Неизвестни храмове на Архитектон Димитър Сергюв

Вече е ставало дума за църковните градежи на Архитектон Димитър Сергюв * - един от най-личните тревненски майстори – дюлгери. Но, благодарение на първото комплексно проучване на Сергювите храмове у нас, освен известните и доказани до момента седем негови църкви - „Св. Георги“ /1832-1837 г./ в с. Любенова махала /община Нова Загора/; „Св. ап. Петър и Павел“ /1834-1836 г./ в Котел; „Успение на Пресвета Богородица“ /1846-1847 г./ в с. Енчовци /Тревненско/; „Св. Георги Победоносец“ /1848-1852 г./ в Трявна; „Успение на Пресвета Богородица“ /1849-1851 г./ в Търговище; „Св. Арх. Михаил“ /1860 - ? г./ в с. Червена вода /Русенско/; „Св. Възнесение“ /?-1868 г./ в с. Писанец /Русенско/, към тях се добавят и още три църковни сгради - в Ямбол, Самоков и Айтос. И така, доказаните църковни градежи на именития тревненски майстор са общо десет. Заслугата за атрибутирането на „неизвестните“ до момента храмове на майстора, е на арх. Милен Маринов, който наскоро защити докторска степен по „Изкуствознание и изобразително изкуство“ с дисертационен труд за храмовете на Архитектон Димитър Сергюв.

Благодарение на неговите проучвания и анализи, от упоменатите в научната литература общо шест храма, приписвани на личния тревненски майстор – „Св Георги Победоносец“ в Ямбол; „Покров на Пресвета Богородица“ в Самоков; „Св. Димитър“ в Брезово, Пловдивско; „Св. Великомъченик Димитрий Солунски“ в Айтос; „Св. Никола“ в Лясковец; „Св. Архангел Михаил“ в с. Милковица, Плевенско, д-р арх. Маринов аргументирано доказва авторството на Димитър Сергюв само на три от тях.

Първият от „неизвестните“ храмове на именития тревненски дюлгерин, се намира в Ямбол и носи името на Св. Георги Победоносец (1834–1836 г.). По всяка вероятност тази църква е построена след черквата „Св. ап. Петър и Павел“ (1834–1836 г.) в град Котел, отбелязва арх. Маринов. След полученото разрешение за строителството (ферман), осигуряването на средства, както и на модел (проект) за храма, строежът започва през 1834 г. Изпълнението е на майстори-строители от Одрин. Планът за изграждането на новата църква донася поп Филип. Знае се, че е представлявал восъчен модел (или проект), който бил направен по подобие на църквите в Света гора. Състои се от открита нартика със седем аркирани отвора, вмъкната в тялото на храмовата сграда. Постройката е трикорабна „скрита“ базилика, със засводени дървени тавани, като средният кораб е с по-голяма височина. Над притвора е изградена галерия, която преминава по северната и южната стена, като достига чак до иконостаса. В северната част на преддверието, в по-късно време, е изградена една широка стълба към галерията. Три стълби, разположени в дебелината на зидовете, осъществявали връзката с олтара и са били стълби към емпорията. Същите изградени подходи майстор Серги построява и в храма „Успение Богородично“ в град Търговище (1849–1851 г.). Абсидата е полукръгла с широк цокъл, със синтрон и е осветена от един прозорец. При връзката ѝ с правия участък на източната стена е поместен малък холкел с малки и къси прави ленти. Прозоречните отвори отвън са обрамчени с камък, а детайлът с оформлението на нишите им в наоса е един и същ като на всички църковни сгради на Димитър Сергюв. Запазен знак на майстора са и прозоречните отвори в наоса на църквата. За съжаление, първоначалният вид на храма е загубен заради двата пожара, нанесли щети както на архитектурата, така и на художествените ценности в интериора.

Дърворезбените творби в храма „Св. Георги“ в Ябмол са датирани от 1897 г. Работени са от Иван Филипов (1834–1919 г.) и неговия син Филип Иванов (1875–1940 г.) от село Осой, Дебърско. Смята се, че с тях е работил и Иван Йосифов Филипов – братов син на Иван Филипов. Освен двамата братя, в изработването на ямболския иконостас, участват братовчедите им Тане, Аврам и Дичо Филипови и Нестор Алексиев от същото село.

Църковното настоятелство възлага изработката на стенописите и иконите за храма на зографите Димитър Вълчев Христов (1869–1932 г.) и Христо Апостолов от Тополовград, представители на Каваклийската зографска школа от края на ХІХ век. Между 1883 г. и 1895 г. зографите изпълняват стенописите (напълно повредени при втория пожар – б. а.) както и повечето от трите реда икони на иконостаса.

Втората църква, градена по проект на личния тревненски майстор, е „Покров на Пресвета Богородица“ (1837–1839 г.) в Девическия метох в Самоков. През 1818 г. най-после е издаден ферман за построяване на малка църква в Девическия метох в Самоков. През 1837–1839 г., след издействане на нов ферман, поради увеличение на броя на монахините, е построена нова църковна сграда. Арх. Тулешков отбелязва, че архитектурата на храма не е типична за самоковската школа. Най-вероятно е дело на Архитектон Димитър Сергюв от Трявна.

Архитектурният анализ на храмовата сграда показва една голяма трикорабна „скрита“ базилика, с открит притвор от пет аркирани отвора на запад. Притворът е в тялото на сградата и се състои от пет отвора с арки, които са част от окръжност. Те стъпват на каменни колони с характерни капители и бази. На западната фасада е изграден по-късно открит портик, а над него дървена камбанария. Капителите на каменните колони са груби, но близки до Сергювите. Стените са градени от речни камъни и пояси от тухли, споени с бял хоросан. Отвън сградата е била измазана, като вероятно са били оставени видими само обрамчващите камъни около прозорците. Широкият измазан главен корниз отделя равнината на стената от тази на покрива. На западната и източна фасада в корниза се забелязват т.нар. Сергюви „вежди“. Същите са надстроени и приравнени – изравнени с равнината на покрива. Прозоречните отвори отвън са високи и обрамчени с добре обработен камък. Над тях е построена дъговидна сляпа ниша, декорирана с тухлена розета. На северната фасада е изградена врата, обрамчена с цели каменни блокове и с каменна дъговидна арка. Там е издълбан надписа: „1837: ПОКРОВЪ“ , който е затиснат от рамката на дървената врата. Ясно се вижда, че абсидата е една, не е с три абсиди, както се твърди в някои публикации. Храмът е с ширина 12 m и дължина 28 m, и много прилича по размери на църквата „Свети Георги“ (1848–1852 г.) в Трявна, която е с ширина 12,80 m и дължина от 25,70 m. Сградата е построена като градска църква, а не като манастирска, липсва пронаос, който е неразделна част от манастирските храмове и е свързан с богослужението. Църквата е трикорабна постройка с широка олтарна абсида и полуцилиндрични масивни сводове, разделени с ребра-дъги. Централният свод е по-висок от двата странични и е с изписани медальони, между дъгите.

Докато архитектурата на църквата е тревненска, то иконостасът, иконите и стенописите, носят белезите на творчеството на майсторите от Самоковската школа. Резбованият иконостас, владишкият трон, напрестолният киворий в олтара, проскинетариите – всички те са дело на самоковския резбар Стойчо Фандъков, ученик на Атанас Теладур. В литературата се смята, че иконите на темплото са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Най-новите изследвания, обаче, опровергават това твърдение и посочват, че по-голямата част от царските икони, които са датирани, са работени от светогорски зограф през 1818–1819 г., а две от тях – на св. ап. Петър и Павел от 1839 г. и св. Спиридон от 1841 г., са творби на Димитър Христов. Храмът „Покров Пресветия Богородици“ при Девическия манастир в Самоков е с частично запазени стенописи от XIX в., които се намират в притвора. Въпреки, че за техен автор в литературата е посочен Захарий Зограф, най-новите изследвания атрибуират стенописите като творба на Кирияк Константину от Янинско.

Няма съмнение, че църквата „Покров Пресвятия Богородици“ (1837–1839 г.) в Самоков е построена по проект на Архитектон Димитър Сергюв от Трявна. По всяка вероятност пътуващите монаси са донесли проекта, който е изпълнен от местни майстори с местни материали.

Третата църква, градена по проект на Архитектон Димитър Сергюв е „Св. Великомъченик Димитрий Солунски“ (?–1844 г.) в гр. Айтос.

Според арх. Николай Тулешков храмът „Свети Димитър“ (?–1844 г.) в Айтос е на Архитектон Димитър Сергюв. Следвайки хронологичната линия на изградените и известни храмове, построени от майстора, ясно се вижда, че това е възможно. Построен е след църквата „Св. Георги Победоносец“ (1834–1836 г.) в Ямбол. В текстовете, посветени на Айтос и историята на храма, не е посочено името на автора на проекта. Вписано е единствено, че строителството се осъществява под ръководството на майстор Пеньо Ошанеца от село Жеравна. Елементите, характерни за Архитектон Димитър Сергюв, могат да се определят като се анализира архитектурата на цялата църковна сграда. По план тя е трикорабна „скрита” базилика с пет арковидни, полукръгли отвора на открития притвор от запад. Нартиката е вмъкната в тялото на сградата. Характерният корниз, отделящ нартиката от обема на наоса, е запазен. Откритият притвор е маркиран чрез измазване на фасадите. Над него в ъглите на църквата продължават каменни пиластри до нивото на главния корниз. Каменните колони и бази са семпли, добре балансирани и пропорционирани. Корнизът е запазен, с характерните „вежди“ на Димитър Сергюв. Прозорците отвътре са типичните, като във всички негови храмови сгради, един запазен знак на майстора. Църквата е с каменни стени, оформени чрез добре редена двулицева зидария, със стегнат и симетричен план с две врати от север и юг. Открояват се двете ниши, от юг и север до отворите на вратите. Те са каменни, засводени и типични за храмовете на майстор Серги. Изградената църковна сграда е с опростен, ясен и симетричен план на трикорабна „скрита“ базилика с една абсида.

Иконостасът е изработен от Пеню Димитров Ошанеца, син на Димитър Ошанеца /ок. 1810–1886 г./. Той е строител и потомствен дърворезбар от Трявна. Вероятно става дума за първоначалния иконостас, изгорял при опожаряването на храма през 1877–78 г. Сегашната олтарна преграда е дело на майстор Иван от Дебър. Темплото е с частична дърворезбена украса по царските двери и венчилката. Светите двери са с ажурна дърворезба в горната половина.

Няма съмнение, че проектът за църквата „Св. великомъченик Димитрий Солунски“ (?–1844 г.) в Айтос е на Архитектон Димитър Сергюв. Всички елементи от творческия почерк на майстора са проследими в анализа и огледа на място – стегнат, симетричен план с ясно изразена полукръгла абсида. Изграденият притвор с каменните си колони, както и петте арки на трикорабната базиликална сграда, ясно говорят за стила на архитектона.

Любопитен момент е, че църквите в Ямбол и Айтос са възстановени, след опожаряването им през Руско-турската война /1877-1878 г./, от най-известния ученик на Димитър Сергюв - уста Генчо Кънев.

 

 

 

Подготви

Галина Иванова по Автореферата за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на арх. Милен Маринов на тема „Храмовете на Архитектон Димитър Сергюв“, 2021 г.

 

* Димитър Сергюв, син на потомствения строител уста Сергю, е роден около 1790–1792 г. и починал през 1864 г. В някои проучвания се посочва 1805-та за година на раждането му. Името на майстора е открито в три османски дефтера, записан е под номер 4 в махала Косювци с професия дюлгер, с предполагагаема година на раждане 1806-та. Родното му място е махала Бочуковци. Преселва се в махала Косювци, днес част от Трявна. Започнал да работи като майстор-строител около 1830 г. През 1845 г. си прави къща в Горната махала „зад моста“, на главната улица в град Трявна

Църквата "Св. Великомъченик Георги" в Ямбол

Иконостасът на църквата "Св. Георги" в Ямбол

Фрагмент от иконостаса на църквата в Ямбол

Самоковският девически манастир

Църквата "Покров Богородичен" в Девическия метох в Самоков

Църквата "Покров Богородичен" в Девическия метох в Самоков

Иконостасът на църквата "Покров Богородичен" в Самоков
Снимка: Ненко Лазаров

Църквата "Св. Великомъченик Димитрий Солунски" в Айтос

Църквата "Св. Великомъченик Димитрий Солунски" в Айтос

Иконостасът на църквата в Айтос

Владишкият трон в църквата в Айтос