„Ако метнем поглед през океана…“

 Америка и Американското във визиите на възрожденеца 

Петко Славейков

„Сиромах Богдан или способ за обогатявание. Книжка много поучителна за народът" - под това заглавие през 1869 г. печатницата на вестник „Македония" публикува подготвения от Петко Р. Славейков превод на популярното съчинение на Бенджамин Франклин „Алманах на Бедния Ричард". Споменатият компендиум от сентенции, систематизирани от влиятелния американец около амбицията да подтикват към трудолюбие и пестеливост", вече се е появил в две български версии /б.а. Преводите, предхождащи Славейковия, са два – на Гаврил Кръстевич /1837 г./ от френски език и на Никола Първанов /1868 г./ от немски език/. При все това Славейковият вариант е посрещнат с интерес от жадната за мъдро и разбираемо нравоучение публика. Междувременно тежнението на възрожденския читател по драматично-сензационни повествования е удовлетворено от още три преводни книги, чиито сюжети са свързани с динамичните и причудливи за инертния балканец реалности на Съединените американски щати – повестите „Черти от американския живот" (1868 г.), „Белий папагал или сцени от американския живот" (1869 г.) и „Париж в Америка" (1870 г.). Отпечатани в три поредни години от издателския център към в. „Македония", тези не особено претенциозни в белетристично отношение текстове създават предпоставки за по-обстоятелствено опознаване на част от видимостите и невидимостите, присъщи на проспериращата северноамериканска република. Появили се с подчертаното съпричастие на Петко Славейков, споменатите книги свидетелстват за трайния и системен интерес на влиятелния народонаставник към темата за Америка и американското като етикет за рязко скъсване с условностите и традициите на средновековна Европа.

Както е известно, контактите на Петко Славейков със Съединените американски щати са само косвени - книжовни и персонални. В началото на 60-те години на ХIХ в. самоукият писател се сближава с резидиращия по това време в Търново американски протестантски мисионер д-р Албърт Лонг. Скоро талантливият словотворец е включен в редакционния екип, подготвил новобългарския превод на Библията. Трудът на българо-американския колектив е отпечатан през 1871 г. с финансови средства, отпуснати от Американския съвет. В хода на деликатната работа по новобългарската версия на Светото Писание темпераментният публицист укрепва връзките си с част от протестантските мисионери. Особено трайно е приятелството му с д-р Албърт Лонг, продължило и след завършека на съвместния им книжовен проект. Още по-плътен характер придобиват общуванията на популярния национален лидер с американските мисионери в Османската империя по времето, когато двамата му синове - Иван и Рачо - учат в отвоювалия висок образователен престиж цариградски Роберт колеж.

Получил материална подкрепа и приятелска опора от американските мисионери, следящ отблизо изданията и изявите им, редакторът на в. „Македония" обективно се нарежда в малката група на възрожденските интелектуалци, които са относително по-широко информирани за северноамериканските реалности. В този смисъл визията му за Америка и американското има съществено отношение не само към прецизната реконструкция на необозримия Славейков свят, но и към уточняване параметрите на представата за Съединените щати, битуваща в културното пространство на Българското възраждане. Споменатата представа е белязана не толкова с детайлна конкретност, колкото с добронамерено възхищение. В нея осезаемо се долавя и амбиция за разгадаване тайнствата на бързата модернизация на Северна Америка с цел впрягане на тези тайнства в колесницата на българските национални интереси. Очертаният патетично-прагматичен подход към Америка и американското е присъщ в особено отчетлива форма на Славейковите текстове, които по единодушното мнение на съвременници и следовници упражняват, силно влияние на младото поколение българи.

***

„Онуй още, което отличава днешната цивилизация от старата, то е скоростта, с която [тя] се развива и разпространява. Откритието на Америка, изобретението на печатът, усъвършенствованието на мореплаванието, железните пътища, телеграфите, пощенските учреждения - всичко туй показва, че съвременната цивилизация е твърде скоро[стно] вряла и е извършла дела геройски".

Цитираните Славейкови съждения са извлечени от статията му „Основите на днешната цивилизация". Поставяйки „откриването на Америка" в хронологическото начало на съвременната нему епоха, редакторът на в. „Македония" окачествява споменатия факт като едно от най-значимите събития, провокирали общоевропейския преход към Новото време. Трябва да се отбележи, че упоритите настоявания на П. Славейков за повратната роля на стъпването на европейците на американския материк не се отличават с оригиналност. Те са част от широко битуващата в предосвобожденската публичност представа за значимостта на евро-американската среща, осъществена в края на XV в. Съзнанието за споменатата значимост още през XIX в. е отложено в пластовете на книжовноезиковата комуникация чрез устойчивото словосъчетание „Откривам Америка!". От друга страна, откроимото убеждение за неделимостта на Съединените щати от европейската цивилизационна линия демонстрира по категоричен начин адекватността на Славейковата представа за еволюцията на следколумбова Америка.

При все че схваща близостта между обществено-политическите модели на водещите западноевропейски държави и САЩ, влиятелният публицист многократно подчертава видимо по-силната доминация на постулата за индивидуалната свобода в пределите на северноамериканската политическа традиция. „Около края на 18-й век - пише в обзорен текст Славейков - преселените в Новия свят след Христофора Колумба англосаксонци, притискани от метрополията Англия, дигнаха пряпореца на избавлението. Като развиха в програмите си началото, че свободата е природното и ненасилованото, и неотемленото право на всякой человек, привлякоха симпатиите на европейските народи и след страшен и благодетелен подвит излязоха победители". Макар и в завоалирана форма, горните изречения недвусмислено възхваляват избрания от колонистите революционен маниер на конституиране на националния суверенитет. Маниер, предполагащ скъпи жертви, но ценен с възможността за радикално и бързо скъсване с правилата на стария обществен ред.

Благодарение именно на революцията, смята редакторът на „Македония", северноамериканското общество се подрежда в съответствие с „принципа на свободата". По следите на този изкусителен за просветените възрожденци принцип се движат по-голяма част от Славейковите текстове, обърнати с лице към американската тема. Подчертано еднозначно са изречени нещата в кратка преводна статия, появила се в повратната за българското национално движение 1868 година „Народът на Съединените американски щати - заявява авторът й - има за принцип, какво всякой человек познава по-добре своя собствен интерес и [принципа] че никой няма право да му ся меси в работите, освен [тогава], когато неговите дела докарват вреда на обществото или на частни лица [...]. Върху този принцип е основана свободата в Америка - всяка една община относително към цялата държава ся сматря като една личност и тя е независима от правителството, колкото за своето вътрешно самоуправление; и е подчинена под върховната власт само за онези работи, които се отнасят до общите народни и държавни интереси". Макар и прикован към не особено богатата възрожденска политическа лексика, откъсът дава съществена информация по предпочитания от предосвобожденската публика проблем за съотношението реално/оптимално в действащите държавни модели, свързани с укрепващите традиции на либерализма и конституционализма. Пак със северноамерикански примери е обоснована необходимостта от конструирането на модерните представителни институции в съответствие с принципа на „общото гласоподавание“ и от взимането на управленските решения в колективните органи на властта по правилата на „вишегласието".

Колкото непоколебимо, толкова и основателно е Славейковото убеждение, че присъщото на северноамериканската държавност регионално самоуправление представлява важна предпоставка за успешното развитие на образователните учреждения - поне в по-ниските им етажи. В хода на трудната борба с правителствената инициатива за сливане на новобългарските училища с току-прохождащата османска система на светско образование Славейков многократно се позовава на американския опит. По думите му този опит демонстрира недвусмислено, че масовото училище може да функционира успешно и без централизирано администриране и финансиране. „Най-способното, най-могущото, естественото министерство на общественото изучение - пише той, имайки предвид северноамериканската традиция - е свободата на общините да промишляват за възпитанието и образованието на бъдещите си граждани; най-огромният, неизчерпаемият бюджет за общественото просвещение е съзнанието на общините за потребността от добри училища“.

С посредничеството на добре информирани сътрудници редакторът на в. „Македония" представя на пъстрата си публика и ред други особености на американската образователна система - прагматичното структуриране на образователните стратегии, общодостъпния характер на масовото училище, доминацията на светското начало в образованието, широкото присъствие на жените в учителската професия. „За младежите, които са излезли из американските школи, [в]сяка практическа деятелност съставлява [...] продължение на ония същи занятия, на които тия са посвещавали своето време и своя труд в школата" - така е обобщено значението на подчертано практическата ориентираност на преподаванията в американските учебни заведения в преводна статия, посветена на девическото образование в САЩ. Принципът за пряко обвързване на образователния процес с реалните стопански и социални нужди по мнението на публициста създава една от най-съществените предпоставки за стопанския просперитет на бившите британски колонии: „Американските работници, като по-учени, работят по-добре и по-скоро, и ползват ся от машините повече от другите“.

Съзирайки в организацията и постиженията на американската образователна система един продуктивен модел за бъдещата еволюция на българските училищни практики, Славейков проявява склонност и към известна идеализация.

„Ако метнем поглед през океана и дойдем в Съединените държави на Америка, ний ще намерим едно поразително доказателство на онова, което искаме да доказваме: там, като няма невежествени хора, то и злочестините, и сиромашията са по-малки и по-редки. Всякой, като е приготвен от училището за някаква работа и като може да си спечели добро положение - ако иска, то рядко се срещат хора да страдат от мъките на няманието. Както е засеяно между всички учението, тъй е засеяно и благоденствието". Цитираното Славейково „доказателство" е по-близо до постулатите на класическата просвещенска идеология, отколкото до живата обществена реалност. При все това изтъкнатата диспропорция не бива де се оценява от позициите на съвременните изисквания за обективна журналистика. Знайно е, че за Славейковите съвременници е от по-голямо значение да имат пред очи градивни примери за обществено добруване, постигнато по правилата на Новото време, отколкото да са безупречно информирани за състоянието на една просперираща, но все пак отвъдокеанска държава.

Макар и в значително по-малък обем в сравнение с текстовете, посветени на страните от Европа, в Славейковата публицистика намират отражение и водещи събития от политическите процеси в САЩ. Драматичният развой на Гражданската война (1861-1865), избирането на ген. Уилис Грант за „стопанин на Бялата къща във Вашингтон", сложните извивки на т. нар. „Алабамски въпрос", американско-руските, американско-турските и американско-европейските отношения в цялост - всички тези проблеми са подложени на по-кратка или по-подробна интерпретация в пределите на Славейковата публицистика.

Като цяло прави впечатление подчертаното авторово пристрастие към постиженията на американската демокрация и към все по-активната позиция на САЩ в отношенията с най-влиятелните държави на Стария континент. „Северна Америка - настоява напористият общественик - под управлението на тойзи мъж [ген. У. Грант] твърде наскоро ще завземе важно положение в Европа; и то без съмнение в полза на свободата".

Трябва да се отбележи, че в определени ситуации Славейковите текстове поставят критичен акцент върху антихуманния институт на робството и върху пределно комерсиалния характер на част от американските нрави. Като цяло обаче представата на възрожденеца за САЩ е потопена миражите на американската мечта... „Нийде [другаде] няма по-голяма свобода в политическо и черковно отношение - обобщава възрожденецът, - нийде [другаде] няма по-малко фанатизъм; нийде [другаде] няма по-голямо почитание към законите и мирът; нийде [другаде] няма такъв бляскав и много полезен поминък. С една дума, американецът с учението си е достигнал до таквази степен на политический, обществений и икономический живот, каквато не е достигнала ни една държава в Европа и в целий свят“. Разположен в плътна близост със страната Утопия, очертаният образ на Америка демонстрира по-скоро Славейковия идеал за хармонично общество, отколкото убеждението на публициста във възможността подобен свят на постигнатото благоденствие да съществува в описаните форми - дори и отвъд океана. В случая отново имаме работа с йерархическата подчиненост на визията за американското на националните приоритети на българското. Българското като перспектива за държавен суверенитет, обществено равновесие, „бляскав поминък". От гледна точка мобилизиране на социалните енергии по посока на споменатата перспектива е изключително важно скептичният балканец да бъде убеден в постижимостта на споменатите обществени състояния - дори и с примери от другата страна на земното кълбо. А кой друг, ако не вещият манипулатор на общественото мнение Петко Славейков, би се справил най-успешно с мисията на народоизкусител.

Последните съждения се отнасят до Славейковите визии за Америка като отвъдокеанска реалност. Когато обаче ситуациите, произтичащи от контакта с американското, са разположени тук - на Балканите, подходът на борбения журналист става съвсем друг. Бягство от каквато и да е идеализация и амбиция за обективност при представяне на фактите - това са особеностите на онези текстове от Славейковата публицистика, които имат за предмет пропагандната дейност на американските мисионери, наченали през 60-те години на ХIХ в системна работа сред българите.

По правило Славейков избягва да популяризира протестантските инициативи с предимно религиозен характер Дори и в случаите, когато е допуснал да бъде отпечатан материал с (про)протестантска ориентация, редакторът дава право на съответен отговор, а ако се наложи - декларира по директен начин своята привързаност към традициите на бащината религия. По подобие на други възрожденски интелектуалци, Славейков основателно отчита големите рискове от евентуално разделение по религиозен признак на все още консолидиращата се нация. Въпреки това, в духа на модерната публична комуникация, той настоява за толерантност на дебата и премереност на книжовния словообмен. „Ние - декларира общественикът - сме против протестантите с всичката жестокост на человек, който усеща всички лоши следствия от разединението на народа, поради такива вероизповедни препирни, но не по-малко сме жестоки против онези, които недостойно защитающи предмет толкози важен, наносват още по-голяма вреда на религиозното чувство на народа". По всичко личи, че ангажираният именно от американските протестанти с превода на Новия Завет книжовник, съумява да запази необходимата дистанция - както от пропагандираната от мисионерите религиозна доктрина, така и от присъщия на някои възрожденски дейци (главно руски възпитаници) православен фундаментализъм.

Непоклатимата Славейкова сдържаност по отношение религиозната дейност на протестантските мисионери преминава в приятелска добронамереност, когато стане дума за просветните учреждения, създадени и поддържани от американците на Балканите, и по-специално за Роберт колеж. В историческата книжнина вече е констатирано широкото присъствие на темата за Роберт колеж в колоните на в. „Македония". Независимо дали става дума за прием на ученици или годишни изпити, основаване на ученическо дружество или училищни тържества, театрални представления или текущи новини, цариградският публицист не пропуска да отбележи качеството на образованието, получавано от българчетата, обучаващи се в престижното училище. Особено високо са оценени просветителските усилия на американците в статията, посветена на откриването на новата сграда на учебното заведение и в материалите, представящи учебните програми на колежа. Дълбоко убеден, че „училището Роберт колеж ще държи едно достойно място в историята на българската книжнина“, Славейков популяризира чрез изданията си редица текстове, подготвени от възпитаници на учебното заведение.

Плътният ангажимент на влиятелния общественик с образователните инициативи на Роберт колеж е показателен за готовността на българите да се възползват от предоставената им от протестантите възможност за получаване на качествено образование - без обаче да поемат каквито и да е ответни прозелитски ангажименти. Очевидно и в този случай Славейковата комуникация с американските мисионерски инициативи е подчинена преди всичко на най-належащите общонационални приоритети. Както и в други аналогични ситуации, с неподражаема политическа похватност възрожденският общественик съумява да пренареди чуждоземските „цивилизаторски" амбиции по правилата на новобългарските цивилизационни тежнения.

***

През 1865 г. във в. „Гайда" е публикуван стихотворен текст, озаглавен „Дивата американка и питомний европеец“. Този творчески опит на Петко Славейков не се отличава с високо поетическо изящество, но специалистите го окачествяват като „рядка за тогавашната ни литература творба“. Любопитното в случая е, че натовареният с цялото всепроблемие на общобългарското битие поет, насочва поглед към привидно отдалечената от културния хоризонт на съвременниците му тема за взаимоотношенията между местното индианско население в Америка и овладелите континента европейци.

След относително обширното въведение, представящо кървавия размах на приобщаването на новите земи към политическата система на Стария континент, Славейков разказва една тривиална любовна история. Млада индианка спасява живота на ранен в бой срещу съплеменниците й завоевател, дошъл от Европа, воден от илюзията за бързо забогатяване. Скоро между двамата представители на противоборстващите цивилизации избуява „полюбовно буйство". Семейството, създадено в резултат от това „буйство", се оказва нетрайно; европеецът напуска индианката, „таз, що го миляла искрено и вярно". Привидно обърнатата сюжетика на поетическия разказ етикира човечността и нравственото величие не с едро щрихирания образ на „питомния европеец", а с поведението на „дивата американка".

В мелодраматичните извивки на прастария сюжет за любовната измяна ясно се долавя способността на възрожденеца да проблематизира взаимоотношенията между личности и общества, без да робува на идеологически предубеждения и политически трафарети. Докосвайки се до един от най-деликатните аcпекти на темата за предисторията на модерна Америка, Славейков припомня, че величието на САЩ все още не е заличило кървавите дири на геноцида спрямо индианците. Припомня и това, че границата между цивилизованото/питомното и нецивилизован/дивото състояние на обществото невинаги е разположена по географския лимес на Европа и Северна Америка. Защото цивилизованото, по негово мнение, е идентично с европейското и американското единствено тогава, когато съответното общество има за свой приоритет не само абстрактния просперитет на нацията, но и добруването на всяка отделна личност. Тази модерна за времето си концепция демонстрира по убедителен начин принадлежността на Славейковите мисловни светове към политическите ценности на либерализма. Ценности, до чиято действена сила бихме могли да се докоснем и в съвременния свят - както в голяма част от неговите европейски зони, така и, „ако метнем поглед през океана...".

 

 

Проф. Вера Бонева

Из сборника „Българо-американски културни и политически връзки през XIX – първата половина на XX в.“, 2003 г.

На снимката: Петко Славейков с Христодул Сичан-Николов,
д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг като преводачи на Библията,
ок. 1864-1865 г.,
Снимка - НБКМ