Човешката фигура и нейното място в Тревненската иконостасна дърворезба. Паралел между Възрожденска и съвременна дърворезба. Част II

Другият иконостас, който ще разгледаме, е в църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник. Храмът е построен 1839 г. Съдим за това по надписа на източната страна на храма, поставен при строежа. Запазени документи липсват и малкото, което се знае за неговата история, е събрано от разкази и спомени на стари хора от селото. Майсторите построили църквата са неизвестни, за тях има само предположения, които не са подплатени с доказателства, затова няма да бъдат споменати тук.

Иконостасът е дело на резбарите от Ново Село Матееви - автори и на иконостаса в църквата „Св. Илия” в гр. Севлиево. Тук обаче се споменават само имената Никола и Йонко, без да се уточнява каква е тяхната връзка - синът на Йонко също е резбар и се казва Никола, като дядо си. Вероятно тук Никола Матеев баща не е участвал, главният резбар е бил Йонко, а му е помагал неговият син Никола. До този извод ме доведе фактът, че човешките изображения от иконостаса в с. Гумощник са направени много по-примитивно. Знаем, че в Севлиево главният резбар е бил Никола Матеев и иконостасът е направен по-рано. По пътя на логиката би трябвало в този в Гумощник да има градация, фигурите да са направени по-умело, ако авторът е същия. Вижда се, че авторът не познава анатомията на човешкото тяло. В Севлиево са загатнати ставните връзки - лакти, колена, а тук липсват, фигурите са очертани по-грубо, условно. Авторът търси изразителност чрез жестовете и стойките. В севлиевският иконостас, движението на драпериите е умело предадено, докато в Гумощник резбарят е затруднен. Представя дрехите право спускащи се надолу, като е компенсирал липсата на гънки с плитък декоративен орнамент. С такива орнаменти от зигзаги, резки, холкерчета декорира и дървото на познанието, кипарисите, тялото на змията, имитира коса на човешките фигури. Въпреки явно изразеният примитив, който използва Йонко Матеев, работата му разкрива искреност, спонтанност и непосредственост - качества, компенсиращи липсата на професионална зрялост.

Иконостасът е работен две години, но точно от кога до кога не е ясно. Приблизително е завършен 1842 г., която година може да се приеме и освещаването на храма - първият антиминс на църквата носи дата на освещаване „1842 гр. Тулча от русенски Григорий”.

Иконостасът не е завършен докрай от резбарите от Ново село. Следвало е да се направи още един ред малки икони, както е при иконостаса в Севлиево, но не им е платено и те не го довършват. През 1979 г. се поставя горният фриз на иконостаса - изработен в стилистиката на новоселските майстори, от майсторите Любомир Радев и Вацлав Йосиф от София. Те изработват през 1982 г. кръжилата на царските двери и двете странични врати заедно с двата кръста на страничните кораби, а през 1985 г. - царските двери (старите са извадени от употреба поради амортизация и взети в Църковният музей в София).

Иконостасът по хоризонтала е прав, липсва разчупеното влизане навътре, използвано в Севлиево, единствено двете последни крила на иконостаса са изнесени перпендикулярно напред. По вертикала имаме само едно изнасяне от лозницата нагоре, а в Севлиево е изнесен над лозницата, напред и празничният ред. И в този иконостас интерес буди отново цокълният пояс с Библейски сцени, също 12 на брой, по подредба идентични с тези от севлиевския иконостас - Бог Отец създава Адам; Бог Отец вдъхва душа на Адам; Адам дава имена на животните; Бог Отец създава Ева от реброто на Адам; Бог Отец заповядва на Адам и Ева да не ядът от дървото на познанието; Ева застанала под дървото, около което се е увила змията; Изкушението - Ева дава ябълката на Адам под дървото; Адам и Ева пред Бог; Адам и Ева сми в облечени в дрехи; Бог Отец съди Адам и Ева; Изгонване от Рая; Ева преде, а над тях ангел ги благославя. И тук сцените са поставени в барокови медальони, композиционно са почти същите като тези в „Св. Илия”. Различават се само сцените: Адам дава имена на животните - Адам е отново поставен от ляво, животните са от дясно четири на брой, но са подредени едно под друго. Те са по-достоверно изобразени, животното най-отдолу и тук, е трудно разпознаваемо; Създаване на Ева от реброто на Адам - фигурите са композирани по същия начин както в Севлиево, но е добавен нов елемент - образа на Светия Дух, който сякаш се спуска от небето да благослови създаването на Ева; Ева взема ябълката - единствената композиция, която напълно се различава от изображенията в Севлиево. Ева е поставена в центъра на композицията стъпила върху кипариси, до нея в дясно е змията - детайлно по тялото са разработени люспи. Горе в ляво е изобразено дървото на познанието. Авторът го разработва по различен начин от кипарисите - и по силует и в детайл за да подчертае неговата важност. По-различна е разработката на дървото и змията и в сцената с изкушението - композиционно сцената е същата като в Севлиево, но короната на дървото е разработена по различен начин - листата са с еднакъв силует, но всяко е с различна декорация. Тялото на змията също е украсено със декоративен елемент, имитиращ люспи.

Интересен е подхода към разработката на колонките между сцените - тези, които са централни и се виждат, са ажурни, а тези в края, които падат в сянка, са плътни. В основата на една от тях в северната част е изобразен патриотичен мотив, който няма аналог - лъв, повалил и застъпил с лапа на земята човешка фигура (местните хора го оприличават на турско запие). Това говори за отношението на автора към национално освободителните борби. Това изображение е поставено в ниското, на едно от най-тъмните места в иконостаса, където трудно би се забелязало. Фронтално погледнато се вижда само образа на лъва, а образа на „турчина” е скрит във вътрешната част на колоната.

Има още три фигури, който можем да видим само тук. Между малките икони Йонко Матеев изрязва две фигури от „Страшният съд” - на кръчмаря, който разрежда виното и е наказан да носи бъчва на врата си, и мелничаря, крал брашно, наказан да носи тежък воденичен камък. Между тях е изобразен архангел с меч, наложил наказанието им. И трите фигури са разработени триизмерно, почти отделящи се от колонките.

Новоселските резбари са изработили в тази стилистика още един иконостас в Батошевски мъжки манастир. Там сцените от Шестоднев са общо 14. И трите иконостаса се намират в Севлиевски район. С работата на новоселските резбари, ще приключим разглеждането на човешката фигура в тревненската резба през периода на Възраждането и ще насочим вниманието си към съвременната църковна резба и мястото на човешката фигура в нея. Като продължение на традициите на тревненската резбарска школа ще обърнем внимание върху част от творчеството на проф. Кънчо Цанев - неговите иконостаси. Проф. Цанев е един от двигателите на съвременната дърворезба и дългогодишен преподавател и ръководител на катедра „Резба” в художествената академия в София. Той е един от малкото съвременни художници-резбари, осмелили се да се занимават с проблема на иконостаса като част от съвременната дърворезба. Той е единственият автор, работил във всички възможни жанрове на резбата - декоративна мебел, монументална и кавалетна пластика, интериорни решения, иконостаси. Иконостаси работи от 1994 г.

В днешно време е много трудно да въведеш нещо ново в утвърдените от векове принципи на изграждане на иконостаса. Всяко желание за творческа изява и нововъведение среща противодействието на православното духовенство, което смята, че църквата не е място за проява на творчество и авторство. Въпреки това Кънчо Цанев е новатор в храмовите иконостаси. Той променя архитектониката на иконостаса. Започва да развива иконостаса не по хоризонтала, а по вертикала, съобразявайки се с архитектониката на храма. Резбеният орнамент също е авторски, далеч от възрожденската резба. Изобразява и човешки фигури, можем да ги видим в композиции с растителен орнамент в цокълният пояс - от ляво до царската двер изобразява „Грехопадението”, а от дясно „Изгонването от рая” Действието се развива в затворена композиция, наподобяваща медальон, вариращ в различни пропорции в зависимост от размерите на иконостаса. Тук фигурите не са разработени в примитив, като при Новоселските резбари. Те имат характерната за автора стилистика на човешката фигура, която се базира върху познанията му по анатомия на човешкото тяло. В иконостасите в Пампорово и Бързия орнаментът се развива, излиза от рамките на цокълният пояс и завършва в под иконните табли. Кънчо Цанев заменя традиционно рисуваната сцена на тайната вечеря с резбено решение - иконостасите в „Успение Богородично” в Пампорово, „Св. Никола” в Бързия, „Св. Васарион Смолянски” в Смолян.

Смело решение е въвеждането на кръгла скулптура в олтарната преграда - нещо нетипично за традициите на православната църква. На мястото на рисуваното разпятие върху кръста скулптира тялото на Христос, като остава дървото бяло, за да акцентира на фона на целият иконостас.

Въпреки, че изобразяването на човешката фигура в олтарната преграда не е типично за тревненските резбари, тя намира място, както във възрожденските образци, така и в съвременните. Как ще се развива и изобщо какво е бъдещето на иконостаса в нашето съвремие? Ще успеят ли младите автори да се преборят със закостенелите разбирания на църковното духовенство? Това са въпроси, чиято отговорност пада върху нас младите резбари, завършващи Художествената академия в София.

 

Д-р Мариана Манева

НХА - София

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.