Още любопитни сведения за колиби Джуровци

По сведения на краеведа Петър Богданов, колиби Джуровци, седалище на някогашната община Бахрешка, съществувало още от втората половина на 18-ти век. Първоначално, носело името на първия си заселник - дядо Джуро. От 1953 г. било преименувано на село Престой, поради факта, че руските войски „престояли“ известно време там по време на Руско-турската война /1877-1878/.

Първият заселник, дядо Джуро, имал двама братя - Петър и Милю. Тримата дошли от Добруджа, където били аргати при един богат турчин, но се скарали с него и го убили. После избягали и се „скрили в дебрите на Тревненския балкан“. Първо си направили колиба на „Тепавиците“ край Трявна. А местността, където по-късно била построена сградата за пречиствателна станция за питейни води в Трявна, и до днес се нарича „Милювото”.

Първоначално, братята се занимавали с отглеждането на овце. Но мястото им се видяло тясно, затова се преместили в района на днешното село Престой. Джуро си построил колиба в м. „Юрта”, където днес се намират селските гробища. Брат му Петър, се заселил на отсрещния хребет, на изток от „Юрта”. Милю пък се заселил още по на изток от Петър. Така с течение на времето, се оформили трите колибарски селца: Джуровци, Петровци и Милевци, с три отделни гробища.

В регистрите на населените места, уточнява П. Богданов, трите селца се водят като две – с. Престой /Джуровци/ и колиби Милевци, като към последните се числи и махаличката Петровци, макар, че става дума за различни махалички, разположени на две различни рътлини – Петровската и Милевската. С течение на времето, в Джуровци, се обособили 5 махали: Горна, Средна, Кюсешка, Барашка и Долна.

Колибарите от Маневци /дн. кметство Белица/, разказвали, че от Джуровци, навремето се бил изселил „някой си Маню“, който основал колиби Маневци. По думите на Богданов, вероятно това се е случило през втората половина на 18 век. Кой е този Маню, който си построил колиба до тази на дядо Джуро, а после се преместил и основал ново селище – Маневци, от къде е дошъл той, е неизвестно…

Краеведът Петър Богданов записал и кратки биографични сведения за някои от по-известни жители на Джуровци. Един от тях е Грозю Вълчев Бонев /1884-1964/. По сведения на сина му Боню /1927-2010/, той се изселил от Джуровци през 1922 г. и купил тепавицата и валявицата /в днешния кв. Тепавиците/ от наследниците на поп Кою Витанов. От Джуровци са и братята Георги Енчев Цанев /р.1881/ и Грозю Енчев Цанев – Маврото /1873-1961/ - „видни майстори-сградостроители и мостоваци“. Грозю Маврото бил сред най-добрите ученици на Първомайстор Генчо Кънев.

През 1928 г. двамата братя построили каменните мостове на р. Белица – този в с. Вонеща вода, както и моста /под с. Вонеща вода/, на пътя за с. Войнежа. По сведения от П. Богданов, Георги „отстъпил“ на брат си Грозю строителството на моста в с. Войнежа и всъщност, двата моста били построени „окончателно“ от Грозю Маврото. След това той се преместил „на работа“ във Велико Търново, където построил различни частни сгради, както и зданията на Българската земеделска и кооперативна банка; Старата поща с часовника; Института над тунела до Стамболовия мост /при завоя на р. Янтра/; Сиропиталището /1931 г./ в кв. Варуша, пристройка на едното крило на старата болница, Окръжната сметна палата на „улицата за Царевец“, Митрополията в Асеневата махала, хотел „Добруджа” /1933 г./ и др.

По времето на кмета /пълномощник/ на Престой - Цаню Цанев Ашев, селото било водоснабдено, улиците - асфалтирани, основно било ремонтирано и „кметското помещение“. Асфалтирани били и пътищата до махалите Петровци и Милевци, както и уличките в махаличките. Построена била и нова ракиджийница на течаща вода.

Навремето в Джуровци кипял „бурен“ живот, пише още П. Богданов и уточнява, че някога там имало три кръчми, ковачница, кожухарница, шивачница, обущарница, мутафчийница и работилница за веялки. Тогавашното народно читалище с „малка библиотечка“, носело името на Апостола Левски. Началното училище в селото, отворило врати още през 1891 г., а в средата на 80-те г. на миналия век, вече било затворено, заради липсата на деца.

През турско време в Джуровци имало и хан, известен под името „Бонев хан”, строен от Боню Михайлов. Ханът, който работел „усилено“, се намирал на важния път, който водел от Търново за Килифарево и през Дебели рът - Дядов Белчев хан - Даев кладанец – „Бонев хан“ /в к. Джуровци/ - за Аладжов хан над к. Бахреците и от там през местността „Локвата”, срещу к. Бахреци, край върха „Квачка” и през местността „Пясъка” - Малък и Голям Кръстец за к. Яворец и с. Дъбово, или пък през Мъглижкият проход -за с. Мъглиж, и от там за Казанлък и Стара Загора.

На връх „Килимявката” над Джуровци, местните построили вятърна мелница. Там смятали да направят и даракчийница за влачене на вълна, като смятали да използват силата на вятъра за задвижването на дарака. Но инициаторът Манол Митев от Джуровци бил убит в Балканската война и идеята пропаднала. Тогава джуровчанинът Никола Пенчев, който обещал да дари мястото за построяването на даракчийницата, си направил плевня на същото място от струпаните за целта камъни. А даракчийницата построили в селото. За задвижването на дарака, използвали силата на един кон, който се движел в кръг…

 

 

Подготви

Галина Иванова

Сватбата на Грозю Вълчев от Джуровци, 1912-1913 г.
/Семеен архив/

Майстор Грозю Енчев Цанев - Маврото и съпругата му Цана с внуците си,
40-те години на XX в.

Майстор Георги Енчев Цанев