По повод празника на резбарите. Особености на тревненската резбарска школа

В нея се разработват мотиви предимно от растителен произход. От животински произход, в композиции и отделно, е разработван мотивът „птица“ и мотивът „агне“, обаче по-рядко. Човешката фигура, като средство за украса, е употребявана малко. Обаче овчарската резба има твърде широко приложение в областта на светската резба.

Върху Тревненската резбарска школа по-значително влияние оказват изкуствата на източните народи, а от изкуствата на западните народи влияят най-вече стиловете ренесанс и барок. Заимстваните мотиви от растителен произход в повечето случаи са изискано разработени както и композиционно, така и техническо отношение, при пълна съгласуваност с местните традиции.

Ружата, слънчогледът и лалето са най-често резбованите цветя.

Във вътрешната архитектура при светската резба са сполучливо резбовани растителните мотиви в нисък релеф, а това обстоятелство запазва зрителното въздействие за равнинност. Обратно - дълбокият релеф нарушава това въздействие и извиква у нас впечат за „пробита" равнинност на плоскостта. Ето защо изтъкнатото положително качество на плиткия релеф в резбата от миналото напълно важи и днес.

Високо художествено постижение имат тревненските майстори в светската резба при оформянето на потоните. Разработката на мотивите се постига чрез таблета в разни геометрични форми и чрез разграничаващи ги профили. Самата резба е изработена именно върху тези таблета. Таблетата профилите са едновременно и декоративен елемент, част от цялостния мотив и преградна плоскост, т. е. самият потон. По тоя начин е постигнато пълно единство между службата, украсата и материала.

Прогресивен елемент в Тревненската резбарска школа е това, че в църковната резба, по таблите, колоните и обрамчванията, са избегнати фантастичните животински мотиви с уродлива форма. Богатата украса е разрешена посредством различни композиционни варианти от растителни и геометрични мотиви, които са изцяло валидни и за нашето време.

Домашните иконостасчета, които се пазят в музейната сбирка при Техникума в Трявна, са по обща форма, резба и техническо обработване, почти светски предмети. Ако се отстранят дървените кръстчета по средата на тези домашни иконостасчета, те ще ни напомнят едно добре резбовано обрамчване на съвременна ниша.

МОТИВИ В ТРЕВНЕНСКАТА РЕЗБАРСКА ШКОЛА

Както бе посочено, в тази школа се разработват предимно растителни мотиви, заимствани от околната и близка природа. Майсторите ги опростяват по форма и ги подреждат с естетически вкус и умение в единна резбарска украса. По този начин светската и църковната резба имат тясна връзка с околната среда.

В светската резба се разработват най-вече следните мотиви: ружата, лалето, слънчогледът, розата, гроздът, крушата, ябълката и житният клас. Изобразяват се още дъбовият лист и желъд, ябълковите и розовите листа. Липовите листа са резбовани в редици, едно до друго, по профилирани части. Съществува само предание, че тревненските майстори са резбовали динята, разрязана и разтворена, скулптирана пъпкообразно като център на потон, обаче нямаме запазени образци.

В тревненската къща и по използваните подвижни предмети, се прилага овчарската резба, наречена така, защото най-често е прилагана от овчари по хурки, геги, кавали, лъжици и др. предмети, Нейните мотиви са предимно геометрични и силно стилизувани листенца, които се доближават до геометричните мотиви. Към тия мотиви се отнасят перлите, резбовани релефно в редици върху профилирани части. Спиралите са резбовани релефно, като завършек на мотив, или като начало на цялостна композиция. Те са резбовани още и като завършек на подръчник. Любими мотивчета са и „петичките“, както ги наричат късовските майстори. Това са вдълбани мотивчета с едно холкерно длето, разположени в редица едно до друго или пък едно след друго. Същите мотивчета са наречени от генчевските майстори „нокътчета" /Сн. 1/. Мотивът усуканата лента“ е резбован върху силно релефен профил, направен от две части, втъкнати една в друга /Сн. 2/. Мотивът „Х-то“, изработен в няколко варианта, образува карета върху плоскостите на потона /Сн.3/. Листенца, строго стилизирани, са резбовани схематично - в редици едно до друго при основите на колоните и при шийките на капителите. Резбовани са още триъгълничета в редици едно до друго, а така също и едно срещу друго, образуващи зигзагова лента или ромбчета, както и квадратчета в редици по диагонала си. Вдълбавани са кръгчета, листенца и други мотиви. Мотивът „въже, наречен още „коса“, е резбован върху силно релефен профил.

В най-ранните години на зараждащото се резбарско изкуство в тревненската дървена битова къща овчарската резба е прилагана по вратите /Сн. 4/, а така също и при украсата на първите образци на потон /Сн. 5/. Пойната птичка в светската резба е ситилизирана в подходяща поза с леко раздвижени криле, да кълве нещо или пък да пее. Тя е изработена в нисък релеф /Сн. 6/, а на връхчетата при рамките за огледала е изработена в силен релеф.

Мотиви, които намират приложение както в светската, така и в църковната резба, са розата, гергината, слънчогледът, белите нарциси, лозата, ябълковите и розовите листа, липовите листа. Розата е резбована в анфас и три четвърти, в силен релеф и орелеф. Гергината е изобразена също лицево и в силен релеф. Станчогледът е резбован лицево – релеф и орелеф. Белите нарциси са стилизувани лицево и три четвърти, и са дадени в силен релеф. Лозата е резбована в композиция от стъбла, гроздове и листа. Последните са изобразени откъм лицето и откъм опаката страна. Техниката на резбоването е в силен релеф и ажур.

Саксиите и вазите се употребяват, като основа, от която израства композицията на растителните мотиви. Лалето е резбовано в гравюра и силен релеф. При римсата на владишкия трон, лалетата са подредени в редица /Сн. 7/.

Мотиви, разработвани само в църковната резба, са - кръстът, змейовете, римският войник, петелът. Те са задължителни за църковната резба и се изискват от църковните канони и традиции. Но и църковната резба намират място и такива мотиви, които не са задължителни. Такъв мотив е например гирляндът от листи в силен релеф, както и панделката в силен релеф, употребена като завръзка на известна композиция растителни мотиви.

При амвоните е поставена скулптирана птица, чиято „перушина" е резбована по различен начин от тревненските, късовските и генчовските майстори. Късовските майстори изрязват „перата“ посредством „петички“, генчовските – релефно, подреждайки ги едно под друго в тяхната естествена поредица, а тревненските майстори постигат това в най-съвършена степен: те не само ги дават в естественото им разположение, но посредством леки врязвания и тънки жилки, загатват за движението им.

ПРОФИЛИТЕ са първата и съществена украса в творбите на дърводелците и резбарите от Тревненската школа. Чрез профилирани дървени бичмета те постигат хубав и естествен преход от стената към потона /Сн. 8/. Също чрез профилирани части майсторите постигат най-главното – едрото моделиране на потонните плоскости, което въздейства естетично. Пак по същия начин те осмислят някои детайли по декоративното оформяне на потоните. Чрез подходящи профили майсторите дават изразителна пластичност и премахнат острите ръбове по кантовете откъм лицевата част на вратите на шкафовете и на стаите /Сн. 9/. Чрез профилиране на кантовете на таблетата и фризовете, те постигат най-малката и най-необходимата украса по раклите и булчинските сандъци /Сн. 10/.

СТРУГАРСКИТЕ ФОРМИ са много употребявани от тревненските майстори - дърводелци и резбари – във вътрешната архитектура на тревненската къща. Парапетите на стълбищата и на чардаците (хайетите), както и на кьошковете са разнообразявани чрез подходящи и игриви стругарски форми /Сн. 11/. Галерийките по столовете с облегала, по четирикраките столчета, по масичките, са майсторски оформени чрез подходящи стругарски форми /Сн. 12/. Майсторите от габровските стружни правят хубави струговани съдове - бъклици, гаванки, захлупци и други. При изстругването на софрата (паралията), създадена от цялостно дърво, те влагат рядко умение и художествен вкус. Софрата е солидна по изработка, хубава и практична по форма /Сн. 13/. От заснетите образци се вижда какво здраво чувство за ритмичност и равновесие в стругарските форми имат тревненските резбари и дърводелци. Тези форми са неделима част от цялото им художествено в областта на строителството и резбата. /…/

МАЙСТОРИ НА СВЕТСКАТА РЕЗБА

Майсторите на светската резба в Тревненската резбарска школа са едновременно и строители, и резбари. Те са предимно от тревненските села. От самия град няма строители, но в него живеят и работят преселени от селата майстори. Те ходят на групи, водени от един, който е най-изтъкнат измежду тя и който уговаря и пазари постройката. Той е наричан „уста“ т. е. майстор. Идеята за плана на къщата изхожда от него, като в строежа й взема непосредствено участие и той. Майстори, калфи в чираци от една група работят по такъв начин, че се придържи към установения вече характер на строенето и в процеса на самата работа го усвояват напълно. Майсторът насочва вниманието си в определяне на детайлите и в ръководството на оригиналното външно и вътрешно оформяне на постройката. Така групата построява и завършва сградата от изкопа до покрива. Изработват се дърводелските работи за цялостната вътрешна архитектура на самото място, а заедно с това и подходящата резба към частите на сградата или на вътрешната архитектура. Тези условия на работа и постоянно явяващите се нужди през време на строежа, налагат в групата да има изтъкнати майстори, както по дърводелство, така и по резба. Тези майстори отначало работят на самия строеж на сградата, а после поемат дърводелската и резбарската работа.

Майсторите, които работят светската разба в Тревненската резбарска школа, имат за главно свое препитание строителството или дърводелството, а резбарството е тяхна втора специалност. Те обаче с еднаква любов и творчески жар работят и в двете области. Затова във възрожденската къща виждаме не само пълното единство във външната и вътрешната архитектура, но и резбарската работа в тях носи качества на истинско приложно изкуство. В творчеството на тези майстори не може да се определи къде свършва дърводелската работа и откъде започва резбарската. Например, при една колона и нейния капител от Даскаловата или от поп Алексовата къща в Трявна, е невъзможно да се направи такова разграничение. Дейностите се преплитат толкова тясно в тогавашния специалист, че образуват едно цяло и напълно заслужено придават на своя носител високото звание „майстор". Резбарят трябва умело да си служи в дялането с кривата и с правата тесла, за да оформя точно и правилно парчетата, които после ще резбова. Също така с теслата и звъната той издялва прекрасните извивки на края на гредите, които носят етажа на къщата. По същия начин той издялва и дървените колони с капителите им, необходими за постройката.

Вещият строител или дърводелец изработва с резбарски длета елементарната украса по капители, колони, греди, когато условията налагат това. /…/

Някои от тревненските майстори, които владеят едновременно строителството и резбарството, или пък дърводелството и резбарството са:

Майстор Димитър Ошанеца от село Ошани;

Майстор Иван от село Бучуковци;

Майстор Димитър Сергюв от Трявна;

Майстор Пеню Д. Ошанеца от село Ошани;

Майстор Илия и майстор Колю от Димиев хан;

Майстор Рали Кънев Цанев от село Даевци;

Майстор Никола Драгошинов и синът му Драгошин от село Новаковци;

Майстор Колю Петков от село Късовци;

Майстор Генчо Новаков от село Генчовци;

Майстор Петко Иванов от село Г. Станчовци;

Майстор Слав /убит от турците в Котленския балкан/ от село Стояновци; 

Майстор Йовчо Томчев от село Стояновци;

Майстор Деню Дойков от село Тодореци;

Майстор Деню Кющерето от село Кисийци;

Майсторите в онова време са поставени при крайно неблагоприятни условия и си служат с недостатъчен, примитивен инструментариум. Дърводелците работят върху една обикновена, направена от самите тях скеля, с няколко инструмента: звъна, тесла, ъгъл, няколко прави и няколко профилирани рендета, които те сами си правят, няколко ръчни бургии и метър. Резбарите имат и резбарски длета, изковани и източвани от тях в процеса на самата работа. Техните образци са обикновено извадени върху здрава хартия. Контурите на мотивите са надупчени с игличка. Копирането се извършва така: слага се образецът /теркът/ върху дъската и върху него се тупа с вързопче, в което е поставен стрит въглен. Прахът минава през дупчиците, получени от игличката, като очертава върху дъската желания образец.

МАЙСТОРИ НА ЦЪРКОВНАТА РЕЗБА

За голямо съжаление ние не разполагаме със сведения за произхода на майсторите - строители и рибари, които в течение на дълги години създават и оформят тревненската дървена къща. Това се отнася до времето отпреди нашето Възраждане. А сведенията, които имаме, датират приблизителна от средата на 17 век, и то само за фамилията Витановци – главни представители на майсторите от Тревненската църковна резбарска школа. Тази фамилия дава редица даровити резбари и зографи. /…/

Освен поменатите досега майстори, които са едновременно и строители, и резбари, има и такива, които се занимават само с резбарство, което е тяхно главно препитание. Те правят само църковна резба: иконостаси, владишки тронове, кивоти, амвони. Работят в къщи, а когато пазарените предмети са вече готови, отнасят ги в църква и ги монтират на място.

Редом с Витановската фамилия са известни още и следните майстори на църковна резба: Димитър Дойковчето, Димитър Илков - и двамата от Трявна, братята Недялко, Генчо и Петър Ганчеви от село Генчовци, дядо Марко Тихолов и синът му Тихол от село Маренци, дядо Колю Касито от село Генчовци, Цаню Нейков Ковачев от село Късовци.

 

Цаньо Антонов

Из албума „Резбата в тревненската къща“, 1956 г.

Снимка № 1

Снимка № 2

Снимка № 3

Снимка № 4

Снимка № 5 - Центърът на потона от къщата на Димитър Сергюв
в Трявна, работен преди 1798 г.

Снимка № 6

Снимка № 7

Снимка № 8

Снимка № 9

Снимка № 10

Снимка № 11

Снимка № 12

Снимка № 13