Походът на Исак II Ангел в България от 1190 година. Опит за нумизматична реконструкция според данните от колективните монетни находки

Писмените извори са основните източници на информация за нашето минало. Сведенията, които ни дават, заедно с данните от археологическите разкопки, изграждат облика на българската история. Друг важен източник на информация от първостепенна величина са монетните находки. За разлика от единичните находки, които отразяват монетната циркулация, протичала в даден отрязък от време на определена територия, колективните често са пряк свидетел на точно датирано историческо събитие. Обикновено повод за тяхното укриване са военни конфликти, вражески рейдове, а по-рядко са просто скътана семейна ценност. Съставът на находката определя нейния характер и датировка. По нашите земи най-масово намирани са т.н. съкровища по необходимост. Укривани извън чертите на населеното място, те свидетелстват за трагичната съдба на техните собственици, които впоследствие не са успели да си ги приберат обратно. По-рядко срещани са селективните находки, формирани от няколко поколения в сравнително голям времеви диапазон. Съдържанието им е предимно от златни монети, но към тях често са добавяни накити, съдове и разнообразни предмети на лукса.

В следващите редове ще се опитам да установя дали данните от колективните монетни находки, намерени до този момент от българските земи, съвпадат с информацията от изворите за пътя, който следва армията на Исак ІІ Ангел при нападението си над България от пролетта на 1190 г. Това е не само най-мащабният от поредицата походи, но и най-добре отразеният в изворите. На практика е и последният опит за противодействие на Византия срещу България. Неочаквано в двустранните отношения се намесват и преминаващите през Балканите войски от Третия кръстоносен поход. В началото на 1189 г. армията на Фридрих І Барбароса достига до българските предели, следвайки пътя си към Светите земи. Какво казват изворите? Веднага след обявяването на въстанието още през лятото на 1186 г. Исак ІІ Ангел лично повежда войските си срещу българите, като заема старопланинските проходи. Единственото обаче, което успява да свърши, е да възложи управлението на земите между Дунав и Стара планина на двамата братя Асен и Петър. През късната есен на 1187 г. започва първият поход на Исак ІІ срещу българите. Тогава той достига до Триадица (София), но започналата зима го принуждава да се върне в Константинопол. Още на следващата пролет (1188 г.) византийският василевс предприема втори поход на север от Стара планина, този път обсаждайки Ловешката крепост, но както казва Никита Хониат, “оставяйки пак незавършено начинанието си, тръгна оттам и се върна в Цариград”. Най-подробно в изворите е отразен третият (последен) поход срещу българите. “През пролетта на 1190 г. Исак ІІ събрал цялата ромейска войска и предприел голям поход по суша и по море, целта на който била да се разправи веднъж завинаги с българите” /Златарски, В. История на Българската държава през средните векове. Т. ІІІ, София, 1972/. За пътя на нападението в Северна България е избран един от източностаропланинските проходи. Сухопътната войска е стоварена от флотата край Анхиало или Месемврия (тук изворите се разминават), а корабите продължават на север към устието на Дунав, за да се пресече евентуално куманско нападение.

Императорът констатира, че крепостите в Източна България на практика са непревземаеми и не му остава нищо друго, освен да премине покрай тях и да се насочи директно към Търново. Коментарът на Златарски е повече от ясен: “Като минал покрай Овеч, Преслав и други укрепени пунктове, всичкото си внимание съсредоточил на Търново, дето се бил затворил цар Асен, и което той обсадил, след като се разположил на лагер под стените. Но и тук не можал да се задържи дълго”. Бързото сваляне на обсадата буди основателно недоумение. Едно от възможните обяснения, което дават гръцките извори, е изненадващо куманско нападение. Второто, и по-вероятно, е неспособността на Исак ІІ да изплати заплатите на войниците си. Според изворите, той е платил на войската заплати само за два месеца. Логично е гръцките хронисти да търсят причината за внезапното потегляне към столицата не в своя император, а в куманите. По обратния път към Константинопол византийците са разбити от българите в Тревненския проход. Разгромена е не само армията на Исак ІІ, но обозът и цялата императорска хазна попада в ръцете на българите. Самият император успява да се спаси с бягство чак в Берое (Стара Загора).

Това са накратко събитията около последния поход на Исак ІІ Ангел срещу българите. Подробното описание, което срещаме в изворите, позволява да се проследи пътят на византийската армия от Константинопол през Старопланинските проходи, навлизането в Източна България, придвижването до Търново, и от там - през Тревненския проход към Берое до завръщането в столицата. Дали информацията, която дават колективните монетни находки от разглежданата територия потвърждава сведенията на гръцките хронисти? До този момент от днешните български земи са регистрирани 20 съкровища, в които последните емисии са на Исак ІІ Ангел. Топографски погледнато, част от тях трасират (без, разбира се, да се абсолютизира) движението на византийската армия веднъж в посока към Търново и втори път - обратно към Константинопол. Това са находките: Поморие, Смядово, Преслав (Шуменско), Драганово, Златарица (Търновско), Царева ливада, Енчовци (Габровско), Енина, Казанлък, Стара Загора. Характерен момент при изброените съкровища, е датирането на билоновите скифати на Исак ІІ Ангел. Било новото монетосечене на този владетел обхваща един тип с 5 официнни варианта. Според Майкъл Хенди и Иван Йорданов последният официнен вариант (тип Д) е отсечен след 1190 г. Те считат, че след разгрома на византийската армия в Тревненския проход, освен ценните трофеи, в ръцете на българите попадат и парите, носени от императора. Ето защо след тази не само военна, но и финансова загуба започва сеченето на нов вариант, който е със занижени метрични и иконографски характеристики. На практика той е отражение на финансовата криза, в която изпада империята. Именно след 1190 г. започва и грижливото орязване на монетното ядро на билоновите скифати на Мануил І Комнин с цел набавянето на необходимия метал. Следователно находките, в които се съдържат емисии от Вариант Д би трябвало да са укрити след 1190 г. или най-рано в 1191 г. На практика това са съкровища, които не са обект на нашето изследване – Смядово, Поморие, Стара Загора, Искра. Издателите на съкровището от Поморие считат, че то е заровено през септември 1190 г., когато Анхиало е опожарено от българите. Никита Хониат отбелязва: “Прочее, те опустошиха Анхиало, завладяха Варна и стигнаха до Триадица, която някога се казваше Сердика”. Най-вероятно опожаряването на Варна и околностите й трябва да бъде terminus post quem и за находките от Водица и Войводино, Варненско.

Съществува обаче още една група съкровища, в които последните емисии са също от Исак ІІ Ангел. Тяхната концентрация (с едно изключение) е изцяло в административните граници на днешна Пловдивска област – Баня, Горнослав, Ново село, Тюркмен, Искра, Стрелча и Самоков. Това са находки отново с последни емисии билоновите скифати на Исак ІІ Ангел, но несъдържащи официнния Вариант Д. Изключението тук е находката от Искра, която съдържа монети от въпросния вариант. Съставът на съкровището от Горнослав е изцяло от златни перпери. Това са находки, които със сигурност са укрити преди похода на Исак ІІ в България от 1190 г. Единственото събитие, което съвпада и с техния географски ареал на разпространение, е придвижването на кръстоносната армия на Фридрих І Барбароса от Ниш към Адрианопол. През август 1189 г. кръстоносците завладяват Пловдив, а през ноември са вече в Адрианопол. В началото на 1190 г. е сключен договор между Исак ІІ и Фридрих І, според който кръстоносците се изтеглят от Балканския полуостров към Мала Азия. Появата и преминаването на кръстоносците през Балканите е събитието, което хронологически предхожда похода на Исак ІІ Ангел в България. Известни са опитите на двамата Асеневци да получат легитимност и признание от Фридрих І. Искането им е по-големият брат да получи титлата император на гърците. По всяка вероятност това опасно за византийския император сближение довежда и до решителния поход от пролетта на 1190 г. Тук не изключвам възможността въпросните находки да са укрити и по-рано - по време на похода на Исак ІІ Ангел към Триадица от късната есен на 1187 г., или към Ловеч от пролетта на 1188 г.

Разглеждайки колективните находки с последни емисии на монетите на император Исак ІІ Ангел, на практика извървяхме пътя на неговата армия към България. Макар и виртуално, станахме част от една военна кампания, която в крайна сметка коства не само авторитета, но и хазната на византийския василевс.

 

Женя Жекова

Из сборника „Историкии“ на УИ „Епископ Константин Преславски“, т.3, 2008 г.

Таблица 1
Колективни монетни находки от територията на България
с Terminus post quem 1189/1190 година 

Таблица 2
Колективни монетни находки от територията на България
с Terminus post quem 1189/1190 година 

Таблица 3
Колективни монетни находки от територията на България
с Terminus post quem 1189/1190 година