None

неделя, 29 май 2022 г.

Тревненски и странджански майстори строят сградата на Бургаската митница

Според историческите хроники, първата митница в Бургас, след Освобождението, се е намирала на морския бряг, в зоната на  днешното пристанище, в неугледна сграда. До там стоките били превозвани с конски впрягове и талиги, и са се товарили на кораби. Така бил транспортиран и вносът.

През далечната 1884 г. правителството взема решение за построяването на нови митници в Бургас и Варна. Инвестицията възлиза на 6 742 000 тогавашни златни лева. Строежът започва през 1908 г. и продължава дълги години, поради двукратното му консервиране по време на Балканската и Първата световна война.

Митницата е построена по проект на известния австрийски архитект Вайнщайн, който по това време бил главен архитект и директор на пристанището в Марсилия, и поради тази причина бил отлично запознат със спецификите на новопроектираната сграда. В решението той успява умело да съчетае чертите на късния класицизъм и еклектиката от началото на XX в.

Строителството на сградата се изпълнява под ръководството на арх. Георги Фингов с майстори от Тревненско и Странджа. Официалното й откриване се състои през 1926 г. Със съчетанието на австрийския дизайн и българското строително майсторство се създава един хармоничен архитектурен ансамбъл, който елегантно се вписва в цялостната композиция на пристанищния площад. Сградата успява да даде съвременен изтънчен европейски облик на града.

Функционалните ѝ изисквания създават известни трудности в проектирането и оправдават нечистото вътрешно разпределение. В сградата се съчетават няколко важни функции: митнически контрол, агентство, стокови проверки, администрации, охрана и сигнализация. Обемът се развива около вътрешен двор с площ около 340 м2 и ширина на заобиколната застройка 10 м. от трите страни и 15 м. от четвъртата, като застроената площ на постройката възлиза на 1800 м2. Връзката на Митницата с града се осъществява от проход в северната страна към Гаровия площад. Сградата се обслужва от обиколен коридор по централната ос на всяка страна и от шест стълби, които водят на горния етаж, който е с аналогично разпределение. В четирите ъгъла на постройката са оформени осемстенни помещения.

Конструкцията на сградата е от дебели зидове от 60 см. и вътрешни стени с дебелина 38 и 25 см. Подовата конструкция е от пруски свод. Покривът е скатен с марсилски керемиди, а кубетата са обшити с люспеста ламарина. Фасадното оформление на сградата е с хармонично избрани обеми, съчетани с разнообразни, но умерено използвани украси.

Крайните ъглови помещения се четат като пресечени осемстенни пирамиди, които завършват с остър шпил и придават на обема вид на крепост. Входовете на сградата са оформени от бял камък, над които в мансардната височина има бароков фронтон. Комбинацията на материалите, създава допълнително хармонично въздействие. Използвани са зелен андезитен туф, гранит, бял камък, патинирана ламарина и мазилка.

Спокойно пропорционираният обем със силно акцентирани ъгли и умело използвани материали, успяват да създадат внушително и трайно впечатление и превръщат сградата в значим архитектурен символ на Бургас.

 

Зекие Емин

Из статия на сайта: https://stroiinfo.com/

 

Източници:

„Архитектурата на Бургас 1878 г.-1940 г.”, арх. Атанас Сираков

Статия „Красавиците на Бургас”, Елица Илчева, в. “Строител“

 

* През 2005 г. сградата е реставрирана по оригиналния проект от 1921 г. Интересното е, че старите чертежи са съдържали цялостния набор от подробни детайли и орнаменти. Установено е, че част от тях дори не са били изпълнени при първоначалния строеж на сградата. През 2018 г. е извършен освежителен  ремонт на фасадата.


Изглед от Бургас – вляво ЖП гарата, вдясно Митницата,
30-те години на ХХ век. Снимка www.lostbulgaria.com


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...