Христо Кънчев Йончев - най-заможният тревненски чорбаджия в средата на XIX век и неговата емблематична къща

Доста пъти е ставало дума за красивата трикатна къща на чорбаджи Христо Кънчев Йончев, която се намирала в близост до гранд-хотел „Момчев“ в Трявна. Тя била съборена през 1930 г., а на нейно място /в двора й/ била построена „къщата на Шиварови“, която после е превърната в Градски комитет на БКП. Домът на видния тревненски чорбаджия наскоро „оживя“ в макет, дело на художника Светлин Стефанов. Той е част от неговия проект „Възкръсналите тревненски къщи“, който се реализира в партньорство със Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Историята на личния тревненски дом е неразривно свързана и с една историческа дата - 10 май 1876 г., когато в къщата, отсяда Фазлъ паша, дошъл с „топовете си“ да „събаря Трявна“, да мъсти на местните комити, след разгрома на въстаниците на Дряновския манастир по време на Априлското въстание. Тревненските чорбаджии, успели да го уговорят „срещу много жълтици“ да не пали града. Дали страховитият турски началник, избрал дома на чорбаджи Христо, заради близостта му до Тревненския конак, или защото бил най-личния тревненски дом по онова време, или пък заради евентуалната близост на домакина с официалната власт, историята мълчи. Мълчи и за легендите, които витаят около изоставената по-късно къща, която, като че ли била „прокълната“, макар че градската мълва, разнася и слуха за заровено имане в подземията й…

А богат бил стопанинът й. Не случайно уличката, на която се намирала къщата му, носела името „Христо чорбаджи сокак“. По сведения от Емлячния регистър от 1869 г., който се съхранява в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, любезно предоставени ми от д-р Ирина Димитрова, за което безкрайно й благодаря, Христо К. Йончев, търговец по занятие, бил най-богатият тревненски чорбаджия по онова време. Общата стойност на имотите му е 94 725 гр., като само къщата му е оценена на 22 000 гроша. За сравнение можем да споменем факта, че имотите на Христо Н. Даскалов възлизат на 58 850 гр., на  Никола Райков на 62.260 гр., а на Никола Чушков едва 23 600 гр. Обработваемата земя, собственост на хаджи Христо, е над 83 дка; гора – 34 дка; 15 ½  лехи. Годишният му доход е 2 250 гр., а общият му данък възлиза на 465.30 гр. Емлячният регистър, който е обект на научно изследване от страна на д-р Димитрова, обхваща имотите на около 2030 тревненци, уточни още тя.

По сведения на д-р Димитрова, строежът на къщата на чорбаджи Христо Кънчев, започва през 1860 г. Майсторът на градежа е уста Драгошин Марангозов. До къщата имало и търговски дюкян.

И докато очакваме с интерес научния доклад по темата, който със сигурност ще промени представите ни за имотното състояние на тревненци в средата на XIX в. и ще преподреди листата на най-заможните сред тях, нека се спрем на някои интересни факти от родословието на най-личния тревненски чорбаджия по онова време.

Бащата на чорбаджи Христо Кънчев Йончев /1818-1898 г./ се казвал Кънчо Йончев /р. 1791 г./, а майка му – Пена. От втората си съпруга Деша, баща му имал двама сина – Митю и Кою /Къню/. Любопитен факт е, че сина на Митю – Костадин /Константин/ (р. 1868 г.), е основоположник на социализма в Трявна. Дядото на чорбаджи Христо Кънчев е Йончо Минев, а баба му - Мария х. Кънчева Даскалова – дъщеря на Хаджи Кънчо Даскалов /1718-1791/. Внукът им Христо К. Йончев, собственикът на красивата трикатна къща в центъра на Трявна, взел за съпруга внучката на чорбаджи Генко Петров /1759-1829/, дъщеря на сина му Цаню /р. 1790/ - Кина Цанева Генкова. Двамата имали девет деца – Кънчо, Стефан, Цаню, Деша, Кръстю, Стефана, Минка, Иван и Пена.

По сведения от архива на фамилия Радкови в ОДА-Габрово, Пена Йончева „била омъжена в Русе“ за Илия Стоянов – акционер на бирената фабрика в града. Тя била кръстница на Пенчо и Пенка Славейкови.

Единият от синовете на чорбаджи Христо - Кънчо, завършил химия в Загреб, но починал млад от туберкулоза. Той „донесъл“ коварната болест в семейството, вследствие на което починали и други негови братя и сестри. Дали това трагично събитие не станало причина за изоставянето на къщата? За съжаление, няма как да разберем, тъй като липсват сведения кога точно се е случило това.

Стефана К. Йончева /1862-1948/ се омъжила за Петър Икономов /1851-1921/, родом от Трявна, който бил гимназиален учител във Варна, издател и книжар. Той бил син на поп Никола Икономов /1819-1865/ и Мария Бончева Стойкова /Буюклийска/ (1820-1889). Двамата имали четири дъщери и един син – Марийка, Зорница, Надежда, Богдана и Кирил.

Сестра й Дешка взела за съпруг хаджи Цаню Димиев /1837-1918/ - „уважаван еснафин в града“. Неговият баща Димию Кънев, известен търговец, който често пътувал до Цариград, починал „неизвестно къде“ и кога „от чумата“. Той бил женен за Наца - дъщеря на Цвята /сестрата на летописеца на Трявна поп Йовчо/. Синът им хаджи Цаню Димиев и съпругата му Деша имали четири деца – Христо, Димитър, Наца /Анастасия/ и Кина. Наца взела за съпруг Иван Йонков Радков, баща на учителя Цаньо Иванов Радков /р. 1898 г./ и дядо на Младен Радков /1931-2004 г./ - първият директор на Държавен архив – Габрово. Кина пък се омъжила за учителя и духовника Петър Димов Чернаев, родом от Трявна /р.1878/, възпитаник на Петроградската духовна академия…

Името на заможния чорбаджия Христо К. Йончев се споменава сред попечителите на църквата „Св. Архангел Михаил“ през периода 1823-1850 г. Същевременно, преди повече от година, в предаването „Джинс“ по БНТ, посветено на рода на Стоянка Мутафова, бе разказана една история, която разкрива и друга страна от характера на чорбаджи Христо. Според родовата хроника на Мутафови, Петър Мутафов – богат търговец и лихвар, баджанак на Христо К. Йончев, му дал в заем 1000 жълтици. Без документ, както било по онова време, когато не подписа, а дадената дума, била достатъчна гаранция за честност, принципност и доверие. След време обаче, чорбаджи Христо отказал да му върне парите и дори заявил, че не е вземал заем от него. Унизен и обиден от непочтеното поведение на своя роднина, Петър Мутафов се поболял „от нерви“ и няколко години по-късно починал…

Любопитен факт, който научих наскоро от възрастни тревненци е, че Георги Шиваров /р. 1896 г./ - един от внуците /по майчина линия/ на природения брат на чорбаджи Христо Йончев – Кою, построил свой дом в двора на съборената през 1930 г. чорбаджийска къща, която вероятно била отчуждена по-късно и след това превърната в Партиен дом.

Накратко това са сведенията около биографията на най-богатия тревненец в средата на XIX век и историята на неговата емблематична къща, които успях да събера до момента. Открих и негова снимка във фонда на фамилия Радкови в ОДА – Габрово, която публикувам за първи път в групата и блога. Надявам се, ако тази публикация достигне до някои от неговите потомци, да научим още интересни факти и детайли от родовата им хроника.  

 

 

Подготви

Галина Иванова

Чорбаджи Христо Кънчев Йончев -
най-богатият тревненски чорбаджия в средата на XIX век.
Снимка: ОДА - Габрово

Архивна снимка на красивата трикатна къща на чорбаджи Христо.
Снимка из архива на Кънчо Пенчев

Архивна снимка на къщата на чорбаджи Христо
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Къщата на чорбаджи Христо /в кръгчето/ се намирала в съседство с
гранд-хотел "Момчеви" /вляво/ и Тревненският конак /вдясно/

Таван от къщата на чорбаджи Христо К. Йончев.
Това е единствената богато позлатена розета на потон,
която обаче не е запазена, тъй като къщата била съборена през 1930 г.
Снимка от албума на Цаньо Антонов - "Резбата в тревненската къща", 1956 г.

Рисувана украса в нишата и
по измазания профил под потона в
гостната стая в къщата на чорбаджи Христо.
Снимка от албума на Цаньо Антонов

Из албума на Цаньо Антонов - "Резбата в тревненската къща", 1956 г.

Из Емлячния регистър от 1869 г.,
където са описани
имотите на чорбаджи Христо.
Регистърът се съхранява в СМРЗИ - Трявна

Макет на къщата на чорбаджи Христо, дело на художника Светлин Стефанов,
част от проекта му "Възкръсналите тревненски къщи",
който се реализира в партньорство със СМРЗИ - Трявна

Друг ракурс на красивата чорбаджийска къща,
дело на уста Драгошин Марангозов

Друг ракурс на същата къща, която била оценена на 22 000 гроша,
според Емлячния регистър от 1869 г.

Друг ракурс на Йончевата къща, която оживява в макет 90 години
след събарянето й

Художникът Светлин Стефанов и неговия макет на Йончевата къща.
С много обич, талант и вдъхновение, Светльо възкреси още три
емблематични тревненски къщи, които, уви, не са запазени до днес -
Киревата, Устагенчовата и Марангозовата...
Да му пожелаем успех и повече спомоществователи
в благородното и достойно начинание!

Наца Цанева Минева - майка на х. Цаньо Димиев
Снимка: ОДА - Габрово

Снимка: ОДА - Габрово

Снимка: ОДА - Габрово

Кина х. Цанева Димиева и
съпруга й Петър Димов Чернаев

Димитър х. Цанев Димиев

Цаньо Иванов Радков - син на Анастасия х. Цанева Димиева
и съпруга й Иван Радков

Младен Цанев Радков - син на учителя Цаньо Ив. Радков
и първи директор на Държавен архив - Габрово