Тревненският род Мустакови

Трявна е разположен сред тревненския дял на Средна Стара планина, между Шипченския и Хаинбоазкия проход. Най-ранните исторически сведения за Трявна са отпреди началото на XVII в. Поречието на Тревненската река е гъстонаселено. Непрекъснатият прираст на населението му се дължи на преселванията, както от околните планински колиби, така и от по-далечни региони като Търново, Килифарево, Тетевенско, Одринско, Разложко.

В края на XVIII столетие възрожденското селище се утвърждава като оживен пазарен и културен център, с около 150 колибарски поселища. Според Петко Славейков населението в Трявна се дели на седем категории: чорбаджии, занаятчии, кираджии, дюлгери, наемни работници в Добруджа, иконописци, касапи. През епохата на Възраждането жителите започват да се определят не само по икономически признак, но и според културно-просветната значимост на рода. Най-старият известен тревненски род е Кросневският, дал значими книжовници и летописци, сред които поп Йовчо. Генкови, Захариевци, Витанови, Даскалови, Славейкови, Мустакови и др. се вписват в просветния, културния, стопанския, политическия и общественния живот на Трявна с приноси от национално значение.

Тревненският род Мустакови няма биологична връзка с габровския освен общата етимология на името. И в Сливен съществува фамилия със същото име. Според ген. Димитър Мустаков (представител на тази фамилия) неговият дядо-добруджанският войвода хайдут Пею, е имал прякор Палъбъйъкли (Мустакатия), понеже носел дълги мустаци.

Сведения за тревненската фамилия Мустакови са предоставени в Регионалния исторически музей - Габрово от инж. Захари Захариев. Добре подредени в таблица, данните за Мустакови са преплетени с информация за други тревненски родове (Кросневи, Икономови, Сливкови и Koйчeви), като е спазена роднинската връзка между всеки от тях. Общият брой на вписаните представители от Мустаковия род, влизащите в родствени отношения и създаденото от тях потомство, е 25, като мъжете, продължители на рода, са седем. Най-възрастният от тях, отбелязан в летописа, е роден около 1730 г. Записан е с името Драгошин Буюклийски по занятие хлебар с „дълги мустаци", родом от тревненското село Стръмница /Бел. Г. Иванова – Най-вероятно става дума за село Стръмци/. Вероятно тази външна особеност е причина за промяна на фамилното име - от Буюклийски на Мустакови. Инж. Захари Захариев не споменава коя е неговата съпруга, но от посочените данни се констатира, че има син - Михаил, роден около 1760 г. Друг ранен представител, посочен в споменатия източник, е Бончо Стойнов Буюклийски (1790-1848).

Въпреки че жените не са продължители на родовото име, те имат своето място в семейството. За това свидетелстват сведенията от използваното родословие. Като достойни представители на фамилия Мустакови, те са предпочитани за създаване на здрави бракове с мъже от други известни тревненски фамилии. Т. напр. Мария Мустакова (1820-1889) се свързва с поп Никола Йовчев Икономов (1819-1865), а Тодорица Мустакова - с Никола Шиваров. Поради това, че липсва пълна информация за жизнения им път, не може да се направи сравнителен анализ за възрастта и времето, през което живеят всички представители на рода. Събраният материал предоставя възможности за обобщения относно практикуваната в рода именна система.

Сред мъжките имена най-популярни са - Бончо, Иван, Стойно и Тихол. Други имена, с които са наричани наследниците във фамилията, са Койчо (Константин), Михаил, Йовчо, Петър. Само четири са жените, носещи фамилното име Мустакови. Но разнообразието в техните имена е по-голямо и няма повтарящи се - Мария, Тодорица, Цана, Анастасия (Нацка).

За много малко от представителите е събрана информация относно професионалните им занимания. По-конкретни са справките за занятията на онези Мустакови, които продължават жизнения си път след Освобождението. Сред личностите на ХХ в. е д-р Богдан Тихомиров Мустаков /1931-2003 г./, главен републикански алерголог.  /Бел. Г. Иванова – Синът му е известният в наши дни специалист по алергология и детски болести - д-р Тихомир Мустаков, а неговата голяма дъщеря, е журналистката Лилия Мустакова/.

Във фамилията има и личности, които ще останат в историята на страната и със своята обществена дейност. Инженер Янко Михайлов Мустаков (1915-1942) е сред най-известните следосвобожденски кметове на гр. Варна, успял да направи много за развитието на града като курорт. Родът има представители и от научните среди: Елена Михайлова Мустакова, внучка на инж. Я. Мустаков, която защитава професура по психология в САЩ, щата Джорджия.

Сред популярните в тревненската фамилия е и Янко Стойков Мустаков – първият български композитор и хоров диригент през Възраждането. Талантливият музикант от фамилия Мустакови (с рождено име Йонко Стойков Буюклийски) е роден на 3 януари 1842 г. Като информира за родословията на някои от своите съграждани, летописецът поп Йовчо е записал на 28 юли 1848 г.: „Представи се сватя Бончо Стойков Буюклийски". И продължава да бележи, че дядо му Михаил Драгошинов е от село Стръмци, Радовска община, Тревненско, и е известен кираджия с волове, уважаван за времето си човек.

Синът Стойко Михайлов Буюклийски, се занимава с търговия на плодове и от брака му с Цвята п. Йовчева Икономова се раждат четири дъщери - Наца, Деша, Пенка и Мария, и двама синове Михаил и Янко. Бъдещият музикант учи първоначално в родния си град при дядо Иконом и поп Стоян Дечев, а след това е ученик на Петко Р. Славейков и Стефан Еленчанина.

Документални свидетелства от 1860 г. информират, че Янко Мустаков е заподозрян от турците в съпричастност на революционните идеи, разпространявани по това време в Трявна. Поради тази причина той напуска родния си град и се установява в Свищов. Свещеникът Ради Йовчев от храма „Св. Димитър“ го приема за псалт - църковен певец. Не след дълго той е назначен за учител в Горната махала". Може да се предположи, че заминаването на Янко Мустаков за Свищов е свързано и с пребиваването на художника Николай Павлович (от август 1861 до януари 1862 г.) в Трявна. Заедно с Кою Витанов и П. Р. Славейков забелязват музикалните способности на младежа и го насочват към тяхното развитие. През 1864 г. той заминава за Букурещ, където с финансовата подкрепа на габровските търговци Мустакови, учи музика. След няколко години се връща отново в Свищов, за да работи като учител и същевременно е певец в църквата „Св. Преображение“.

Янко Мустаков успява да осъществи идеята си за многогласово пеене, което е слушал в Румъния. С голямо желание той успява да привлече и обучи на нотно писмо и хорово пеене будни и даровити младежи. В 1868 г. успява да състави църковен хор, като въвежда за първи път двугласовото начало, а след това и четиригласовото хармонично пеене с използването на нотното писмо. Професионално школуван диригент, Янко Мустаков поставя началото на модерното хорово пеене в България. С лични средства съставя оркестър, за който закупува три цигулки, виола, виолончело, собственоръчно изработва цимблак. През 1870 г. от Лом пристига учителят Петър Иванов и донася „Опело на Христа“, превод на новобългарски на Кръстю Пишурка. Музикалното произведение е пригодено от Янко Мустаков за четиригласен хор и още същата година е изпълнено с хора. Янко Мустаков съставя „Певческо дружество“, което дава самостоятелни концерти в читалищния салон.

Чувствителният и талантлив творец посреща освобождението на България с голямо вдъхновение, поради което на това събитие посвещава възрожденски мелодии по текстове на Иван Вазов „Царю, добре дошъл“, „На царя и на Русия“, „Руски зари на земята“. Посветени на руските войски, песните са поднесени на Александър II като приветствен адрес. Постиженията и успехите на младия музикант са толкова големи, че хорът му е поканен от княз Дондуков-Корсаков по време на великденските празници през 1879 г. в гр. Велико Търново за участие в църковната служба.

При пребиваването си в Свищов учителят Я. Мустаков написва и десет стихотворения. През 1869 г. той съставя буквар – „Най-практичният метод за първоначално изучаване на децата". В 1874 г. издава и „Православно християнско учение за приготвителни класове“. Даровитият тревненец подготвя учебник по нотно пеене, който завършва през 1879 г., но поради липсата на средства остава в ръкопис.

Янко Мустаков е назначен за училищен инспектор и активно настоява пред Министерството на просвещението за въвеждане на задължително образование по пеене в училищата.

След тежко заболяване на 24 декември 1881 г. Янко Мустаков умира. Ранната му смърт (на 39 години) не позволява пълно развитие на таланта му. Но той се вписва в музикалния живот на България със значимо присъствие, като достоен представител на тревненския род Мустакови.

 

Ирена Узунова

 

Из сборника „Балканските измерения на фамилия Мустакови“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008 г.

Певческият хор през 1879 г. начело с диригента Янко Мустаков
Снимка ИМ - Свищов

Д-р Богдан Т. Мустаков

Д-р Тихомир Мустаков

Журналистката Лилия Мустакова - голямата дъщеря на д-р Т. Мустаков,
води сутрешните и обедните емисии на новините по Нова телевизия

Проф. Елена Мустакова