Накратко за един личен тревненски зет, преобразил Трявна в началото на миналия век

Лесовъдът инж. Софрони Стършенов е роден през 1890 година в западномакедонския български град Кичево, тогава в Османската империя. Софрони е най-малкото дете в многодетно семейство. Баща му Цветан Стършенов има бояджийница в Кичево и е виден член на Кичевската българска община, като също така е и певец в църква, учил при Иван Генадиев. Дядо му Йоаким Стършеновски е виден учител и борец за запазване на българщината в Македония. Софрони е кръстен на най-големия си брат, който е отровен и умира в навечерието на завършването на Солунската гимназия, а на 40-ия ден от смъртта му, се ражда най-малкият син на Цветан, кръстен на брат си Софрони. Той завършва прогимназия в родния си град, а след това работи в бояджийницата на баща си, тъй като баща му отказва да го прати да учи в Солун, страхувайки се да не бъде отровен от гърци. След застъпничество на Козма Дебърски, Софрони е изпратен да учи в българската гимназия в Битоля, където завършва четвърти гимназиален клас с отличие. След това се записва в турската гимназия, която също завършва с отличие. Заминава да следва лесовъдство в Цариград на издръжка на Българската екзархия. По време на Балканските войни в 1913 година, бяга в Свободна България и в София се явява пред министъра на земеделието, търсейки работа. Става управител на горския разсадник „Коньовица“ и Борисовата градина. След Междусъюзническата война Софрони заминава отново за Цариград и взима последните си изпити. Завършва лесовъдство в университета с отличие. На 27 октомври 1913 година се завръща в София. Става лесничей в Габрово и се жени за Тотка Райкова от Трявна /1895-1974 г./ - племенница на проф. Пенчо Н. Райков /дъщеря на брат му Георги/ и втора братовчедка на поета Пенчо Славейков. Имат две деца – Мара и Георги. През 1915 г. Стършенов заминава за Солунския фронт.

Той създава разсадник и залесява Голия баир над жп линията в Трявна, което обаче засяга интересите на редица местни жители, които издействат от властите да бъде наказан, а разсадникът - разрушен. Стършенов обаче успява да се пребори и в крайна сметка успява да залеси Голия баир. Друго голямо негово постижение е, създаването на парк „Чучура“. По времето, когато Стръшенов работи като заместник-началник на горите на служба в министерството, изпраща най-хубавите екзотични горски дървета и храсти от всички разсадници за новопостроения детския санаториум в Трявна, заради което е наказан „за местен патриотизъм“.

В периода 1920-1930 година в Международния арбитражен съд в Хага се водят големи дела срещу България относно горите в Родопите и Рила за връщането им на предполагаеми частни собственици. Министерството на земеделието възлага на Стършенов да проучи всички достъпни турски архиви и да събира данни за собствеността на горите. Той събира документи, превежда ги и доказва, че горите са били държавна, а не частна собственост, като изготвя специален доклад до министерството. Подложен е дори на корупционен натиск /1 млн. лв./ срещу оттегляне на информацията. След като отказва, докладът му изчезва. Стършенов го изготвя наново и го предава директно на българския адвокат в Хага - Коларов, като благодарение на него значителна част от делата са спечелени от българската страна. През 1928 г. турска делегация от лесовъди и други специалисти, в която влизат и негови бивши състуденти, предлага на Стършенов поста началник на горите в Турция, но той отказва. През 1934 година нова делегация, начело с министъра на горите на Турция, отново го кани, но той пак отказва.

В началото на 30-те години на XX век работи по поддържането и укрепването на пороищата в БДЖ. В периода 1935 - 1940 година е на служба в Министерството на земеделието и работи като началник секция „Залесяване“ в Самоков, след това отново е в министерството, а после е областен началник по горите в Хасково, където развива голяма дейност по арондиране и устройство на горите в областта. След освобождението на Вардарска Македония, през 1941 година, Стършенов става областен началник на горите в Битолска област. След това заема същата длъжност в Горна Джумая (Благоевград), където се и пенсионира.

Заедно с друг виден български лесовъд - Тодор Димитров, издава /1931-1938 година/ „Горски справочник“, който дълги години е ценно помагало в практическата дейност на лесничеите.

През 1933 - 1934 година публикува учебник по турски език и речник с новата турска азбука, които имат голям успех. Стършенов си отива от този свят през 1960 г. в Трявна.

 

 

Методи Стършенов

Сватбена снимка на Тота Георгиева Райкова - Стършенова
и инж. Софрони Стършенов, 15 януари 1915 г.,
Трявна. Снимка: СМРЗИ - Трявна