, която публикувах преди време. Църквата в селото била построена на мястото на стара църква на името на Св. Димитър /1840 г./ през 1894 г. от уста Георги Колев Георгиев /1843-1926 г./, родом от тревненските колиби Добревци, който в последните години от живота си се преселил в златаришкото Горско Ново село. Според някои изследователи той е ученик на уста Колю Фичето. Старият храм в Средни колиби бил съборен до основи през 1893 г. И само за година била построена новата църква, а в градежа й, с доброволен труд, се включили и местните селяни. Годината на освещаването на храма е неизвестна. Той е изграден от бял камък и представлява корабна базилика с размери: дължина 20 м., ширина 10 м. В него е вградена камбанарията, която носи четири камбани: голяма, средна и две малки, и желязно клепало. Според проф. Асен Василиев, иконостасът в църквата бил дело на тревненския майстор – резбар Иван Николов Касев /1881-1967/, родом от с. Генчовци, преселил се в търновското село Асеново. Не е известна годината, през която той е бил изработен, но ако сведенията на проф. Василиев за рождената година на майстора са достоверни, то няма как иконостасът в храма да е негово дело, тъй като през 1894 г. е бил само на 13 години. Твърде вероятно е, да става дума за баща му Никола Иванов Касев /1855-1940 г./, който може да е работил съвместно със сина си, или по една или друга причина, най-вероятно – финансова, иконостасът да е бил изработен доста по-късно… 

Пак по сведение на проф. Василиев, иконите в църквата са дело на зографа Иванчо Кънчов от Трявна. Те са поставени в три реда: царски - 8, апостолски - 12 и празнични - 24. По парапета на балкона били окачени малки икони от старата църква. Храмът бил изографисан през 1923 г. от известният търновски живописец Атанас Велев.

 

Подготви

Галина Иванова


Часовниковата кула на уста Генчо Кънев в Търново



Църквата "Св. Димитър" в с. Средни колиби



Бившата кооперативна сграда в селото с часовниковата кула


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...