Гергьовден – празник на съживената природа

Магическото пренасяне през обредни действия на живителните сили на пробудената от зимен сън природа върху хора и животни е в основата на нашия най-голям пролетен празник – Гергьовден. Свети Георги е смятан за покровител на овчарите и стадата, затова най-широко застъпени в деня на светеца са обичаите и обредите, осигуряващи здраве, плодовитост на домашните животни.

 

Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете и още през нощта или преди разсъмване, изкарват стадото на паша за кратко време, подкарвайки овцете със зелена пръчка. Всички врати и прозорци в къщата и стопанските постройки се накичват с клонки от разлистен бук. Клонки се забучват и в лехите в градината, та през годината да „бугат“ – растенията да виреят добре, а хората да са здрави като бука.

Забита „почка“ /клон от разлистено дърво/ в ливада е знак, че мястото е за сенокос, в него не бива да се допуска добитък.

След прибирането на овцете от паша е първото обредно доене. Според народните вярвания, по времето около Гергьовден, билките са най-лековити, затова повечето обредни действия са съпътстват с китка от различни билки. Менчето, в което се дои млякото, се покрива с бяла кърпа, привързвана с червен конец, върху която се слагат здравец, коприва и цъфнал глог, за да се предаде жизнената сила на зеленината на хората чрез млякото. Червеният конец после се връзва на вратата на кошарата за здраве на овцете. В село Стояновци като варят прясно издоеното мляко, обръщат пиростията с краката нагоре – магическо действие, което цели да осигури повече мляко на овцете.

Важни за Гергьовден са обичаите и обредните действия, осигуряващи добра реколта, здраве и благополучие в семейството. Рано сутринта стопанката донася прясна вода от чешмата, в която пуска китка от бук и девесил. Децата се мият с тази вода за здраве, а по-големите се къпят в реката. Във всяка къща се замесват обредни хлябове за празничната трапеза и кравайчета, които се раздават за здраве.

Като жертва /курбан/ на светеца-покровител се коли агне, предварително прекадено от стопанката. В Беличанско на чеото на определеното за курбан агне с пламъчето на великденската свещ, се очертава кръст. Агнето и овцата – майка се окичват с венче или китка от бук и здравец. Важно е мястото, където ще бъде заклано агнето. По-рядко /в Станчовханско/ това става в къщи пред иконата, ккато кръвта се събира в голяма тава или корито. В повечето тревненски села животното се коли до вода, където трябва да изтича кръвта. Обща е представата за апотропичната сила на червения цвят, затова с кръвта се начертават кръстчета върху челата на децата, „за да не ги ловят уроки“.

Костите на агнето се запазват и хвърлят в мравуняк – „да се множат овцете като мравките“ или в реката – „да тече млякото като вода“.

Запазват се само костите от едната плешка, които стоят до иконостаса „за цяр“. Смята се, че те имат лечебна сила и с тях се налага болно място.

В една пещ се пекат няколко агнета, пълнени с ориз, дробине, стрък зеленина. Когато всичко е приготвено, разстила се обща трапеза „на зелено“ в черковния двор, на поляна до оброчище, кръст. Събират се няколко семейства, махали или цялото село.

Задължителни за трапезата са печеното агне, обредният хляб с китка бук и здравец отгоре, прясно издоеното мляко, прясно сирене. За първи път сега се къса и яде пресен чесън.

За здраве на този ден се теглят на кантар, а децата се люлеят на люлка, вързана на зелено дърво. В Тревненско предпочитаното дърво за люлката е орех.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна