Тревненски бУдил: Любопитни факти и сведения за първите текстилни фабрики на Трявна

Вече е ставало дума за първата фабрика в Трявна – „Александър I“ /1891-1913/, която местните шеговито наричали „Англичанката“ и била построена на „брега на реката при село Димиев хан“, както и за емблематичната фабрика „Св. Георги“. Публикуваните до момента материали, са основно от страниците на тревненския периодичен печат. Някои от фактите обаче, се разминават със сведенията от Държавен архив – Габрово, където се съхранява фонда на Акционерно дружество за текстилна индустрия „Св. Георги“ – Трявна /ф. 67К/. Наскоро попаднах и на интересни детайли около създаването на въпросната фабрика, упоменати в записките на габровския предприемач Андрея Момерин - собственик на най-старата, първа българска фабрика за фин трикотаж, създадена от баща му Христак Момерин в Габрово през далечната 1890 г. Не по-малко любопитни са и сведенията на краеведа Георги Б. Петков от Нейковци за съществуването на вълнено-текстилната фабрика в района на плачковското село Радевци, която била открита преди Освобождението и функционирала до 1897 г. Тя била собственост на „богати тревненци“, а проектът и строителството й, били дело на известния майстор Петко Димиев от плачковското село Околиите /заедно с брат си Никола той строи църквата „Св. Димитър“ в с. Нейковци (1882 г.)/, който построил и къща към фабриката, както и голямото водно колело… Затова реших днес да ви припомня тези истории, като ги допълня с непубликуваните до момента /в групата и блога/, факти около зараждането на текстилната индустрия в Трявна.

И така, по сведения на ОДА – Габрово, Акционерното дружества за текстилна индустрия "Свети Георги" в Трявна било основано с протокол от 29 септември 1917 г. в София. Първоначално то било именувано „Безименно акционерно дружество за индустрия и търговия с текстилни материали „Свети Георги”“ с централа в София и клон /фабрика/ в Трявна. При учредяването си то разполагало с 1 милион лева основен капитал, срещу който издало 10 хиляди акции по 100 лева всяка. Дружеството използвало набрания капитал за закупуването на първата текстилна фабрика в Трявна - „Александър I", построена и пусната в действие през 1891 г. от Георги Т. Попов и неговите съдружници - Димитър Златев, Тихол Бончев, Бончо Тихолов и Тотю Киселов /повече подробности можете да прочетете в публикацията „Англичанката“ – първата фабрика на Трявна в групата и блога/. По сведения на Богомил Даскалов, който списва поредицата „Индустриална Трявна“ на страниците на „Общински вестник Трявна“ в периода (1938-1940 г.), след смъртта на Георги Попов, през 1895 г., предприятието започва да „заслабва“. Година по-късно, през 1896 г., според сведенията от ОДА – Габрово, „Англичанката“ минала в несъстоятелност и поради задълженията й към Българската търговска банка, станала нейна собственост. Това наложило БТБ и лично директора на фабриката, да организират акционерно дружество, което да поеме активите на фабриката от банката. И действително преговорите за учредяване започнали още от 1912 г. и приключили едва в 1917 г.

В Летописната книга на Църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Трявна, е отбелязано, че през 1910 г., в деня, в който православната църква отбелязва смъртта на Св. Йоан Кръстител, тогавашния Великотърновски митрополит Антим /Кънчев/, положил основният камък на новостроящата се фабрика „Св. Георги“.

Производствената и търговска дейност на предприятието започнала в началото на 1918 г. Безименното акционерно дружество се е занимавало с производство на различни прежди и платове (фини и по груби) и търговия с тях.

На 27 ноември 1920 г. в София било свикано извънредно общо събрание, на което били изменени някой пунктове от устава и името на дружеството „Свети Георги” - Акционерно дружество за текстилна индустрия и търговия с текстилни материали, което име останало да носи до ликвидирането.

През годините на своето съществувание дружеството подменяло и купувало нови машини, построило нови постройки. Паралелно с това растял и неговия основен капитал - 1,5 милиона лева през 1920 г., 4,5 - през 1926 г. и през 1941 г. достигнал 18 милиона лева. С всяка изминала година дейността на дружеството растяла, а с това растели и печалбите на акционерите, като през 1939 г. са разпределени 1 162 586 лева., а през 1943 г. - 5 319 148 лева. Главни акционери били Българска търговска банка, Атанас и Ив. Бурови, Михаил Димитров, Губиделников и др.

Фабриката била един от най-големите производители на платове в страната, предназначени за армията и населението. По-късно започнала да произвежда модерни вълнени мъжки и дамски платове.

На 23 декември 1947 г. дружеството било национализирано, а през 1949 г. е преименувано на Държавно индустриално предприятие "Ангел Кънчев" - Трявна.

А ето и някои интересни факти от зората на текстилната индустрия в Трявна, отбелязани в записките на габровския предприемач Андрея Христак Момерин:

„Управителният съвет на Българска Търговска банка с централа в гр. Русе, взема решение за построяване на фабрика за камгарни платове и прежди на местото на старата, изгоряла от пожар тъкачна фабрика в гр. Трявна. Възлагат на Васил Карагьозов, бивш директор и акционер по линия на жена си в Вълнено текстилно акционерно дружество Иван К. Калпазанов, който току-що се завърнал от Русия, където беше емигрирал поради някаква афера, да изготви доклад, за построяване на нова текстилна фабрика в гр. Трявна. Г-н Карагьозов предоставя доклада в централното управление на банката, но съвета не го одобрява. Натоварват със същата задача г-н Ганчо Д. Попов, който на скоро със съдействието на Гъбенски, построиха до самия Хаджи Цонев мост, стария път за Балкана, камгарина предачница, обаче и неговият доклад не е одобрен. По поръчение на г-н Губиделников, председател на управителния съвет на банката, пристига в Габрово, г-н Георги Р. Цанков - член от съвета и търси среща с чичо ми Андрея Момерин /на когото съм кръстен/, намира го и го моли да отиде в гр. Трявна да огледа самото място на изгорялата фабрика, съсобственост на банката, местата покрай реката и в подробно изложение, да даде мнение за най-подходящото място, където да се издигнат постройките за една голяма и модерна фабрика. Да препоръча двигателната сила, която ще е необходима за придвижване на предачните машини и становете т.е., дали трябва да се инсталират водни турбини или парна машина. Чичо ми знаеше, че по тази материя съм запознат от получаваните проспекти и планове за строеж на текстилни фабрики и инсталирането им, получавани от фирмата “Хартман” в Германия, Принц Шмид и Синове в Англия и други фирми от Швейцария – в Габрово бяха се запалили доста фирми да строят текстилни фабрики, които прибягваха за оферти и сведения при нас, които ние получавахме от фирмите в чужбина. Трябваше да се знае - колко предачни машини или тъкачни станове ще се поръчат, за да им се даде сведение за необходимата енергия и размера на заплатата, двигателна сила, необходима за провеждането им. Чичо ми ме извика и отидохме заедно в гр. Трявна. Два дни оглеждахме местата далеч по течението на реката, възможностите за построяване на бент, прокарване на вода, получаване на пад за инсталиране и турбина за произвеждане на електрическа енергия за движение на предачните машини и станове на бъдещото предприятие за производство на вълнени прежди и платове. Огледахме и размерихме мястото на изгорялата от пожар фабрика, път и вода за построяване на фабрично здание с необходимите други отделни складове и жилища. Спряхме се на два варианта. Първият, фабриката да се построи на мястото на изгорялата фабрика, близо до реката, като за двигател и осветление, се достави голяма парна машина. Втория вариант - на повече от километър да се изкупят местата, да се издигне висок масивен бент, за да се образува микро язовир, да се изкопае дълбока вада, да се вкара водата в нея и от пада, който ще се образува, се постави турбина за продвижване машините – евтина двигателна сила, но да се реализира този проект, ще са необходими много средства. Двете изложения, подробно написани с указание на фирмите, от които да се доставят машините и скици на постройките, чичо ми занася в гр. Русе. Пълният състав на управителния съвет на банката се събира на извънредно заседание и той им прочита изготвеното изложение, предава отделно планове, скици и проспекти. Членовете от съвета, единодушно одобряват първият вариант, благодарят за обстойното изложение и нареждат на банковия касиер да брои на чичо ми сумата от 10 000 лева – възнаграждение за положения труд. Не след много се започна строежа на фабричните постройки – голямо солидно предприятие за производство на камгарни прежди и платове. Назначен е за административен директор г-н Илия Димитров, бивш главен счетоводител на фирмата Йосиф Р. Цанков и Со във Габрово, при условие, че влиза и като акционер като закупи акции от предприятието с название Акционерно дружество фабрика “Св. Георги” гр. Трявна. В последствие, под предлог да се заинтересува технически персонал и работниците в производството, той издейства от управлението на фабриката, да се отпуснат и изплащат на срокове, акции на всички, съобразно възможностите им. След време директорът и акционер Димитров, изкупува акциите от работниците и персонала, и набира пакет акции за повече от 50 % от дружествения капитал, добива бащинство и става господар на предприятието…“.

Как продължава тази история е ясно. Цифрите и фактите от кратката справка в Държавен архив – Габрово, са достатъчно красноречиви. Пък и споменатите от Б. Даскалов данни за параметрите на производството, производствените мощности и активи на фабриката /повече подробности можете да прочетете в статията „Текстилна фабрика „Св. Георги“, публикувана в групата и блога/, също са показателни за нейния възход през годините до национализацията през 1947 година. А кой знае каква щеше да бъде нейната съдба, ако беше случила на други времена и управници. Уви, същото се отнася и за останалите, заграбени от новата власт предприятия, общо 39, на територията на Тревненска община, по проучени до момента документални източници… Така или иначе, след национализацията, текстилната фабрика „Св. Георги“ продължава производството на вълнени платове, прежди и одеала, само че под името ДИП „Ангел Кънчев“ /1949-1964/. През 1952 г. към него се присъединяват ДИП „Петър Богданов” – Трявна и ДИП „Лебед” – Трявна. От 1965 г. става филиал на Обединено производствено предприятие „Георги Генев” – Габрово, а от 1966 г. се преобразува в ДВТК „Ангел Кънчев”. От 1971 г. се преименува на ВТК „Ангел Кънчев”, поделение на ДСО „Текстил”, а от 1976 г. е поделение на СК „Витекс” – София. През 1987 г. се преобразува в Технологичен комбинат „Ангел Кънчев” – Трявна, поделение на СО „Витекс” – Габрово, а от 1989 г. е поделение на ДФ „Витекс” – Габрово. През 1991 г. се регистрира като ДФ „Ланатекс” – Трявна за производство и търговия в страната и чужбина с вълнени и вълнен тип тъкани и изделия от тях. Същата година се преобразува в ЕООД с държавно участие, а през 1995 г. – в ЕАД. През 1999 г. дружеството е приватизирано. Днес, 23 години след неуспешната приватизация на „Ланатекс“, на територията на някогашната емблематична за Трявна фабрика „Св. Георги“, са останали само руините на забравата – символ на безхаберието ни пред паметта на предците и уроците на времето…

Подготви

Галина Иванова

Георги Т. Попов (1839-1885 г.) -
един от пионерите
на фабричната индустрия в България,
кмет на Трявна през периода 1881-1882 г.
и народен представител (1881 г.)