Художникът Васил Маринов е сред създателите на художествената галерия в Стара Загора *

По странните капризи на съдбата и нашата народопсихология често точно личностите, които са се грижели за почитта към творците преди тях, остават в забвение. Така е и с Васил Маринов /1879-1943 г./. За малцина неговото име е все още известно. В художествения живот на Стара Загора обаче творчеството и изявите му играят важна роля. Той е обединителният център на почти всички дейности, свързани с изобразителното изкуство. Заедно с Антон Митов, Георги Евстатиев и Атанас Михов слагат началото на градска картинна галерия. Под негово влияние започват творческия си път редица от бъдещите известни художници. И ако за творческата активност на града през първите четири десетилетия на века се говори и пише много по онова време, то в основата е Васил Маринов. За разлика от редица свои съвременници и колеги, които са родени в Стара Загора и търсят признание в столицата, той остава тук и е основен организатор на всички прояви. Творчеството му е богато и органично свързано с проявите на Дружеството на южнобългарските художници.

Роден е на 12 декември 1879 г. в Стара Загора. Родителите му – Марин и Вида, са преселници от тревненските колиби и основното им занимание е градинарството. По майчина линия негов братовчед е художникът Васил Димов – основател и редактор на сп. „Художествена култура“. Първите му детски рисунки са свързани с опита да илюстрира разказите на баща си за странстванията му във Влашко. След завършване на седмокласното си образование в родния град през 1897 г. постъпва с втория прием на Държавното рисувално училище в София. Учи живопис при проф. Ярослав Вешин и проф. Иван Мърквичка. Чрез тях формира отношението си към жанровата картина. През 1904 г. завършва висшия курс и е назначен за учител по рисуване в Старозагорската гимназия. Създава първите си платна, в които заявява своя интерес към пейзажа и битовата композиция. Академичните схеми са преодолени в голяма степен и е започнало освобождаването на цвета. Идеята му за подпомагане на деца, които обичат изкуството, се реализира през 1908 г., когато открива заедно с Никола Стоенчев курсове по рисуване. Създадените междувременно картини за първи път излага през 1910 г. на съвместна изложба с двамата си по-млади колеги – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Интересът към тази изложба е голям и му вдъхва творчески импулси. Рисува редица пейзажи от Стара Загора и околностите, които отново с двамата си приятели показва още през следващата година в салона на Девическата гимназия. Ранните творчески изяви и организаторска дейност му спечелват името на един от амбициозните и талантливи творци в Южна България. През 1911 г. той е сред основателите в Пловдив на Дружеството на южнобългарските художници.

С избухването на Балканската война Васил Маринов е мобилизиран. Между 1912 и 1913 г. създава множество композиции от фронта. Сред тя са „Ранен войник“, „На фронта“, „Патрулна схватка“, „В лазарета“, „Зиме на фронта“, „На Папаз тепе – из Балканската война“ и т.н. През 1914 г. рисува своя живописен вариант на популярната тогава тема „Явер паша в плен“. Картините му са малки по формат и стоят определено встрани от парадната баталност. Обединява ги човешкото отношение към обикновения войник. От 1915 до 1918 г. участието му в Първата световна война потвърждава художествения му възглед за войната. Изключение прави голямото, изпълнено с театрална патетика платно „Освобождаването на Македония“, което рисува през 1916 г. Създава множество картини, част от които се разпръскват из страната, а някои изгарят в пламъците при бомбардировките на София по време на Втората световна война. Сред тях са показаните през 1916 г. на самостоятелната му изложба в Стара Загора, други през 1917 г. в съвместната експозиция с Кожухаров и Гюдженов.

След войните Васил Маринов продължава педагогическата си дейност в девическата гимназия на родния град. Творческите му интереси се насочват към пасторалната сюжетност и пейзажа. Живописта му се ориентира между академичната форма, звучността на импресионизма и романтичното въздействие. Светът на платната му все по-често се населява с идиличната атмосфера на сюжети с козарчета и пастири, пренасящи дърва, селски сватби, лазаруване, розоберачки, с романтични кътчета и красива природа. Това определя основните насоки на художествения му път през следващите две десетилетия. Самостоятелната изложба, която открива през 1920 г., е своеобразен вододел между двата периода. В изложбата, наредена през 1923 г. с Евгения Илиева в малкия салон на дружество „Театър“, темата за войната е окончателно изоставена. Творческият му ентусиазъм е отново активизиран. Все по-често го интересува светлината и звучността на цвета. Запазил е трайно носталгичните нотки и детските блянове. Работи усилено, предимно пейзажи и малки жанрови композиции. Пътува често, прави си излети и рисува Розовата долина, Мъглижкия водопад, Туловската кория, Старозагорските бани, родния град и Аязмото. През 1924 г. ги представя на самостоятелна изложба в Стара Загора. Най-същностен и оформящ в личния му стил е периодът на 30-те и началото на 40-те години. Тогава Маринов създава популярните си творби – „След пране“ /1930 г./, „Козарче“ /1930 г./, „Пастир на водопой“ /1931 т./, „Дървар“ /1939 г./, „Розобер“, „На чешмата“, „Чарда“, „Пладнуване“, както и пейзажите от Стара Загора и Кавала /1941 г./. В тях той намира видимия образ на представата си за свое място в изкуството. В тези картини влиза все повече светлина, живописта става по-звучна, а усещането за пленер го свързва пасторалността.

В творческата биография на Васил Маринов има десетки участия в колективни изложби в Стара Загора, Пловдив, София и т.н. Организирал е седем самостоятелни експозиции. През пролетта на 1943 г. подрежда най-представителната си персонална изложба в София. Няколко месеца по-късно заминава за Пирдоп, където на 2 август внезапно умира.

 

Д-р Марин Добрев

Директор на Художествена галерия – Стара Загора

 

* Оригиналното заглавие на статията е „Васил Маринов /1879-1943/“

Художникът Васил Маринов