За една хубава традиция от миналото. Вечна памет на падналите за Вяра, Род и Родина

В началото на август 1936 г. група тревненци, участници във войните от 1912-1913 и 1915-1918 г. основават Дружество на бойците от фронта. То е клон на Съюза на бойците от фронта в България, създаден през 1934 г. За председател на тревненското дружество е избран Стефан Христов Пандурски.

Основната цел е осъществяването на едно благородно и родолюбиво дело – увековечаване паметта на загиналите участници от Трявна и Тревненско в последните войни. На общо събрание от 20 септември 1936 г. е избран инициативен комитет и основан фонд за издигане паметник на героите от тези войни. Тази инициатива намира широка подкрепа сред будното тревненско гражданство. Уреждат се вечеринки, театрални представления, разиграват се томболи и набраните средства се внасят в касата на фонда.

На едно от заседанията си през 1937 г. Дружеството взема решение да се възобнови и една хубава традиция от миналото – честването на големия християнски празник Успение Богородично.

Всяка година, на 28 август /по стар стил/ тревненци се събирали на черковището в м. „Калето“, при кръста, където се извършвало църковното тържество. Отслужвал се водосвет и се отчитала молитва /курбан/, който се принасял в чест на Божията майка. Стари и млади, богати и бедни, отправяли горещи молитви към Небесната покровителка и защитница.

На 28 август 1937 г., в 3 ч. следобед, празничен камбанен звън известил началото на празника. Тревненци масово се стекли на площада, пред паметника на Капитан дядо Никола, откъдето начело с духовата музика се отправили към Калето. Пред каменния кръст бил отслужен водосвет, а след това панихида за загиналите. Слово произнесъл секретаря на дружеството свещ. Г. Пеев, който заявил, че останалите живи участници във войните си поставят за цел да увековечат паметта на героите с издигането на скромен паметник. „И всеки край него минал пътник със страхопочитание да преклони глава и с благоговенен трепет в душата си да каже: „Вечна да бъде паметта и Бог да прости тия, които в дни на епични борби за национално освобождение на българското племе, дадоха живота си за вяра, род и родина“. С тези думи, секретарят на дружеството, приканил присъстващите да дадат своята лепта за фонд „Издигане на паметник“.

Тази хубава традиция е едно доказателство за здравия, народностен дух у тревненци, за вечно будното им съзнание и жив интерес към миналото.

 

 

Лидия Горанова

в. „Тревненска седмица“, бр. 34/1992 г.

На снимката: Мобилизацията в Трявна, 1912 г.
/НБКМ-БИА, сбирка "Портрети и снимки"/