Човешката фигура и нейното място в Тревненската иконостасна дърворезба. Паралел между Възрожденска и съвременна дърворезба. Част I

На прехода към 18 век в Трявна се формира художествена школа с три основни направления - строителство, иконопис и дърворезба. Тревненската резбарска школа е най-старата и многолюдна от всички школи, предшестваща почти с век Самоковската. За разлика от тях има не хомогенен характер, съставена e от множество творчески групи, чиито ареал на творчество остава необичайно широк. „Грубо пресметнато, тревненските резбари създават най-много иконостаси, архиерейски тронове, олтарни врати и амвони. Дават една продукция, чието количество, а на много места и качество, се равнява на онова, което резбарите от всички центрове са сътворили”. Трявна се оформя като един от най-важните художествени центрове за развитие на резбарско изкуство в България и е единствения, запазил се като такъв до днес. Въпреки това тревненската дърворезба, малко или много, е пренебрегвана и поставяна на по-заден план спрямо останалите резбарски школи - Самоковска и Дебърска. Изтъква се, че те използват сложни композиции, в които умело вплитат в растителния орнамент човешки и зооморфни форми. Тревненци използват по-прости и от-четливи композиции в двустранна и четиристранна симетрия, разработват предимно растителен орнамент, в който рядко биват включени животински фигури (освен разнообразието от птици), а човешката фигура почти не се среща.

Настоящата тема има за цел да покаже, че тревненци не разработват добре само познатия ни растителен мотив. Тя е посветена на изследването на едно по-рядко срещано изображение в тревненската иконостасна резба - човешката фигура. Обикновено се смята, че правото да се изрязват човешки изображения в резбения иконостас принадлежи само за дебърските резбари. В действителност те изразяват най-много фигурални сцени, но не са единствените. Човешки изображения изобразяват майстори-резбари от Мецово, Битолско, Света гора др. Малко известно е, че сцени с човешки изображения са застъпени и в тревненската резба. Те са и главен обект на настоящата тема. Изследването не претендира за пълнота и изчерпателност на проблема. То не обхваща всички паметници на тревненското резбарско изкуство, в които може да срещнем човешки изображения, а само тези които, ни дават най-ясна представа, как тревненци подхождат при разработването на човешката фигура. Разглеждат се иконостасите в църквата „Св. пророк Илия” в гр. Севлиево и в църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник. Освен паметници на възрожденската дърворезба се посочват и примери от съвременната църковна резба, в които се разработват човешки изображения. Такива са иконостасите на проф. Кънчо Цанев. Обектите ще бъдат разгледани хронологично.

Първо ще разгледаме иконостасите в църквите „Св. пророк Илия” в гр. Севлиево и в църквата „Св. Николай Летни” с. Гумощник. Започваме от по-стария от двата - този в Севлиево. Подробно с историята на храма няма да се занимаваме, ще отбележа само, че вида в който го познаваме днес, е от 1834 г. Църквата е съществувала и преди това, но за това как е изглеждала, какъв е бил иконостаса и вътрешното оформление, данни няма. Запазени са само някои от църковните книги и няколко стари икони на тревненски майстори, от чиито надпис „Рукою Симеонъ от Трявна 1802” можем да съдим приблизително от кога е съществувала старата църква – 1802 г. Нашето внимание е насочено върху иконостаса. За неговото авторство има две твърдения - че е дело на дебърски майстори или на местни - Никола Матеев, неговият син Йонко и поп Константин от Трявна. За вярно ще приемем второто твърдение. Опитът да се припише този иконостас на дебърската школа, е неоснователен. Подробно този проблем анализира и изяснява Асен Василиев в „Изобразителни изкуства в Севлиево и Севлиевско”. Тук ще споменем основните разлики, които са напълно достатъчни за изясняване на спора за авторството на иконостаса. Първо всякакви данни за работа на дебърски майстори в църквата „Св. Пророк Илия” липсват, докато такива за работата на Матееви баща и син - има. Най-ранното известие за тях дава Ф. Каниц. Той посещава Севлиево приблизително 35 г. след направата на иконостаса и съобщава, че е изрязан от Никола Матеев, неговият син Йонко Марангозчията от Ново Село и поп Константин от Трявна. „Между потънкостите на украсата истинско удивление будят няколко копаничарски изделия („марангози”) на иконостаса от тревненският поп Константин, а пък на царските двери Никола Матеев от Ново село се е показал не по-малко изкусен майстор. Той получил 400 пиастра, нещо около 80 марки, равно на 100 франка, за една работа, която у нас (Авсрто-Унгария) би струвала без друго петнадесет пъти повече”. Объркването произлиза от „Юбилейна книга на църквата „Св. Пророк Илия” в гр. Севлиево 1834 - 1934”. Авторите не вземат под внимание документираното от Каниц. Те решават, че комбинацията на растителни, животински мотиви и многофигурни композиции са характерни единствено за Дебърци, следователно заключват погрешно, че иконостаса е тяхно дело. Не вземат под внимание основни стилови характеристики в структурата на дебърската резба. Тя е характерна с голяма дълбочина на пластиката, стигаща до три плана, което подпомага навлизането на светлина и въздух, докато резбата в севлиевският иконостас е изградена върху една основна плоскост. Фигуралните композиции са уедрени, от по две или три фигури поместени в медальони, а в пространството между тях са изрязани по няколко кипариса - загатват че действието се развива сред пейзаж. За дебърската резба са характерни многофигурни композиции, които стоят във „въздуха”, вплетени в растителен орнамент. Основно дебърци развиват най-сложните си фигурални композиции с евангелски и библейски сцени в подиконните табли, каквито в севлиевският иконостас липсват. Резбарите от Ново село са предпочели да изрежат симетрична композиция от растителни мотиви, в която има включени само две птици - тази композиция се повтаря във всички табла, похват който не може да се види в иконостасите на дебърската школа. Уеднаквяване на композициите виждаме и в др. елементи на иконостаса - колони, стъпките на иконостаса, кръжилата над иконите. Самата стилистика на рязане на дървото също ги отличава - новоселските резбари работят спокойно с длетото с внимание и изчистване на всеки детайл, докато дебърци смело, все едно на един дъх, изрязват формите.

Ставайки дума за авторите на иконостаса, да споменем няколко думи за тях. Асен Василиев казва, че по произход резбарите Матееви от Ново село, Троянско, вероятно са от Трявна. Никола Матеев - главният майстор на иконостаса в Севлиево, е роден около 1785 - 1790 г. и живял до 1866 г. С него работи синът му Йонко - роден около 1810 г. и умрял през 1878 г. Третият резбар е поп Константин Витанов (1821 - 1891) - при работата на иконостаса е бил на около двадесет години и вероятно след школовката при баща си по резбарство, е бил помощник на Никола Матеев.

Иконостасът в църквата „Св. Пророк Илия” е забележителен паметник на резбарското изкуство у нас. Ширината му обхваща цялата ширината на църквата - 14 м., а на височина достига 6 м. По вертикала можем да разделим иконостаса на три части, отговарящи на трите свода на църквата. Архитектониката му е разчупена: средната част влиза навътре и е по-висока от страничните крила. По хоризонтала иконостасът също е раздвижен стъпаловидно: напред са изнесени - лозницата и празничният ред, а над тях архитрава и апостолският ред. Има 18 резбарски колонки, които делят хоризонталната плоскост на отвесни полета. Между тях са поместени 12 царски икони. Голям интерес буди цокълният пояс, на които са изобразени в 12 правоъгълни рамки в барокови медальони сцени от Библията - така нареченият Шестоднев:

1. Бог Отец създава Адам - композицията изпълва изцяло вътрешното пространство на медальона. Фигурата на Бог е поставена от ляво, леко приведена, хванал Адам (фигурата, която лежи диагонално от ляво) с двете си ръце. Очевидно е изобразен мотива Бог моделира Адам от кал. Фигурата на Бог е облечена, авторът е моделирал драперии, докато тази на Адам е гола. Пространството между фигурите е запълнено с кипариси.

2. Бог Отец вдъхва душа на Адам - фигурата на Адам е поставена отново от дясно, изправена пред Бог за да му бъде вдъхната душа. Двете фигури са разположени симетрично и са стъпили върху основата ма медальона. Авторът е акцентирал върху благославящата ръка на Бог, като се е опитал да пресъздаде жеста, движението на пръстите. Останалото пространство отново е запълнено с кипариси, общо пет на бой, приблизително еднакви по големина. Те са разработени по-плоско от фигурите, силуетно с леко загатнати листа, чрез нарези.

3. Адам дава имена на животните - фигурата на Адам е стъпила в основата, а животните са изобразени на нивото на очите му. Изобразени са четири животни и си личи, че авторът ги е познавал. Най-отгоре е щъркел, с добре изобразен клюн, крила и тяло; под него телец с подробно изобразени глава с рога, тяло и копита, вероятно другото животно до него е кон, и най-отдолу от изображението трудно бихме определил кое е животното.

4. Бог Отец създава Ева от реброто на Адам - фигурите са поставени по диагонал. Адам е легнал и заема почти цялата основа на композицията, в центъра от мястото, където се намират ребрата му, излиза Ева, а Бог е прав с едната ръка я държи, а с другата благославя.

5. Бог Отец заповядва на Адам и Ева да не ядът от дървото на познанието.

6. Ева застанала под дървото, около което се е увила змията.

7. Изкушението - Адам и Ева са под дървото, Ева е взела ябълката от устата на змията за да я подаде на Адам. Композицията е симетрична в центъра е поставено дървото - разработено е детайлно в короната - личат си клоните и листата. Фигурата на змията се увива от долу нагоре по стеблото. Адам и Ева имат почти еднакви пози, разлика има само в жестовете на ръцете - ръката, с която Ева взима ябълката, и ръката, с която Адам я поема.

8. Адам и Ева стоят с наведени глави пред Бог. Той е изобразен от ляво с вдигната ръка, но нейният жест не е вече благославящ.

9. Адам и Ева облечени в дрехи. Между тях има повече въздух - липсват кипариси.

10. Съденето на Адам и Ева - стоят изправени с обърнати глави пред Бог, скръстили ръце да се покрият, зад тях е изобразена змията.

11. Изгонване от рая - трите фигури са поставени в една линия. Вероятно авторът е искал да покаже, че са пред портите на Рая, изобразени на заден план зад ангела. Ангелът държи меч, крилата му са детайлно изобразени. Адам и Ева са в гръб, засрамени от действията си. Кипариси не са изобразени.

12. Ева преде, Адам копае, а ангел благославя труда. Последните две композиции Адам и Ева нямат вече близост с Бог, само с негов представител в лицето на ангел.

Срещаме още няколко фигури в иконостаса - два ангела в горната част на царските двери и фигурата на Йесей в центъра на лозницата над царските двери.

 

(Следва)

 

Д-р Мариана Манева

НХА - София

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.