Документи за положението на българското население от Търновската каза през Кримската война

Кримската война (1853-1856 г.) означава преломен момент в развитието на нашето Възраждане. След няколкото успешни войни срещу Турция Русия вдъхнала най-големи надежди на българския народ не само за подобряване на политическото му положение, но и за освобождението му от турското иго. Ето защо както в България, така и вън от нея, предимно в дунавските княжества и Русия, започнали редица приготовления за въоръжено въстание или за съдействие на руските войски. Революционният подем на българския народ получил невиждан дотогава размах. Поради това въпросът за положението и борбите на българския народ по време на войната буди най-жив интерес. Въпреки това ние сме още далеч от възможността да дадем разгърнато и документирано изложение на този толкова важен момент от българската история главно поради разпокъсаността, в някои случаи поради трудната достъпност и липсата на публикации на документален материал. С настоящата публикация ние целим да улесним бъдещите изследвания, като осветлим чрез документи само една страна от големия комплекс от въпроси, свързани с отражението на Кримската война върху българския народ, а именно икономическото положение на народа в условията на тежката и сравнително продължителна война, административния гнет и социалните спътници на войната в загнилата турска империя.

Документите се съхраняват в архива на Георги Попсимеонов (Анатноста), който се пази в Българския исторически архив при Народната библиотека „Васил Коларов“ /* Преименувана в НБ „Кирил и Методий“ през 1963 г./.

Георги Попсимеонов е роден в с. Арбанаси, Търновско, в края на XIX в. Той бил в продължение на 48 години „каза векилин“, т. е. представител на българското население при управлението на Търновската каза. През 1846 г., когато султан Меджид правил сюнет (обрязване) на сина си, Георги Попсимеонов бил представител на християнското население от Търновска нахия (община, съставена от няколко селища) в Цариград. През 1856 г. му бил връчен царски нишан, а от 1869 г. му била отпусната пожизнена месечна пенсия от 250 гроша. Именно в качеството си на каза векилин през него минавали всички по-важни въпроси, свързани с управлението, разпределението и събирането на данъци, предложения и оплаквания. Благодарение на това в архива на Георги Попсимеонов се намира обилен материал по интересуващия ни въпрос. /…/ Главните моменти, които документите разкриват, са: ангария, реквизиции, безчинства, своеволия. В текста сме употребили квадратни скоби за означени букви или думи, вмъкнати от нас, необходими за правилното разчитане на текста. Също на някои места пунктуацията е изменена, когато това се е наложило за улесняване и изясняване на текста. Внимателният читател ще забележи, че писмата са написани в крайно угоднически тон. Трябва обаче да се има предвид, че в по-голямата си част те са подписани от български чорбаджии и първенци и се изпращат на един изтъкнат първенец - туркофил и гъркоман. В случая обаче важното е не тонът на писмата, а фактите, които те дават, и тъжната картина, която разкриват с описанието на положението на българския народ през време на Кримската война. /…/

Документите на български език са подбрани и пояснени от Ст. Великов, а тези на гръцки език са подбрани и преведени от Ст. Маслев. /…/

***

ТРЯВНА

№ 50

Писмо на тревненски жители с молба да им се намали

наложената реквизиция

24 септември 1853 г.

Благородний Господине!

Умолявате се от страната на сичките жители от селото ни да връчите приключенното ни молебно писмо до паша ефендимас и от ваша страна да му докажите хала на селото ни; както знайте, наше село в сичката каза, че е най-ускъдно и е лишено откам сеидбите, според както знайте, че нищо не става. Ний досега сякога сми чалащисвали /* от чалаш /чаластисвам/ - трудолюбие, усърдие/ да посрешним каквото и да се е поискало и сега сми готови да спомогним, от сардце и душа да допълними поискания юк /* товар, бреме, стока/; но той надминува нашите сили и хич не знаими как да сторим; трябва да се расплачат сиромаси и вдовици и пак не се знае дали щем можа да допълними исканата сума. За туй се молим на Ваше Благородие доколкото ви иде отръки, сторете милост и добро да докажите на паша ефендимис, ако е кабил /* възможно/ да се намали юкя на според хала ни, като да можим да го искарами без да се посрамим. Вярвайте, че не ще е малко туй добро, ако би го извършите и ний от наша страна не ще останем нечувственни.

Тревненски жители

НБВК-БИА, 11 А 3235. Оригинал.

***

№ 51

Писмо на Кънчо Генков от Трявна, в което съобщава, че прилага изложение на тревненци до търновския паша относно невъзможността им да изпълнят заповедта му, защото до 300 души са на жътва в Добруджа, а други над 3000 души - на юг от Стара планина

3 юли 1854 г.

Предраги Господин Георги!

Прилагаме Ви едно изложение до светлейшия ни паша ефенди, което Вие ще поднесете на негова Светлост, като го помоли и Ваше Благородие от наша страна за това, за което ние го молим писмено, понеже действително до триста души от нашия град са жетвари в Добруджа. Други пък по същата печалба са отишли на гурбет към Черноморието. Чорлу, Нова Загора и  те възлизат над три хиляди души, а тези, които са останали в града ни, не са годни за такава работа. И така оставаме с наскърбени сърца, загдето не можем да изпълним господарската заповед на нашия паша ефенди, за чиято благосклонност молим. Днес получихме и Вашето приятелско писмо относно печати за това, което е наложително за общото благо, и ето изпращаме Ви с готовност 14 печата. Известете [на] нашия паша ефенди, че градушката унищожи две пети от нивите на града ни.

Оставам

Ваш напълно предан приятел

Кънчу Генку

Относно господин Никола, за когото Ви писах, не ми съобщавате дали има нужда да се готви за Цариград, или не.

НБВК-БИА, II А 3540. Оригинал.

***

№ 52

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от своеволията на местните български чорбаджии - Никола Христов и Никола Чушков

10 март 1855 г.

Почитенному Георги чорбажи каза векили,

Тарпехми, дудету са тарпеши. Нашите чурбажии, а най-многу двамата Николувци * /Става дума за чорбаджиите Никола Христов и Никола Чушков/ гу прикалиха веки и народа са многу утеготи, кату гледа криви пу хатър и по инат рабути. Щяха да додат сюрмасити при паша ефендимис да са плачат и да са молят да ги утарве от тези хора, ама да са ни раздига ду толкус работата, намерихми мунасип /* монасип – угодно, удобно, уместно, съобразно/ и пруваждами Белча чорбаджи ду ваша милус сас туй писму да ти дукажи какви рабути правят: убисчистяват хората; ут години ахтови /* актове/ вадят хора веремжии /* верем – туберкулоза/; които си гледат рабутата, запират ги и ги бият, защоту ни биле техен тараф; каквоту биха Дача махалебашнята и запираха някогу по ими Дончу; коиту ни са ходили да искат чушката * /Чорбаджи Никола Чушков/ за чорбаджия, сига ги сандардисват /* съндърдисвам - разорявам, разбивам/; селуту ни са дели на пет махали, ама двете махали Кювдересийле и Бахряк махалеси защоту ни са чушкув тараф * /на страната на Н. Чушков/, най-многу теглят. Усвен дету ги натувари с ошура /* ушур (юшур) – данък, десятък/ от таксима /* таксим (таксимат) – разпределение/, колкуту им са падаши по три хиляди гроша, за де каквиту други ангарии додат, тях тувари и ги сандардисва, хората като видят кривуту ни могат веки да теглят и искат да са разбягат.

Тези рабути молими ти са да ги дукажиш на паша ефендимис и тези хора многу разбъркаха селото ни за туй и ни ни са кабул /* одобрение, съгласие/. Ний сми си дали и михурити /* мюхюр – печат/ на Белча, аку намериш мунасип ваша милост да са направи арзухал /* молба, заявление/ да ги удари и да са даде на паша ефендимис, защоту ни са тегли веки на царя на здравиту, на паша ефендимис на динети * /В смисъл, че това тегло не се тегли вече, когато султанът и пашата са живи и виждат тези работи/ да правят таквизи работи. За туй ти са молим да докажеш на п. ефендимис да си влязат в рида тес работи с идин усул /* леснина, правило/ да са ни дига народа и сиромасити да са влачат да ви болят главата и тъй оставами

В надежда твои приятели

Тревненци

Кънчу Генку

Цаню Стойчю

Иванчу Райкув

Петар Пейчюв

Ангел х[аджи] Таху

Петку Р. Славейков

Димитър Стойчю

Белчю Цаню

Иванчю Стоюв

Христу хаджи

НБВК-БИА, II A 3251. Оригинал.

***

№ 53

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от своеволия на турските власти в Шумен, които присвоили коне на техни съграждани

16 март 1855 г.

Почтеному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп Симеон

чесно сас покорением

Покорното наши писму ни е за друго токмо да та поздравими и ти известявами какво дето проводихми кюмюр на Шумен сас коне и като занесли там кюмюра стоварили кюмюра, тръгнали си насам да си додат, чи ги стигат на баира и улавят идинаси (единайсет) коня и ги заптисват за мекере. А ние нали си проводихме коне за Силистра и за Шумен, тези хора, дето им са заптисали /* забтисвам – запирам, задържам, присвоявам/ там конети, ни са монасип и са слугували на друга рабута и сига аку останат там конети им, язък става за тях и други пат как ще кандардисами други да варшат рабута, като чуят чи става тай. Но молими са на ваше благородне какавто колайлак /* колай – леснина/ знайш, стори милост на тези сиромаси с какавто колайлак става. Ето и на конети сайбиите им, имената що ги написвами именно: Павлювци /Радан Стоян/ - 1 кон; Генчувци /Колю Стоян/ - 2 коня; Добрювци /Митю Михал/ - 1 кон; Хитрювци /Петар Кутю/ - 1 кон; Бижовци /Миню Геню/ - 1 кон; Манювци /Цаню Динчу/ - 1 кон; От Царисто (* Вероятно Царето) /Петку Слав/ - 1 кон; Фарювци /Тодур Илку/ - 1 кон; Страмци /Кою Петрув/ - 1 кон; Коювци /Цаню Стою/ - 1 кон.

На тези хора заптисали конети и от другарите им додоха да сториха хабер и ние пишими до ваша милост, чи каквото знаиш да стани и оставами во здравие ние ваши покорни доброжилатели

Никола Иванчу

Михаил Стоену

Тодор поп Иван

НБВК-БИА, II А 3266. Оригинал.

 

No 54

Писмо на тревненски първенци, с което молят за отменяване

на реквизиция и ангария, наложена на тревненци

29 март 1855 г.

Почтеному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп Симеонов

чесно сас покореннем

Caс перво та поздравявами сас празника и казвами Христос воскресе на многая лета и на светогу Георгия сос здрави да стигнеми и втору ти известявами какво додоха боюрунтии /* буюрултия – заповед, наредба/ от паша ефендимис и разбрахми каквото на поучава; но ние са надявами досега се да сми чалашсисвали добре; анжак сига са молими много дано ни приемниш молбата, дето са искат 22 чифта мекере волови. Аку си има колайлака, сторете милос да ни оставити някуй чифт от тях, та и за другити, дето искат 100 кола, за да носят за Балчик писмет /* сухар/, и от тях са молим да пооставити и от тях, защото ни остана тварди хайвани у хората, дету да варшат рабута. Хората продадуха от зимас хайле хайвани спорет рабутата и ний сига са надявами пак да проводими по колибити да ги правят тертип и заради овцети, и за боба, молим ва, сторете хабер кога да гу дигами и кога ша докарами боба и овцети и спорет дету нямами леща и аку има колай та и за маслото ща тарсими да копувами да дадеми и от овцете такмим 1650 ли да проводим, или ша ни сторити милост и от тях молим ва христиенски на християнити милос, аку има кабил сторети, защото знаиш на нащити сиромаси хала им какав е и в какво состояние са откам иманито си, както знаиш твоя милост и на теби са молим като на стари баща и наставник на чидата си и оставами во здравие ние ваши искрени и доброжелатели и покорни

Никола Иванчу

Цаню Райку

Ангел хажи Таху

Тодур поп Иван

Никола Райку

Канчу Генку

Михаил Стояну

Белчу Цаню

Никола Теодур

НБВК-БИА, II А 3249. Оригинал.

***

№ 55

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от наложена ангария и реквизиция на тревненските жители

17 май 1855 г.

Почтеному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп

Симеон чесно,

Покорното наши писму ни е за другу, токмо да та поздравими и ти известявами какво провождами тарпанжи /* тарпанджия – косач/, дето са искат от нази и в боюрунтията пиши 99 души, но ние провеждами сига 55, чи за косура са молим, защото ни останаха хора, праснаха са по люцкити каази по рабута и които останаха старци и дето са болни, но молими са да намини сас тези, и другу кола са искат но ни знаими какво ша сторими, като нема и дето има ходили и виран воловити им, и другу тескере доди за балтажии /* балтаджия – брадвар/, илем спорет дето нема забитина ни, ни можахми да разбереми боюрунтията за какво са тези балтажии, за да рабутятят ли балтажилака, или за друго, защото аку чи са за да рабутят балтажилак, трябва да си зимат такам, или да ни си ли зимат такам, молими сa стори труд чи ни докажи писмено какав тертип да струвами балтажити и за де са защо нема кой да прочете боиронтията и другу нема що да ти пишим, оставами во здравие ние ваши покорни искрени доброжилатели

И на хората ни сме дали пари никуму

Никола Иванчу

Михал Стойну

Никола Теодур

Иванчу Теодор

Златю Димитри

НБВК-БИА, II A 3264. Оригинал.

***

№ 56

Писмо на тревненски първенци, с което молят за отмяна на реквизиция, наложена на тревненци

5 август 1885 г.

Благородному Градоначалнику Нашему Г. Г. Георги поп

Симеон чесно,

Покорното наши писму ни е за другу токмо да та поздравими и прихождами да та попитами заради овцете, щото са искат от нази да на суветоваш как да ги проводими, или да постоят. Каквото е за добре заради нази, молим ва, тай на научети да направими, защото става четири или пет дена как е дошла боиронтията и пиши да ги проводим 1000 овце и аку ще ги провождами понеделник ли да сторим да ги проводим, или кога, и което е добре за нази, молим ви са, от пишите ни и оставами во здравие сия ваши покорни доброжилатели искренни.

Пак повтареми молбата. Аку занося милост, сторете ни колкото прилича нам тварди добре на знаиш, ваша милост, и ни знаим от другади сила /* В смисъл – „още изпращат ли войска“/ ще ли провождат, или не, то ни ни прилича да питами, ама сас простотата си питами и ни ни варжи кусур, молим са.

Никола Иванчу

Иванчу Тодур

НБВК - БИА, 11 А 3265. Оригинал.

***

№ 57

Писмо на тревненски първенци, с което молят за отмяна на реквизиция, наложени на тревненци на ангария

17 август 1865 г.

Благородному Градоначалнику Нашему Г. Г. Теорги поп

Симеонов чесно,

Покорното наши писмо ние за друго тъкмо да та поздравими и прихождами да са допитами заради овцете дали да ги проводиме, или да стоят и другу ви са молими; приди дистина дине беши дошло боюриоития заради някои качаци /* качак – беглец/ дюлгери за Силистра, що бяха проводени, те побегнали оттам, аку има колай да ни ги провождами, много са молим сторете добро на тях и дано мини да ни провождаме, защото много са плашат от болести, дето идват и заради интизимжията /* интизанджия – човек, който следи за изпълнение на плана, нормите, работата/. Молим са на паша ефенди дано стори тертип да доди, защото много теглят хората зехмет /* захмет – затруднение, мъка, грижа, безпокойство/, дето си гледат снопите чи стоят и време дето минува и барзат да варшеят чи да идат да пичелят да си зимат харч /* разноски, разход/ и за даванито, и за тях си и другу нема шо да ви пишем оставами во здравие ние ваши искренни доброжилатели и покорни

Никола Иванчу

Тодур поп Иван

Ангел х[аджи] Таху

Цаню Райкув

НБВК - БИА, 11 А 3263. Оригинал.

***

№ 58

Писмо на тревненски първенци, в което съобщават, че ще съберат и доставят коли и пари, но доставката на брашно и ечемик е невъзможна

10 ноември 1855 г.

/Превод от гръцки/

Най-благородни Господине,

Ваше Благородие най-добре от всеки друг знаете състоянието на града ни. Ние досега, колкото и да сме по-бедни от всички други села откъм средства, сме се старали и никога не сме оставали в нищо последни. Сега обаче не успяваме и се намираме в недоумение какво да правим. Ние ще напрегнем всички свои сили пак и ще приготвим в скоро време и навреме ще дадем коли, пари и друго, каквото искате, но що се касае до брашно, ечемик, ние съвършено недоумяваме, защото, каквото и да правим, както и да се стараем, никак не ще можем да изпълним доставката, понеже няма и няма, в пълния смисъл на тази дума. Като очевидци Ви уверяваме почтено, че жителите на града ни се хранят с ръж и овес. Къде ще намерим и къде е възможно да се намери брашно и ечемик, щом отдавна е забравено името на житото и брашното? Ако имаше някакво, каквото и да е средство, ние при това положение не щяхме да се осмелим да казваме, че не е възможно да се намери. Но нима досега не сме показали колко сме готови да служим на нашето могъщо управление? Ho това е като коситба върху камък. Няма и не се намира. На нас не остава нищо друго, освен да паднем пред краката на нашия светлейши паша ефенди и да искаме от него помощ и милост в това време. Заради това ние молим Ваше Благородие да изложите подробно състоянието ни, та дано ни освободи този път от това, както сам знае. Сега му е времето,

негова Светлост да покаже колко се грижи за народа, за чийто представител го е поставил Негово Величество, нашият най-кротък цар (нека мечът му да бъде винаги победоносен). Ако негова Светлост ни направи тази добрина, то и децата, и потомците на гладните жители на Трявна ще благославят името му и той ще бъде славен от поколение на поколение като най-голям благодетел на нашето село. И така паднете, Ваше Благородие, като наш покровител пред краката на негова Светлост и изкажете всичките наши молби, а след това ни отговорете навреме за неговото благосклонно решение относно нашите молби, защото нямаме мира от хаджи Гаваз. И ако светлейшият паша ефенди се покаже благоразположен към нас по отношение на това, което молим, ние имаме да отправим още една молба, а именно да не ни потиска толкова хаджи Гаваз, защото ние сме приготвили колите и след три-четири дни ще ги изпратим, а следващата седмица ще донесем 30 [000] -  40 000 гроша, ако е възможно сега да направим панаира си.

Получихме и последното Ви писмо, но пак няма какво друго да Ви кажем освен едно и също, че не се намира брашно от жито, нито ечемик и не е възможно да се намери. Ние сме в ръцете на милостивото управление да постъпи с нас, както иска, но невъзможното не може да се изпълни. И така милост и милост.

И пак Ви молим, да не се забавите да ни отговорите за решението на светлейшия ни паша ефенди.

Всички готови на заповедите Ви жители на Трявна

/Има и кратко писмо до търновския паша с подобно съдържание, което не е подписано и се намира под същия инв. №11 А 3555/

Никола Иванчу

Ангел Таху

Тодур поп Иван

Кънчу Генку

Белчю Цаню

Златю Димитри

Никола Теодор

Иван Теодор…

Михал Стоин

Цаню Райков

Никола Райкув

НБВК-БИА, II A 3555. Оригинал.

***

№ 59

Писмо на тревненски първенци, в което се оплакват от чорбаджията си Никола Чушков и искат смяната му

14 декември 1855 г.

Почтеному господину Георги чорбажи чесно

Перво ти явими зарат Никола Чюшков какво сирмасите дутегна им от него. Не им е кабул вечи за чюрбажия и идат сюрмасите вас теби да си докажят хала и да ти са молят да дукажиш на паша ефенди да им даде един мюбаширин /* мубашир – пратеник по селата за по-бързо събиране на данъците/ да доди в село да турни чурбажия, когото поискат с сюрмасите, защото ний сами ни можими да си намерими мунасипа, чи като са турни чюрбажия тугас новия чюрбажия да види хисапа на ветите чюрбажии и да ти дукажи добар ли е, ни е ли. Молим та туй добро да ни сториш на сюрмасите. Таку остаями в надежда ний тревненци

Кънчу Генку

Ангел х/аджu/ Таху

Белчю Цаню

 

 

Ст. Великов, Ст. Маслев

Из „Известия на държавните архиви“, т. 5, 1961 г.